Галерия

1

Планът на втория пакет за спасение на Гърция започват да придобива ясни очертания след предложението за заем със срок от три години на стойност от 80 до 100 милиарда евро, което ще е готово през следващите две седмици, заявиха пред Ройтерс източници от Еврозоната.

Идеята е 25 – 30 милиарда да бъдат събрани от приватизации, 30 милиарда от замяната на изтичащи гръцки облигации с нови, а 30 – 40 милиарда да бъдат предоставени от Международния валутен фонд и механизма за финансова стабилност на Европейския съюз.

Въпреки това остават неуредени основни линии на плана, като например начина, по който частните инвеститори ще бъдат убедени да поемат част от дълга, а времето на решаващите срещи, които ще се проведат в края на юни вече наближава.

Финансовите министри на страните-членки на Европейския съюз ще проведат неформална среща на 14 юни с цел да постигнат съгласие за крайния вид на по-строгите финансови регламенти за Еврозоната и ЕС. Финансовият министър на Франция Кристин Лагард заяви, че все още не е постигнато съгласие за размера на допълнителната икономическа помощ към Гърция, както и че в нея няма да се предвижда преструктуриране на дълга.

Според Ройтерс финансовият министър на Словакия Иван Миклош е обявил, че страната му няма да одобри нов пакет за помощ на Гърция, ако той не е придружен от гаранции, че инвеститорите от частния сектор ще поемат част от отговорността. В същото време в статия на немския всекидневник Зюддойче цайтунг се твърди, че Еврозоната разглежда възможността за превърне в облигации приходите от продажбата на държавно имущество.

Начинът, по който ще се случи това е следният: Агенцията за оползотворяване на държавното имущество, чието създаване предстои ще определи кои недвижими имоти ще бъдат продадени и ще издаде бонове, които ще бъдат закупени от инвеститорите. Те на свой ред ще получат средствата си веднага след продажбата на имотите. Wall Street Journal също пише за приватизациите в Гърция, като посочва, че гръцкото държавно имущество се продава на много промоционални цени и немските фирми купуват евтино. Поред други публикации туризмът е сериозен източник на приходи за гръцкото правителство.

В същото време немските банки отказват да приемат доброволното участие в новия пакет за подкрепа на Гърция, а рейтинговите агенции заплашват, че ако европейските банки бъдат принудени да участват, преценката им ще е, че страната е фалирала. Според немското икономическо издание Handelsblatt, което се позовава на европейски държавник решението за подновяването на подкрепата на Гърция може да се забави до есента, заради съществуващите проблеми. Най-важният от тях е резервираността на немските банки за участието им в пакета за подкрепа чрез обмяната на изтичащите гръцки държавни облигации с нови. Поне за момента те отказват и ще трябва да бъдат положени огромни усилия, за да бъдат убедени.

Позицията на банките се засилва и от подкрепата, която им осигуряват рейтинговите агенции. Вчера ръководителят на групата по дълга на Мудис Барт Остервелд заяви в Париж, че ако банките приемат да участват доброволно в пакета за подкрепа няма да има последствия, но изрази съмнения за тази възможност. Той повтори, че дори и най-малкия признак за принуждаване на финансовите институции да приемат подобно участие ще бъде прието от рейтинговите агенции като фалит на Гърция, както и че вече е много късно за предприемане на подобна инициатива.

Барт Остервелд каза още, че опасността от фалит грози икономиките в периферните европейски страни в по-голяма или по-малка степен. Подчерта обаче, че общият дълг на тези страни е на стойност 13,5 на сто от икономиката на Еврозоната. „Правителствата и Европейската централна банка имат средствата и стимулите да ограничат тази криза”.

В същото време водачът на групата на Либералите в Европарламента и бивш премиер на Белгия Ги Ферховстад разкритикува европейската позиция за гръцката криза. Той отхвърли действащия план за спасение на Гърция, който определи като недостатъчен и се обяви срещу сценариите за изход на страната от Еврозоната, понеже „това би я поставило в по-слаба позиция и може да предизвика дори нейния край”.

Той предвиди, че частните инвеститори накрая ще бъдат приканени да платят своята част, като или ще приемат удължение на срока за изплащане на гръцките облигации или ще ги обменят с един по-малък пакет еврооблигации, които обаче ще им осигурят по-голяма печалба.

Срещу преструктурирането на гръцкия дълг се обяви и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо.

Бързото разрешаване на гръцкия проблем бе една от основните теми на срещата между Барак Обама и  Ангела Меркел. Американският президент призна, че ситуацията в Европа е сложна и че гръцкият дълг е голям. Същевременно обаче предупреди, че ако положението излезе от контрол фалитът на някоя от страните-членки на Еврозоната ще бъде катастрофален за световната икономика.

Барак Обама изрази убеждението си, че траните от Еврозоната ще помогнат на Гърция да се завърне по пътя на развитието, като Германия ще има ключова роля в изнамирането на решение. Той посочи, ще САЩ също ще положат усилия за справянето с гръцкия държавен дълг по различни начини, включително и чрез Международния валутен фонд. Ангела Меркел също подчерта нуждата от запазване на стабилността в Еврозоната с цел да не бъдат нанесени поражения на световната икономика.