Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

live Йорг Азмусен: Многогодишното неустойчиво развитие е причината за гръцките беди

02 Юли 2012 / 10:07:31  GRReporter
4784 прочитания

Дългоочакваната Кръгла маса с гръцкото правителство, която първоначално трябваше да се проведе в края на април, но поради изборите на 6-ти май бе отложена за началото на юни, а след това поради изборите през юни бе отложена за днес, все пак се проведе. Е, далеч не във вида, в който беше обявена. Така например от дневния ред отсъстват представителите на надзорната тройка, които най-вероятно да пристигнат в сряда в Атина. Отсъства и премерът Андонис Самарас, чието очно заболяване очевидно се е задълбочило и не му позволява да говори пред форума.
    Разбира се, това далеч не намалява значимостта на кръглата маса, която бе открита от членът на управителния съвет на Европейската централна банка Йорг Азмусен. “Не програмата, съгласувана с тройката е причина за бедите на Гърция, а дългогодишното неустойчиво развитие”, категоричен беше той. Според него доверието в еврозоната и нейната конкурентност могат да бъдат възстановени чрез комбинация от мерки, които трябва да бъдат взети вътре в самите държави и реформи на институциите на еврозоната.
    “Институционалните реформи на ниво организация не могат да бъдат заместител на националните реформи. Двата вида мерки трябва да вървят успоредно”, предупреди представителят на Европейската централна банка. Той припомни, че Гърция е направила много, за да намали бюджетния си дефицит от 15% на 9%, но това все още не е достатъчно. Гърция продължава да формира първичен бюджетен дефицит, а отношението дълг към брутен вътрешен продукт е далече от смятаното за устойчиво съотношение от 120 на сто.
    “Първият приоритет на новото гръцко правителство трябва да е да върне програмата за финансова консолидация в график. Много хора питат защо, след като тя не дава резултати, а хората в Гърция я обвиняват за бедите си. Не програмата е виновна за състоянието на гръцката икономика. С или без програма гръцкото правителство трябва да проведе реформите. Програмата им дава възможност те да станат плавно. Без нея реформите трябваше да станат изведнъж и шоково”, заяви Йорг Азмусен.   
    Според банкера много от реформите са желани от самите гърци - като например ограничаването на държавния сектор и стимулирането на частния. “Никой не харесва политика, която няма алтернативи. Европейската централна банка държи Гърция да остане в еврозоната”, подчерта той. “Страните, които получават европейска помощ трябва да се придържат към програмите за реформи. Ирландия и Португалия го правят успешно и трябва да продължат да го правят. За Испания това означава да спазва схемата за рекапитализация на банките. За Кипър - да премахне дисбалансите в икономиката си”, заяви още той.
    Йорг Азмусен говори и за институционалните реформи, необходими, за да се реши кризата в еврозоната - банковият съюз, който трябва да прекъсне връзката между държавите и банките, фискалният съюз, който ще бъде основата за евро облигациите. “Институционалните реформи обач не могат да заместят реформите вътре в държавите. И двата вида промени трябва да вървят успоредно”, заключи членът на Управителния съвент на Европейската централна банка.
    Джилс Моек, управляваш директор в Дойче банк посочи, че отношението дълг-брутен вътрешен продукт за тази година е 163,2% и това не е устойчива цифра, Гърция трябва да направи всичко възможно до 2020 това съотношение да стане 116,5%. Той припомни, че разходите за лихвите по дълга ще са 6,4% от БВП през  2013, когато страната трябва да излезе на пазарите. В Италия тези разходи са  Италия - 5,6%. “За да се върне на устойчивия икономически модел, от Гърция се очаква първичен излишък от 4,5 на сто от 2014 и след това”, заключи представителят на Дойче банк. 
    Според него приватизационната програма трябва да е на стойност 20 на сто от БВП и това е постижимо. “Гърция трябва да намери подходящия микс от мерки, за да направи приспособяването. За страната в момента по-големият проблем са приходите, а не разходите, които са малко по-големи от средните за ЕС. Данъците трябва да се събират по-успешно не само, за да подобрим приходите, но и за да е по-справедливо разпределението на тежестта на реформите. Нивото на разходите в Гърция е много по-високо от стандарта на живот и това трябва да се коригира”, заключи Джилс Моек.
