Галерия

1

„Човечеството започна да се замисля по-сериозно доколко е безопасна ядрената енергетика след инцидента в Чернобил през 1986. Тоновете ядрено гориво, които изхвърчаха в атмосферата се разпръснаха навсякъде. Това показва, че последствията от един ядрен инцидент не са никога местни. Те засягат цялата планета”, посочи почетният професор по ядрена физика и физика на елементарните частици в Атинския университет Апостолос Панайоту. Той обясни как действат ядрените реактори и какви са били авариите в трите най-големи ядрени катастрофи – на Тримилния остров през 1978, в Чернобил и Фукушима. „При аварията в АЕЦ „Три майл айлънд” имаше частично разтопяване на активната зона и инцидентът бе определен от пета степен. В Чернобил и Фукушима разтопяването бе цялостно и степента на авариите бе максималната висока, но мисля, че може би трябва да се добави поне още една степен в таблицата”. Докато в Чернобил ядреното гориво е излязло от реактора, то във Фулушима то е протекло надолу и навлязло в почвата. Такааки Немото от японското посолство поясни, че под реактора бил поставен материал, който да поеме изтичащите радиоактивни материали и да не допусне те да се пренесат във водоносния хоризонт. „Не трябва обаче да забравяме хилядите тонове морска вода, които бяха използвани за охлаждането на реакторите. Тази вода навлезе в почвата и бе върната в океана. До моемтна не знаем докъде може да е достигнало замърсяването”. Според професора много от страните в света започват да са скептични към инсталирането на ядрени реактори. „Едно теоретично изследване показва, че до 2058 ще бъдат преустановени 232 реактори, като в него не са включени евентуалните промени в политиката на страните след инцидента във Фукушима”. Той посочи, че животът на един реактор е 40 години, а средната възраст на съществуващите е 26 години. В същото време много държави въвеждат законодателство, което забранява инсталирането на реактори. „През 2011 в Италия бе проведен референдум, с който хората се обявиха срещу ядрената енергия за пореден път. В Австрия от 2009 съществува указ, който забранява използването й. Един ядрен реактор бе превърнат в слънчев, преди изобщо да бъде пуснат в действие”. Апостолос Панайоту посочи, че много други развити страни са обявили, че ще се откажат от ядрената енергия, след като намерят източници, които да им дават необходимата енергия.

На срещата бе засегнат особено въпросът за ядрените оръжия. „Един реактор произвежда годишно между 20-30 тона отработено ядрено гориво. От него могат да се извлекат 10 килограма плутоний, напълнo достатъчен за създаването на една плутонна бомба. Остатъкът от тази преработка пък се използва за направата на така наречените „мръсни” бомби”, обясни професорът.

Бившият дипломат Джон Брейди Кислинг представи съществуващите днес международни и междудържавни договори срещу разпространението на ядрените оръжия и тяхната дипломатическа рамка. За да се задействат някои от тях, трябва да бъдат ратифицирани от всички, опредлени като „ядрени” страни. Страни като Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея отказват категорично да участват в подобни договорености. Интересен е фактът, че първоначално от Пхенян са подкрепили идеята срещу създаването и разпространението на ядрените оръжия, но впоследствие се оттеглили.

Председателката на гръцкия филиал на Международната организация на лекарите за предотвратяването на ядрена война Мария Сотиропулу обърна внимание на последиците от ядрените инциденти върху здравето на хората. „Когато се подготвях за днешната среща се сетих за легендарната танцьорка Айседора Дънкан. Тя се обърнала към Пиер и Мария Кюри и поискала да й дадат малко от новооткрития тогава радий, за да го посипе върху сценичните си костюми и да заплени още повече зрителите с мистериозния му блясък. Тогава френският физик й показал покритите си с рани ръце”.

В заключение Янис Тсипуридис посочи: „Най-налудничавото е, че строим атомни централи във възможно най-сеизмичните райони на света. Трябва да разберем, че единственият начин да спасим планетата си е да се обърнем към екологично чисти и безопасни начини за производство на енергия. В крайна сметка, вятър и слънце има във всички страни в по-малка или по-голяма степен. Не са нужни охранителни мерки, за да опазим вятърните генератори и фотоволтаичните панели, нито има опасност някой терорист да ги използва за направата на оръжие”.