Галерия

1

Тайният алтернативен план (План Б) на Германия за дълговата криза и секретните дебати, провеждани в ядрото на правителството за вероятността да бъде изоставен договорът от 21 юли, създават опасни условия за Гърция. Според кръстосана информация, не е сигурно, че интересите, мотивите и целите на Атина и Берлин съвпадат, ако разсрочването на дълга стане неизбежно. Достоверни източници смятат, че правителството не е разбрало, че линията между “контролирания” и “неконтролируемия” фалит и между “фалита в еврозоната” и “подхлъзването извън нея” е тъмна и неопределена, и ако бъде изгубен контролът последвалите  събития няма да са благоприятни за Атина. Въпреки това договорът от 21 юли остава действащ и осъществяването му, което следва бавните европейски процедури, продължава да се смята за най-сигурния избор на Гърция и еврозоната.

Грешните действия при преговорите с Тройката отнемат ценно време на Гърция, принуждават държавната машина да действа в условия на “контролирано задушаване” и потвърждават убеждението в международен план, че като не може да приложи една елементарна програма за стабилизиране, страната ще избере крайното решение на фалита. Въпреки това договорът от 21 юли остава действащ. Пазарите го предпочитат пред фалита. Замяната на облигации  (PSI) обезпечава частните кредитори, тъй като новите облигации, които ще придобият, ще са придружени от една по-силна (европейска) гаранция.

«Контролираният фалит»

Съкращаването на дълга в размер на 21% бе постигнато след преговори, продължили седмици, и оформи условията за «доброволното участие» на кредиторите в програмата за замяна. Договорът от 21 юли е единственият «контролиран фалит», тъй като доброволният характер на замяната «допуска» загубите без да активизира рисковите премии и без гръцките облигации да стават неподходящи като залог, даван от банките на Европейската Централна Банка за възстановяване на ликвидността. По-голямо съкращаване на държавния дълг отменя доброволния характер, равностойно е на контролиран фалит и обрича на фалит и банковата система.

21 юли извади от полето на «забранените действия» разсрочването на държавен дълг в еврозоната и подейства като катализатор за увеличаването на лихвите по кредити за държави и банки, тъй като пазарите изчислиха предварително бъдещи разсрочвания на държавен и банков дълг и решиха да съберат предварително очакваните разходи. Αко договорът от 21 юли бъде заместен с разсрочване на гръцкия дълг с 50%, тогава международните източници на капитали ще преразгледат отново оценките си за риска на вложенията, спредовете на държави и банки ще хвръкнат нагоре, и може да доведат до замразяване на междубанковите артерии за кредитиране и остра криза с ликвидността, подобна на онази от есента на 2008 г.

Следователно, общото убеждение в европейските центрове за вземане на решения е, че договорът от 21 юли ще бъде гласуван от повечето парламенти на държавите-членки (достатъчни са 9) и ще бъде изпълнен, тъй като освен гръцките прогнози, въоръжава еврозоната с един по-мощен Временен Механизъм, способен да се намесва в облигационните пазари и да преодолява кризи с държавни дългове, като тази, която предстои в Италия и Испания, и кризи с банкови дългове, като тази, която заплашва френските банки.

Накратко, ако договорът от 21 юли не бъде изпълнен по вина на парламентите, тогава еврозоната няма да разполага с елементарни инструменти, за да стабилизира евросистемата. Изводът е, че разпространението на кризата в еврозоната, причинена от договора от 21 юли, прави още по-необходимо прилагането му. Това обаче е само едната страна на медала.

