Галерия

1

Напоследък в средите на политици, бизнесмени, корабни магнати и университетски преподаватели, се възражда народната песен от времето на турското робство «чуй ме, рая, още тази пролет, ще дойде Московията и ще докара войските...». Очакването на помощ от Русия, която все още очарова мнозина в Гърция, намира поддръжници в националистически, консервативни и свръхпатриотични кръгове, гледащи на Кремъл като на защитник на страната.

През последните дни в обществото гръмна скандал около каченото в руската платформа rutube.ru видео, в което бе разкрит разговор на бившия главен секретар на правителството Панайотис Балтакос и Илиас Касидиарис от „Златна зора“. Въпросителните са много: Защо е избрана датата 2 април, рано сутринта, за да бъде качено видеото от непознат потребител с код «account 601126»? Защото, както казват добре информирани източници, нямало да бъде лесно да се намеси Гръцка полиция или някоя западна служба, както и да бъдат открити следите на качилия видеото.

„Златна зора“, в центъра Илиас Касидиарис, снимка: www.aksioprepeiakantoxh.com

«Избирателни предпочитания»

Всички, които следят внимателно задкулисните действия, говорят за «избирателни предпочитания» на руски частни, дори и държавни медии, бизнес среди, политически и църковни кръгове и на различни неправителствени организации към гръцката „Златна зора“. Никой не може да твърди със сигурност, че руски кръгове искат укрепването на позициите на „Златна зора“, но има множество признаци, които потвърждават подобна версия.

Не е случайно, според източници във властта, че през последните месеци в Русия се появяват публикации, които подкрепят определени руски бизнес и политически кръгове и имат връзки с мощната тамошна църква.

«Не бива да имате илюзии. Вижте по-цялостно фактите и знаците», подчертава пред вестник „Вима“ източник с широки познания за геополитическата и бизнес игра в региона.

«“Златна зора не бе обикната изведнъж от руските фашисти, крайните националисти и изпитващите носталгия по монархията, с които партията на Николаос Михалолякос поддържа тесни връзки, внезапен е обаче интересът от страна на политически и бизнес кръгове. Те вярват, че могат да спечелят от една силна „Златна зора“ и затова искат силното ѝ присъствие в политическия живот на Гърция», продължава същият източник. За да няма недоразумения обаче, той бърза да уточни, че тази подкрепа за „Златна зора“ не е централна политика на Кремъл.

«Няма указания от страна на Путин, но тези, които установиха отношения със златнозорци, са близки до центъра и имат достъп до централната власт в Кремъл», твърди гръцки политик, много добре запознат с дейността на крайната десница. Във всеки случай, въпреки че Путин не е дал своята „благословия“ за ставащото, фактът, че дори държавни руски медии представят дейността на „Златна зора“ предизвиква множество сценарии.

Интервюто на Михалолякос

Няколко седмици преди ареста на Николаос Михалолякос и Христос Папас в края на миналия ноември, в един от най-важните руски икономически вестници - «PbK» - бяха публикувани изявления на Илиас Касидиарис, а по-късно последва интервю с лидера на „Златна зора“ Николаос Михалолякос по държавната радиостанция „Гласът на Русия“.

Лидерът на „Златна зора“ Николаос Михалолякос, снимка: www.newsit.gr

В желанието си да отправи послание към руското обществено мнение, Михалолякос обвини гръцкия премиер, че е издал заповед за неговото задържане, и говори за съдебния процес, където очаквал да бъде напълно оправдан. Лидерът на „Златна зора“ обаче бърза да добави: «Ако обаче процесът е като този на Сталин, Вишински и Берия, тогава всичко може да се случи».

Пред руската медия Михалолякос отрича, че „Златна зора“ е поддръжник на неонацизма, и настоява, че «това е една националистическа и антикапиталистическа партия». Той обвинява САЩ, НАТО и Европейския съюз (нещо, което се харесва на Москва) и говори за «братския руски народ».

