Галерия

1

Сериозна опасност да бъде унищожен клъстърът, създаден от 1200 корабни компании през последните 30 години в Гърция, отчитат гръцките корабовладелци по повод наредбата, гласувана в събота от парламента за задължителното данъчно облагане на корабните компании през следващите три години.

Въвеждането – за първи път от 1975 – на данък върху корабоплаването извън определените в Конституцията рамки, ще отвори кутията на Пандора и ще последват бързи отрицателни промени в този важен за страната отрасъл, тъй като ще подкопае стабилността в сектора, постигната през последните 40 години.

Среща с премиера

През всичките тези години представители на Съюза на гръцките корабособственици бяха свикнали да казват, че единственото нещо, което искат от държавата, е да запази стабилността в данъчните и бизнес условия за функциониране на бранша. Сега тази стабилност е разклатена от инициативата на финансовото министерство. Не е случаен фактът, че председателят на Съюза Теодорос Венямис е поискал незабавна среща с премиера Андонис Самарас, за да се изясни отново каква е позицията на държавата по отношение на корабоплаването.

Браншът бе изненадан от член 14 в Закона за данъчното облагане на недвижимите имоти, който направи задължителен договора, подписан през юли от Съюза на гръцките корабособственици и правителството за доброволния принос на бранша в държавната хазна.

Договорът предвиждаше доброволното внасяне от страна на корабните компании на допълнителна сума, равна по размер на дължимия данък за всеки кораб. Т.е. за три години за всеки кораб щеше да бъде платен двоен данък.

Наредбата, гласувана в парламента, на практика прави този доброволен договор задължителен, като предвижда плащането на двоен данък за следващите три години. Т.е. удвоява сумата в първоначалния договор.

Започват протести

Реакциите от страна на Съюза на гръцките корабособственици срещу въпросната наредба не са свързани с факта, че е увеличена сумата, която ще трябва да плащат корабните компании през следващите три години, въпреки договореното с правителството. Макар че и тук има непоследователност от страна на държавата.

Ключовият въпрос за бранша всъщност е фактът, че с тази инициатива се премахва защитеният от Конституцията данъчен режим за корабоплаването.

Освен това не е случайно, че в гласуваната наредба се използва думата «плащане», а не «данък», за да се избегнат пречките, поставени от Конституцията.

В началото на миналата седмица в писмо до финансовия министър Янис Стурнарас  Теодорос Венямис постави въпроса с противоконституционността на наредбата.

Вероятност от оттегляне на чужди компании

Нарушаването на договора от страна на правителството, както и допълнителната тежест, която се очертава за корабните компании, не е изключено да доведат до незабавното изтегляне от Пирея на някои чуждестранни компании, установили се в Гърция, като остава отворен въпросът за това какво ще предприемат други гръцки фирми.

Доброволната вноска

Според данните на министерството на търговския флот и Егейско море, броят на корабните компании, включили се първоначално в плащането на доброволната вноска, възлиза на 441, с общ брой на корабите 2769.

Трябва да се отбележи, че броят на корабите, заявен от страна на корабните компании, включва близо 90% от от общия брой кораби, плаващи под гръцки флаг, и около 65% от плаващите под чужд флаг кораби. Впоследствие обаче се присъединиха и други компании, в резултат на което в плащането на доброволната вноска се включиха 90% от компаниите. А с новата наредба правителството е изчислило, че през следващите три години ще събере от корабния бранш 500 милиона евро.

«Битка» и в Брюксел

Тези събития идват в период, когато гръцкото корабоплаване, заедно с гръцката държава, водят още една «битка» в Брюксел за данъчния режим в бранша. Трябва да се отбележи, че от една година насам Брюксел наблюдава под микроскоп данъчния режим за корабоплаването в редица страни от Европейския съюз, сред които и Гърция.

Както става ясно от последните контакти през изминалата седмица на Съюза на гръцките корабособственици с кръгове от Европейския съюз, въпросът вероятно ще приключи благоприятно за гръцкото корабоплаване, тъй като Брюксел изглежда не оспорва съществуващите данъчни рамки за тонажните такси. Разбира се, окончателните решения се очакват в следващите дни, като остава открит въпросът за това доколко определени данъчни разпоредби ще останат в сила за бранша.

Приносът на корабоплаването в икономиката

На 13,4 милиарда евро възлиза приносът на гръцкото корабоплаване в брутния вътрешен продукт на Гърция. Това се равнява на почти 7% от общата му стойност, сочат данните от изследването на международната консултантска компания Boston Consulting Group.

Анализът показва също така, че гръцкото корабоплаване е най-конкурентноспособното в международен план, като средните експлоатационни разходи на един гръцки кораб са с 23% по-ниски от средните в света.

От анализа става ясно, че директният принос е почти 7,6 милиарда евро или 3,5% от БВП, като 6,5 милиарда са продукт на океанското корабоплаване. Непрекият принос на корабната индустрия или парите, които отиват към други професионални групи, предоставящи услуги, възлиза на 2,3 милиарда евро.  

Общият принос на гръцкото корабоплаване в БВП на страната е постоянен и стабилен във времето, факт, който подсказва, че за 2013 той би могъл да надхвърли 7% от общия БВП, като се има предвид и свиването на гръцкия БВП през последните години.

Социален принос

Едновременно с това обаче гръцките корабособственици подкрепят културата, образованието, здравеопазването и социалните грижи в страната, чрез лична благотворителност, посредством Съюза на гръцките корабособственици, както и чрез благотворителните си фондации.

Характерен пример за това са фондациите на фамилиите Евгенидис, Ласкаридис, Лемос, Лацис, Ниархос, Патерас, Цакос, Онасис и др.