Галерия

1

В критичните часове преди да се гласува крайният вариант на Средносрочната оздравителна програма се обърнахме към професора по Международните финансови пазари и финансово право Емилиос Авгулеас към Университета в Манчестър. Той е директор на магистърската програма по Право и анализира последните събития специално за GRReporter.

Инфраструктурни инвестиции, ниски данъци, кредитна експанзия и умни приватизации, съчетани със щедро окастряне на публичните разходи са в основата на успеха и икономическия ръст за Гърция. Без тях страната ще се изправи пред катастрофалното решение да посрещне отново драхмата, а последствията ще са хиперинфлация, дълбока рецесия и нова форма на еврозоната, в която няма да имат място слаби и неконкурентни страни. Това заявява професор Авгулеас в интервю за Виктория Миндова.

Средносрочната оздравителна програма трябва да се гласува тази седмица, но има много противници както в парламентарната група на ПАСОК, така и в опозицията. Смятате ли, че тя ще премине и какви ще са последствията, ако бъде отхвърлена?

Много шум за нищо! Планът не само е несправедлив, но и зле подготвен и неефективен. Високото данъчно облагане в страни с висок размер на укриваните данъци е безсмислено. Правителството и тройката трябва да се насочат за данъчни цели към богатствата, които не могат да бъдат оправдани чрез декларирания доход и доходи, които не са декларирани. Много от този капитал е придобит по нелегален начин и е продукт на корупционни практики, грабежи или данъчни нарушения и трябва да се облагат не само с данък, но и с наказателни такси. Наказателната програма трябва да включва всички депозити на гърци в чужбина, които са резултат от действия в Гърция, както и недвижимата собственост, притежавана от офшорни компании, които са ползвани за комерсиални или лични цели.

Имайте предвид, че това не е обичайното клише „Защо не облагате богатите?”. Гръцката данъчна основа е много тънка. Тя бе значително увеличена, за да направи страната финансово стабилна, но чрез прогресивна данъчна ставка и модерни механизми, които трябва да хванат пропуснати приходи. Не чрез плосък данък, както бе предвидено в плана, който като фискална практика е по-близък до Османската империя, отколкото да модерните западни демокрации.

При какви условия според вас можеше Гърция да се върне на капиталовите пазари в края на 2011? Къде са основните пропуски на досегашната политика, които доведоха до нуждата от Меморандум 2?

Възможността за връщането към капиталовите пазари в тези условия е нулева. Причината, поради която Меморандумът се провали и това ще стане и с втория договор е, че тройката пренебрегна две фундаментални истини. Първата е че проблемът на Гърция не е само с ликвидността, но и с платежоспособността. Втората е че гръцката финансова криза не е въпрос само на лоша система и корупция, които ако се адресират правилно, страната ще произвежда балансирани бюджети. Точно обратното. Гърция е хваната в примката на корумпирани бизнесмени и политическата класа на двете основни политически партии. Като резултат корупционните практики и връзкарството са в основата на всички форми на обществена дейност - от публичните инвестиции до събирането на данъци. Също така  например поради тази причина двете политически партии не ограничиха загубите в публичния сектор, за да запазят своите армии на клиент-избиратели. Освен това министрите се плашат от преструктуриране на банковия сектор, от което страната има отчаяна нужда, ако иска да се завърне към положителен икономически ръст. Тройката изглежда блажено и дори с желание призовава към безсмислени политики. Като широката приватизация при ниски цени, която само ще задълбочи икономическата и финансова криза на Гърция, защото публичните предприятия включени в нея носят дивиденти и печалби в държавната хазна.

Как намирате комбинацията от мерки в Средносрочната програма публични разходи спрямо данъци? Има ли според вас възможност за оптимизация на бюджетните разходи и намаляване на данъчната тежест?

Гърция има нужда от прозрачна, умно структурирана и конкурентна приватизационна програма, която от една страна да намали дълга и от друга да привлече чуждестранни инвеститори за държавните предприятия и други публични инфраструктурни проекти на конкурентни цени. Страната има отчаяна нужда от бърза инжекция от преки частни инвестиции в секторите, където може да е конкурентна. Освен това има нужда от здравословен банков сектор, който да стимулира растеж чрез кредитна експанзия, като удължава заемите на почтения бизнес. Ако прахосничеството в публичния сектор се прекрати, както е например съществуването на пет държавни национални телевизии, то със сигурност данъците в някои области могат и трябва да бъдат намалени. Въпреки това, високи данъци не са причина за тежкото положение на страната и провала на меморандума. Политиките са погрешни от самото начало. Те представиха много погрешното разбиране за истинското заболявание на гръцки икономически, политически и социален живот и по този начин предоставиха и погрешно лекарство.