Изключително интересно е мнението на Михалолякос за връщането на драхмата, което има много поддръжници сред представители на бизнеса, корабни магнати и университетски преподаватели в Атина, които, както и „Златна зора“ вярват, че «Гърция и Русия са естествени съюзници» и че «Гърция би трябвало да предостави на Русия изхода към топлите морета, като в замяна обезпечи националната си сигурност».

Николаос Михалолякос се озовава в Москва за първи път през 90-те, а през 1996 посещава руската столица по покана на ултранационалиста Владимир Жириновски.

Позицията на „Златна зора“ не е нова, а още през февруари 2012 е публикувана на първа страница на партийния вестник със заглавие от статия на Касидиарис: «Завой към Русия: Смяна на геостратегическата ориентация като единствено възможно решение, за да се освободи страната от оковите на лихварите».

Позицията на руските медии се промени доста след събитията в Крим и посещението на вицепремиера Елевтериос Венизелос. Москва не погледна с добро око на визитата на Венизелос в Киев и сметна за враждебни изявленията му, както и срещите му с украинската власт.

Само преди месец Russia today излъчи видео с шествие на златнозорци в Пирея под надслов «Гърция принадлежи на гърците», а миналия ноември по време на сблъсъка между Москва и Вашингтон, руското министерство на външните работи публикува «Доклад за състоянието на човешките права в Европейския съюз», в който се посочва, че «състоянието на човешките права в Гърция се развива все по-незадоволително, главно поради задълбочаването на икономическата криза». В доклада „Златна зора“ се определя като крайнодясна партия и се описва увеличаването на силата й и влизането на партията в парламента, като се добавя обаче, че «от лятото на 2013 се наблюдава намаляване на нейните поддръжници след убийството на музиканта Павлос Фисас от член на „Златна зора“».

Впечатляваща е публикацията на „Гласът на Русия“ от 30 септември, малко след убийството. «Последните съдебни действия срещу радикалната партия „Златна зора“ и арестите на лидерите й може да са изиграли рола при радикализирането на резервистите в армията». 

«Да дойдат руснаците»

Руската медия смята „Златна зора“ за«радикална партия» («radical Golden Dawn party») и споменава резервистите, а източник, който следи внимателно действията на „Златна зора“ напомня, че на 26 октомври 2012 от трибуната на парламента Касидиарис е призовал руската армия да влезе в Гърция, за да охранява руските газопроводи. Според същия източник, важно е това, че държавната Руска информационна агенция предава информация за ареста на «радикални политици», във връзка със задържането на Николаос Михалолякос.

В свои публикации златнозорци подчертават, че «руснаците виждат в „Златна зора“ една гръцка политическа сила с национална ориентация, която се бори за защита интересите на гръцкия народ и родина. Поради това е логично и очаквано да негодуват вътрешните слуги на американоционизма».  

Миналия декември депутатът от „Златна зора“ и протеже на Михалолякос Артемис Матеопулос взе участие в крайнодесен европейски „фестивал“ в Москва, където парада командваха руските националисти. Там в присъствието на водещи фигури от английската националистическа партия BNP, италианската Forza Nuova и „Златна зора“, партии, представляващи „каймака“ на крайната десница и на фашизма в Европа, той говори за укрепването на връзките между Гърция и Русия.

Разкритията на «Foreign Affairs»

Връзките на Москва със „Златна зора“, както и с други крайнодесни формации, разкри престижното американско списание Foreign Affairs, което се смята за «библията» на дипломацията и се издава от американския Council on Foreign Relations. Там има един много интересен анализ на Michell Orenstein, професор по политология в Northeastern University и сътрудник в Harvard.

Michell Orenstein, снимка: www.mitchellorenstein.com

В своя анализ Orenstein подчертава, че «“Златна зора“ не е криела никога своите тесни връзки с крайната десница в Русия и се смята, че партията получава капитали от Русия. Един сайт, свързван със „Златна зора“, посочва, че Николаос Михалолякос е получил писмо в затвора от преподавателя в Московския държавен университет и бивш съветник в Кремъл Александър Дугин, един от създателите на идеологията за ''Евразийския съюз'' на Путин».

Според Orenstein, Дугин, който е посрещал лидера на унгарската крайнодясна партия Jobbik, със своето писмо изразявал подкрепата си за геополитическите позиции на „Златна зора“, и искал да открие канал за връзка между партията на Михалолякос и източника на размишленията му в Москва. По-нататък той казва, че националистическите партии ще получат големи проценти на евроизборите, че те имат подкрепата на Путин, а доста лидери на крайнодесни партии са посетили Москва, като например Марин Лепен през юни 2013 по покана на председателя на Държавната Дума Сергей Наришкин, близък сътрудник на руския президент.

«Предизвикателството на Путин към Европа трябва да се вземе сериозно предвид» отбелязва Дугин и подчертава как евроизборите «биха могли да отслабят Европейския съюз и да доведат по-близо до властта приятелите на Русия в крайната десница». Според него в рамките на тази стратегия се поддържа връзката на руските кръгове със „Златна зора“.

Александър Дугин

Гуруто на Путин и връзката със „Златна зора“

Александър Дугин е роден през 1962 и се смята за един от най-известните политически коментатори и писатели на постсъветска Русия.

Александър Дугин, снимка: nreporter.info

Дугин е съветник на Путин от едно десетилетие, той е теоретикът и вдъхновителят на т.нар. четвърта политическа теория, а възгледите му влияят върху властта в Кремъл. Неговото име цитира в свои стаии Михалолякос.

Неотдавна лидерът на „Златна зора“ посочва в своя статия, посветена на кризата в Украйна, със заглавие «Крим, Московията и Гърция», че това е «революция, която дойде не за да възстанови правосъдието в един прогнил режим, а за да разруши връзките на Москва с Европа, за да преустанови геополитическото разширяване на Русия, разширяване, което намира израз в теорията за Евразия на Александър Дугин».

Дугин е участвал в националистическата опозиция срещу Борис Елцин, а в различни периоди е работил с различни течения, както леви, така и десни, като напр. «националболшевишкото» на Едуард Лимонов и комуниста Генадий Зюганов.

Неговото верую е «ние, руснаците, сме задължени на гърците», а в свое интервю за списание «Епикера», на издателство „Ливанис“ преди около една година той отбелязва, че «руският народ вероятно ще подкрепи една твърда позиция на Путин, в случай, че Гърция въстане срещу световния ред и финансовите му стратегии». В друга статия пък, когато говори за Русия на 21 век Дугин подчертава: «Надявам се, че православна Гърция, както и някои общества от Източна Европа, един ден ще влязат в зоната на евразийското благоденствие».

Дугин, който говори за новия световен ред, подкрепя в своята книга «Четвърта политическа теория» завръщането на Русия като световна велика сила, която ще играе ролята на балансьор срещу американското господство. Решението според Дугин е обръщането към миналото и вечните ценности на човешките общности, като осъжда недвусмислено мита за прогреса.

За Дугин «социалната справедливост, националният суверенитет, и традиционните ценности-духовността, са трите основни принципа на 4-та политическа теория», а по-нататък той твърди: «Единственото нещо, за което настояваме при създаването на един такъв договор за сътрудничество, е да оставим настрана антикомунистическите и антифашистките си предразсъдъци. Тези предразсъдъци са инструмента в ръцете на либералите и глобалистите, с които държат враговете си разединени. Затова трябва да отхвърлим както антикомунизма, така и антифашизма. И двете са контрареволюционни инструменти в ръцете на глобалния либерален елит».

Либерализмът според Дугин е основният враг на четвъртата политическа теория, той се изказва остро срещу нацистите, определя като престъпно деяние изтребването на цели национални групи, отхвърля расизма във всичките му форми, подкрепя един сложен, многообразен свят, но същевременно подчертава, че без расизъм националсоциализмът не е националсоциализъм.

Според четвъртата политическа теория, най-висшата ценност е нацията (етноцентризмът), а Дугин казва, че «ако Русия избере да живее, тогава ще предизвика автоматично създаването на една четвърта политическа теория», която не е нито фашизъм, нито комунизъм, нито либерализъм. «Русия вече няма никакво място в новия свят на глобализацията, на постмодернизма и постлиберализма», отбелязва Дугин.