Секретният доклад

Другата страна на медала е, че договорът от 21 юли ще бъде изпълнен, но не е сигурно, че ще стартира навреме тази негова част, която се отнася до замяната на облигации. Разпространяването на кризата може да промени приоритетите на Временния Механизъм, тъй като процедурата по замяната на облигациите е сложна, комплексна и продължителна. Изявлението на германския финансов министър Волфганг Шойбле във Вашингтон относно «преразглеждането» на договора засили несигурността. Източници, близки до правителството, смятат, че един евентуален провал в замяната на облигации може да предизвика изтичане на капитали. Ако еврото изостави страната, тогава и страната ще изостави еврото. За да бъде предотвратена подобна вероятност и за да има отговор в условията на несигурност, които ще настъпят в случай на провал в замяната на облигации, на секретни срещи във финансовото министерство се обсъжда “последното изкушение” – съкращаването на дълга с 50%.

Според достоверни източници, това е секретният доклад, който изглежда подкрепя при контактите си с гръцкото правителство съдружникът от адвокатската кантора Cleary Gottlieb г-н Lee C. Bucheit. Въпросната адвокатска кантора, преди да се заеме с Гърция, е консултирала много правителства във връзка с разсрочване на държавния им дълг и винаги подкрепя опцията за широко съкращаване.

Говори се, че тази опция очарова финансовия министър Евангелос Венизелос. На пръв поглед тя изглежда привлекателна, защото представлява «голяма политическа инициатива» с «героични елементи» - нали освобождава Гърция от оковите на дълга! Тази опция става постижима само при положение, че еврозоната и Европейската Централна Банка потвърдят, че ще приемат болезнените загуби и ще предоставят (по един неопределен засега начин) подкрепа във вид на ликвидност на банковата система, пълна с фалирали облигации, така че страната да остане в еврозоната.

Лечение и противопоказания

«Алтернативната правителствена терапия» има две смъртоносни противопоказания. Първо, анулирането на замяната на облигации е съпроводено от анулиране на програмата за кредитиране, която според договора от 21 юли ще замести настоящата. При липсата на нова програма правителството ще трябва да обяви още повече мерки, за да балансира бюджета. Общественото недоволство и политическата криза, която със сигурност ще бъде предизвикана, може да дестабилизира икономиката и да унищожи крехкото доверие в банковата система. Второ, много е вероятно «щедрото» и прибързано разсрочване на гръцкия дълг да увеличи максимално кризата в еврозоната. В този случай Европейската Централна Банка няма да има “лукса” да подкрепя задълго банковата система на една Гърция, намираща се в условия на политически, икономически и социален шок. Следователно, сценарият за «контролиран фалит в рамките на еврозоната» може да се превърне бързо в сценарий за «контролирано плъзгане към драхмата»... 

«ПЛАН Б»

Гърция като «полезна жертва»

Все повече стават признаците, че по един странен начин Германия не би била против  «щедрото» разсрочване на гръцкия дълг, въпреки опасностите, които носи за еврозоната. Обяснението на тази странна позиция, според определени източници, е, че прословутият  «алтернативен план» (План Б) на г-н Шойбле съществува и в него нищо неподозиращата Гърция няма да играе някаква особена роля. Засилват се подозренията, че План Б се базира на всепризнатия извод, че общата валута не може да оцелее задълго без Европейската Централна Банка да изостави наложената от Германия дефлационна политика, без да заобиколи строгия си устав и без да започне да действа като истинска централна банка, способна да стабилизира пазарите, като купува държавни и банкови облигации с нови пари, които тя самата печата. За да бъде заобиколена съпротивата на германските финансови “ястреби” срещу подобна «забранена опция» еврозоната се нуждае от един “екзистенциален шок”, както казват «подозрителните». Точно както шокът от рухването на Lehman Brothers през 2008 г. позволи на Конгреса да одобри спасяването на  Wall Street от държавата, така и един гръцки фалит може да бъде използван, за да бъде спасена еврозоната.

Според оценките на висши политически и финансови източници, всяка друга опция през октомври извън изпълнението на договора от 21 юли може да се окаже унищожителна за Гърция, тъй като може да я направи “полезна жертва”. Следователно изключително опасен е фактът, че изглежда правителството обсъжда “алтернативни сценарии”.