Дори и да се гласува програмата, правителството очевидно няма обществената подкрепа, за да въведе предначертаните реформи. Смятате ли, че изборите ще се окажат наложителни до края на година и какво биха променили те?

Управляващата партия спечели последните избори с една абсолютно различна платформа. По същество те вече не разполагат с популярния мандат поради политиката, която приложиха. В този случай нови избори със сигурност ще се окажат лекарство за кризата на легитимността на правителството, с която то се сблъска напоследък. Независимо от това, много малко ще се промени след края на изборите, като се вземе предвид, че двете най-големи партии в Гърция имат много повече общи неща, отколкото им се иска да признаят. Гърция отчаяно има нужда от нова и добре функционираща конституция. Призивът за ново конституционно събрание и референдум за новата конституция е много по-важно от свикването на общите извънредни избори. Новата конституция трябва да обособи  определени обществени функции, като образованието, фискалната политика, системата на правосъдието и отделянето им от влиянието на политическите партии, които в момента оказват влияние върху тези сектори.

Очевидно е, че партийната система и начинът, по който тя се финансира искат радикална промяна. Директно избраният президент трябва да има по-широкоспектърни правомощия и трябва да замести настоящата система, която поставя в центъра на взимане на решения министър-председателят. Други реформи трябва да се отнасят до насърчаването на демократичната отчетност чрез референдуми и двукамарен парламент. Новата конституция трябва да насърчава частното предприемачество и свободната конкуренция, които да се насочат срещу местните обирджийски картели, които са деформирали представата за частно предприемачество в страната. Тя трябва да гарантира и институционален надзор, който да пази баланса в страната, както и независима съдебна система.

Едно от условията за усвояването на кризата с външния дълг и осигуряването на финансирането на Гърция до края на 2014 е доброволното участие на частниците в отсрочването на плащанията по гръцките държавни облигации в следващите няколко години. Смятате ли, че наистина може да се говори за доброволност и какво ще спре кредитните агенции да разчетат това действие като кредитно събитие?

Международната асоциация за суапове и деривативи (ISDA), която е автор и създател на договора, върху който CDS книжата са били определени и не споделя мнението на агенциите за кредитен рейтинг. За разлика от Международната асоциация за суапове и деривативи, агенциите за кредитен рейтинг изглеждат като неканени гости, които искат да развалят договора. Очевидно те предпочитат да изразят агонията на притежателите на държавни облигации, отколкото да дадат обективна оценка на ситуацията. Трябва със сигурност да има начин външният дълг първо да се разсрочи и после щедро да се окастри чрез haircut, без да се страхуваме от преекспонирането на процеса от агенциите за кредитен рейтинг, които в миналото доказаха, че тяхното мнение е просто безполезно.  

Много икономисти предричат, че изходът на Гърция от еврозоната е неизбежен. Съгласен ли сте с това становище и ако да, при какви условия ще се случи това?

Ако гореописаните държавни реформи не се приложат в най-скоро време и механизмът за прехвърляне на плащанията не бъде установен, за да намали упражнявания натиск върху дефицитите на страните от еврозоната, то не само Гърция ще се наложи да напусне съюза, но самата еврозона ще трябва да се освободи от почти половината от членовете си, за да може да оцелее. Изходът на Гърция би бил катастрофално развитие за всички. В този случай шансовете на международната финансова система да бъде изплатен гръцки външен дълг са почти нулеви, което ще създаде едно ново явление, като това на Лиман Брадърс. Самата Гърция ще мине през години на хиперинфлация и последователни девалвации на валутата, което ще изпари спестяванията на гръцкия народ.

Днешното правителство понася сериозни критики за липсата на мерки, които ще възвърнат икономическия растеж в страната. Как може той да бъде постигнат в условията на свръх дефицит и голям външен дълг?

Политиката на сегашното правителство е изключително погрешна и води до масово свиване на производството. Не само не договори каквито и да е икономически стимули с тройката, но и остави да се вдигне значително отрицателния икономически ръст, показвайки колко неподходяща е конкретната група хора да управлява Гърция в най-голямата й криза от началото на следвоенния период.

Има четири предпоставки за положителен икономически растеж. Едната е създаването на целева програма за инвестиции в инфраструктурата. Втората е приватизации, които привличат чуждестранни инвестиции. Третата е кредитна експанзия и насърчаване на дейността на устойчивите предприятия. Четвъртата е данъчни преференции за местни и чуждестранни инвеститори, които подобряват производствените възможности на страната и увеличаване на заетостта. Прилагането на тези политики не само ще увеличи данъчните вземания, но ще сте стимулира частния сектор и заетостта, като облекчи натиска от нарастващата безработица. Ще създаде среда на нови възможности и оптимизъм, който също е решаващ фактор за икономическото развитие.