Галерия

1

Всеки избор за това какво да се прави с външния дълг на Гърция ще има своята цена за местните банки, които теоретично са подготвени за някои сценарии. И все пак остава въпросът за разликите, които ще последват между теоретичните сценарии и действителността.
Малко преди тайната среща в Люксембург, разкриването на която вдигна много шум около гръцкия дълг, беше разпространено впечатлението – и в Атина, но и в международен план – че е било постигнато споразумение за разсрочване на дълга, и се е търсел удобен случай то да бъде официализирано. До журналистическите среди беше достигнала информация, че въпреки резервираната позиция на някои европейски правителства, е било общоприето схващането за удължаването първоначално – и после ще видим – на срока за изплащане на гръцкия дълг.
Единственият, изразил мнение противоположно на това общо единомислие, подкрепено дори от „твърдите“ германци, бил Жан Клод Трише. Дори се говореше, че противопоставянето му било толкова силно, че мнозина вярвали, че съобщението за разсрочването на дълга ще да бъде оповестено едва след като Трише напусне Европейската Централна Банка, в края на октомври.
И всичко това преди срещата в Люксембург, когато на международните пазари като цяло се беше оформило „чувството за предстоящото“, за което бяха помогнали естествено и рейтинговите агенции, но и медиите. Например малко след Великден в своя статия  Bloomberg твърдеше, че преструктурирането на гръцкия дълг е вече закъсняло, и че Гърция трябва да обяви едно „подстригване“ на дълга от порядъка на 50% и да обяви тригодишно отлагане на плащането на лихвите по неизплатените заеми. Публикация на Economist посочваше „подстригване“ от 45% на гръцкия дълг.
В свой доклад JP Morgan предвиждаше „подстригване“ от 40% на гръцкия дълг. Според Citigroup беше необходимо 42% „подстригване“, докато Deutsche Bank предвиждаше 50% с уговорката, че това е необходимо, за да остане жизнеспособен гръцкият дълг за дълъг период от време. Вероятен изглеждаше изборът за „подстригване“ от порядъка на 30% и за Bank of America/Merrill Lynch.
Гърция трябва да заличи 30% до 40% от нейния дълг, твърдеше Credit Suisse
Това бяха някои от «авторитетните» оценки, които поставиха въпроса за преструктурирането в центъра на дискусиите. И освен «лошия» Трише, единственият от лобито в Брюксел, който публично се обяви срещу създавания климат, беше шефът на Европейския фонд за  финансова помощ (EFSF), Клаус Реглинг, който в интервю за немския Handelsblatt, твърдеше, че банките нарочно поддържат дискусията около преструктурирането на гръцкия дълг, тъй като очакват високи печалби от благоприятните условия, които биха го съпътствали.Както спомена Реглинг, европейските кредитни институции признават, че биха претърпели загуби от преструктурирането, смятат обаче, че ползите, които ще получат  «обещават много повече». Вярват също така, че евентуалните загуби в портфейлите им ще бъдат ограничени.Според Реглинг като анализират условията, съпътствали преструктурирането на държавните дългове на страни от Латинска Америка и Азия през последните две десетилетия банките установяват, че то се е осъществило с «високи гаранции, които с голямо удоволствие биха искали да видят да се повтарят и в Европа». Затова, казва Реглинг, банките непрекъснато подхващат дискусията за преструктурирането.

След срещата в Люксембург и реакциите, които последваха, е ясно, че в ситуацията, в която се намираме, приоритетите са се променили, твърди в анализ он-лайн изданието на списание  Banker's Review. Естествено предшестващата дискусия не е забравена, но вече в центъра на вниманието се намира проблемният Трише и резервираността, свързана с ефективността на действията на гръцкото правителство. Европейската централна банка стигна дотам да заплашва, че в случай на преструктуриране няма да приема гръцки облигации за отпускане на ликвидни средства,като на практика  затвори паричния поток към гръцките банки и в същото време поставя таван и за вътрешното кредитиране на Гърция! По-конкретно, от 1 юли банките няма да могат да получават колкото ликвидни средства искат срещу залог от лихвени облигации на страни-членки на еврозоната, тъй като бе приета горна граница, съответстваща на средната величина на кредитирането им през последните четири месеца.
Ясно е, че това решение засяга основно Гърция. Европейската централна банка  «видя», че правителството е увеличило през последните месеци бавно, но стабилно, сумите, които получаваше от емитиране на лихвени облигации. Особено през последните два месеца вътрешното кредитиране нарасна неимоверно. За да финансира увеличения първичен дефицит, поради непостигането на целите на бюджета, държавата прибегна през април до увеличено кредитиране чрез емитиране на лихвени тримесечни и шестмесечни обигации.
И така, решението на Европейската централна банка цели прекратяването на тази тактика. Жан Клод Трише и останалите европейски партньори на Гърция, които са доста резервирани по отношение на едно евентуално преструктуриране казват на гръцкото правителство, че е длъжно да се съсредоточи върху стриктното изпълнение на бюджета. Т. е. че първо трябва да се осъществят реформите, приватизацията, една „убедителна“ програма за свиване на обществените разходи, и че всичко останало ще дойде след това.Освен това, твърди Европейската централна банка , банковата система не е в състояние да финансира непрекъснато нарастващите кредитни нужди на държавата, в момент когато несигурността поради неуспеха в постигането на целите „изяжда“ влоговете.

Според данните на Банката за Международни Разплащания (ΒΙS) в началото на кризата участието на чуждите банки в гръцкия дълг е ограничено до близо 50 млрд. евро. По-конкретно европейските банки днес държат гръцки облигации на стойност 40 млрд. евро. Експозицията на немските банки от близо 30 млрд. евро в началото на кризата, се ограничи до 8 млрд. евро днес, докато на френските (които имаха най-голяма експозиция в гръцкия дълг) от близо 45 млрд. евро се ограничи до 12 млрд. евро.
Според изчисленията на швейцарската UΒS, най-големите притежатели на гръцкия дълг днес са чуждестранни застрахователни и инвестиционни фондове със 110 млрд. евро, гръцките и кипърски банки със 72 млрд. евро и Европейската централна банка със 65 млрд. евро.
Въз основа на данните на Европейската централна банка и Европейската Комисия, в края на 2011 год. държавния дълг на Гърция възлиза на 345 млрд. евро.
От тях 58 млрд. евро засягат участието на гръцките търговски банки, 45 млрд. евро на чуждите банки, 15,2 млрд. еврое  участието на Националната Банка на Гърция, 11 млрд. евро участието на местните застрахователни фондове и на местните инвеститори, 95 млрд. евро участието на чуждестранни застрахователни и инвестиционни фондове, 42 млрд. евро са закупените гръцки облигации от Европейската централна банка, докато изплащането на вноските по кредита от 110 млрд. евро ще възлезе на 78 млрд. евро.
Ако следваме тези изчисления, тогава при „подстригване“ с 50% на гръцките облигации, което би означавало общи загуби на стойност 160 млрд. евро, най-изложени биха били гръцките банки и местните застрахователни фондове. Швейцарската UΒS е изчислила напр., че едно „подстригване“ от 50% на гръцките облигации би намалило собствените капитали на гръцките банки с близо 74%.
Сериозни загуби би отчела и Европейската централна банка, тъй като е получила гаранции в размер на 144 млрд. евро и е отпуснала заем в размер на 91 млрд. евро на гръцките банки.
Според най-вероятния сценарий едно удължаване в срока на изплащане на гръцкия дълг би означавало, че гръцките банки ще загубят едва 600 млн. евро годишно от намаляването на лихвата.
Обсъжда се вероятността новата лихва в периода след удължаването на стария дълг да е от порядъка на 3,5%. Същевременно банките губят, тъй като замразяват за по-дълъг период ликвидност за тези облигации.
По-скоро става дума за много малки и лесно възстановяеми загуби за банките, което няма да окаже съществено влияние на капиталовата им структура.
В процедурата по удължаването на срока за изплащане на дълга няма да бъдат включени дългосрочните облигации, напр. 30 годишните, а само краткосрочните и средносрочните, т. е. със срок на погасяване от 2 до 6-7 години.
Ако удължаването на срока се осъществи с увеличаване на купоните, тогава банките наистина ще задържат по-дълго облигациите, но ще се увеличат лихвите, които ще получават. Ако удължаването на срока не е придружено от увеличаване на купоните, за банките трудностите ще дойдат от замразяването на капитали, за да могат да финансират портфейлите с облигации.
Естествено, това са само част от сценариите, тъй като може да има и съчетание от удължаване срока за изплащане на дълга и „подстригване“, може да има и удължаване на два етапа, напр. първоначално с 10, а впоследствие с 20 години. От решаващо значение за всичко това е как ще го възприеме пазарът, а така също и – както вече посочихме – времето за реализация.