В съвременна Гърция тази скъпа подправка се отглежда в град Козани. Там през 1971г. е създадено Кооперативно Общество на производителите на шафран с център Крокос, разположен на около 3км от Козани. Със специален закон, тази организация получава права за събиране, пакетиране и разпространение на продукта на вътрешния и на външния пазар. Членовете на обществото са само физически лица около 2000 души от около 40 селца. Тук произведения шафран е с високо качество и съответно висока цена.
По света се отглеждат няколко сорта шафран. Испания, основен износител на шафран, по принцип произвежда меки разновидности с не толкова ярък цвят, вкус и аромат. Огромната част от най-силните и ценни разновидности в света обаче идват от Гърция, ето защо хората тук наричат шафрана - „златото" на гръцката земя.
. Широко разпространен заместител на шафрана е куркумата. Заради специфичният цвят, се използва широко в средиземноморската кухня. Има и сладкарски изделия и спиртни напитки с шафран.

Думата „шафран" произлиза от старофренския термин от 12 век „safran", което означава „жълт". Шафранът е подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар, културен вид минзухар от семейство Перуникови. Самото растение се нарича също съкратено шафран. Трите близалца на цвета  и част от шийката му се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител. Шафранът, който от години е най-скъпата в света подправка по тегло, расте при естествени условия в Югозападна Азия. Култивиран е за първи път в района на Гърция.
Характерни за шафрана са горчивият вкус и миризмата на йодоформ или сено. Те се дължат на химическите вещества пикрокроцин и шафранал. Той съдържа също каротеноидното багрило кроцин, което дава богат златисто-жълт цвят на храната. Заради тези си качества шафранът е много търсена съставка за много храни по целия свят. Той намира приложение и в медицината.

Културният шафранов минзухар е цъфтящо през есента многогодишно растение, непознато в див вид. Той е стерилен триплоиден мутант на източносредиземноморския есенен минзухар. Шафрановият минзухар е бил обект на изкуствен подбор от хора, които са го отглеждали за ненормално дълги близалца. Тъй като са стерилни, моравите цветове на шафрановия минзухар не произвеждат жиснеспособни семена. Поради това неговото възпроизводство е изцяло зависимо от човешката намеса: луковиците трябва да се изкопаят ръчно, да се разчупят и да се засадят отново. Луковицата оцелява само един сезон и се размножава чрез деление на по десет луковички. Новите луковици впоследствие израстват до нови отделни растения. Луковиците са кафяви на цвят, до 4,5 см в диаметър, и са покрити с рогозка от успоредни влакна.

След летния период на летаргия (летуване) от земята поникват пет до единадесет тесни почти отвесни зелени листа. Те могат да достигнат до 40 см на дължина. По-късно, през есента, се образуват морави цветни пъпки. Едва през октомври, след като повечето други цъфтящи растения са изхвърлили семената си, шафрановият минзухар внезапно развива своите яркооцветени морави цветове. Цветът им може да варира от светъл пастелен светловиолетов (люляков) оттенък до по-тъмен бледоморав на ивици. При цъфтене шафрановият минзухар достига средно до 30 см височина. Във всеки цвят е тройно разклоненият пестик, завършващ с три тъмночервени близалца. На дължина те могат да са някъде между 25 и 30 мм.
Добивите и качеството им се влияят от климата, дълбочината на засаждане и разстоянието между луковиците. Луковиците, засадени по-дълбоко, дават по-малко цветни пъпки и дъщерни луковици, но полученият шафран е с по-високо качество. Събирането на цветовете по необходимост е бърза работа. След цъфтенето в зори цветовете бързо увяхват под слънцето по пладне.Приблизително за един килограм сух шафран са необходими 110 000-165 000 цвята, които се получават от засадена площ, по-голяма от две футболни игрища. За да се наберат 150 000 цвята са необходими са около 40 часа интензивен денонощен труд. След изваждане, близалцата бързо се изсушават и се запечатват в херметични контейнери. Цените на шафрана на едро и дребно варират от близо 1000 до близо 10 000 евро за килограм.

Минойците са обрисували шафрана в дворцови фрески около 1500-1600 г. пр.н.е, представяйки употребата му като лекарство. По-късно гръцките легенди разказват за морски пътешествия до Киликия. Там пътешествениците се надявали да се сдобият с това, за което смятали, че е най-ценният шафран в света. Друга легенда разказва за Крокус и Смилакс - за това, как Крокус е омагьосан и превърнат в първия шафранов минзухар. Древните средиземноморски народи, сред които египетските парфюмеристи, лекарите от Газа, гражданите на Родос и гръцките куртизанки-хетери използвали шафран в своите парфюми, мазила, гримове, жертвоприношения и лечения.
Клеопатра е използвала шафран при къпане, за да доставя по-голямо удоволствие в любовта, а по време на азиатските си нашествия Александър Велики използвал персийски шафран в чая, ориза и баните си като лек за бойни рани. Войните му подражавали и пренесли баните с шафран в Гърция.