    Панайотис Томопулос, президент на Гръцкия фонд за финансова стабилност обяви пред форума, че всички банки са преживели намаляване на персонала до 30 на сто, драматично орязване на заплатите с 30 на сто, като този процент нараства  за управленския персонал. “При уволненията се плащат големи компенсации до 20 заплати напред. Затова в момента не се чувства голямо подобрение на бюджетите им, но през 2013 ще се почувства”, увери той. Сливането на банките още повече ще подобри състоянието им, за да бъдат в състояние да издържат на сътресенията в икономиката, причинени от продължителната рецесия. Фондът до момента е дал 20 милиарда, за да повиши рекапитализацията им. Състоянието на гръцкия банков сектор се усложнява и от факта, че  чуждестранните банки намалиха драстично транзакциите и търговските си връзки с гръцките банки.
    Въпреки че банковият мениджмънт не е причината за банковата криза, той е решен да направи банките отново печеливши. “Оплакват се, че са загубили независимостта си, но всички я загубиха - не само Гърция, но и Германия загуби част от суверенитета си. В банковия сектор тройката е най-отгоре, след това сме ние и чак след това са банките. Самите банки са разделени на добри и лоши, самите им собствености са разделени на добри и лоши”, каза още Панайотис Томопулос.
    За състоянието на гръцките банки говори и Джером Финкел, вицепрезидент на Blackrock и член на групата, която е оценявала кредитните им досиета. В проверката са били включени 18 банки и 8 различни видове кредити , а резултатите от нея са представени на гръцкото правителство още на 30 декември 2011. “През последните 12 месеца гръцките банки преминаха през огромни промени - извършена бе процедурата PSI, сключи се споразумението с Фонда за финансова стабилност, институциите трябваше да се справят с изтичането на влогове, някои от тях започнаха да продават международни бизнеси и клонове в чужбина”, припомни представителят на Blackrock.
    Според него обаче все още се забелязват само ограничени следи към подобрение, се още гръцките банки са в много по-тъмна позиция от банките в ядрото на еврозоната, например. Необходима е по-голяма прозрачност, чуждите инвеститори се нуждаят от повече информация, за да се обърнат насам. “Две препоръки направихме към правителството - консолидация на банковия сектор и второ, освобождаване и продажба на лошата собственост на частни и международни инвеститори”, съобщи още Джером Финкел. .
    Според Меган Грийн директор за Европа в Roubini Global Economics Гърция ще бъде първата страна, която ще напусне еврозоната още в началото на следващата година. Година по-късно ще я последва и Португалия. “Гърция няма да издържи една нова вълна от мерки за финансови ограничения и ще предпочете сама да излезе от еврозоната”, смята тя. “Гърция е пример за това какво прави еврозоната със слабите си страни. Португалия и Ирландия също ще получат втори спасителен пакет и също ще имат PSI”, предвижда Меган Грийн.
    Но според нея единственото, което правят спасителните планове е да купуват време, така че страните да могат да извършват реформите. Ако те успеят бързо да ги приложат, имат шанс да се върнат към устойчиво развитие вътре в еврозоната. “Но както виждаме в Гърция това не се прави”, подчерта тя.Песимистичният сценарий в нейната теория е неконтролируемо излизане на Гърция от еврозоната, решение на Финландия да я напусне, а също и непредвидим изход от изборите в Италия
    Какво може да се направи на институционално ниво, за да се предотврати този лош сценарий? “Европейската централна банка да намали лихвите до 0 процента. Да се вземе решение за девалвиране на еврото, което да се изравни с долара. И страните от ядрото да се съгласят да отпускат финансови стимули за страните от периферията. Е, сами виждате, че това няма как да се случи”, е заключението на представителката на Roubini Global Economics.

 

Категории: списание Economist кръгла маса с гръцкото правителство Йорг Асмусен Централна европейска банка
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus