В Европа отглеждането на шафран спада бързо след падането на Римската империя. Интересът към Шафранът се връща по време на Черната смърт от 14 век търсенето на шафранов лек се увеличило неимоверно и е трябвало да се внесе много шафран с венециански и генуезки кораби от южни и средиземноморски страни като Родос. Кражбата на една такава доставка подпалва продължилата 14 седмици „Шафранова война". Конфликтът и последвалия го страх от необуздано шафраново пиратство дало импулс на значително отглеждане на шафран в Базел, който започнал да процъфтява. Отглеждането и търговията стигат до Нюрнберг, където епидемичните нива на фалшификация на шафран довеждат до кодекса Safranschou, който глобявал, вкарвал в затвора и екзекутирал фалшификаторите на шафран.

Днес, куркума, червен пипер и други субстанции често са били и все още продължават да се смесват с шафрановия прах. За по-евтините мостри шафран е по-вероятно да бъдат фалшифицирани. При това за фалшификация се счита и незаконното смесване на относително евтини мостри шафран с висококачествени видове. В някой страни е забранен вносът на шафран от Иран, а в други страни е забранен неговия износ както е в Индия. Производството, търсене на качество, и строг контрол са строго съблюдавани от Европейският съюз. Счита се, че в района на Козани, Гърция, се произвежда най - добрия шафран в света.
Диляна Иванова