Галерия

1

През последния месец социологическите проучвания в Гърция дават явна преднина на управляващата Нова демокрация и отчитат спад в подкрепата към радикалната левица СИРИЗА. В същото време ПАСОК продължава да слиза по стълбичката с предпочитанията на избирателите, а формациите, които планират или създават бивши водещи министри в партийните правителства на социалистите се роят непрекъснато.

За политическата ситуация в Гърция и факторите, които я оформят GRReporter разговаря, с изследователя в Гръцката фондация за европейска и международна политика ЕЛИАМЕП и автор на книгата “Гръцката криза в медиите” Георгиос Дзогопулос.

Г-н Дзогопулос, според последните социологически проучвания Нова демокрация се утвърждава на първо място в избора на гръцките граждани, въпреки тежките икономически мерки, които прие правителството. Как коментирате това?

Мисля, че след кризата в Кипър стана ясно, че алтернативен вариант, различен от водената политика за справяне с кризата не съществува. Въпреки че мерките за бюджетни съкращения са болезнени и безработицата е много сериозен проблем, хората разбират, че друго решение няма. За един ден Кипър се опита да покаже, че може да намери финансиране от други източници – в конкретния случай от Русия. Този опит пропадна, Никозия се обърна отново към Брюксел и прие много по-тежки от предвиденото в меморандума за икономическа помощ мерки. Това показа на гръцкото обществено, че въпреки неизменната във време на криза реторика за алтернативни решения, на практика не съществува нищо друго, освен водената в момента политика. Хората разбират, че тя е единствената възможна политика за нуждите на страната.

Как коментирате същевременния спад на основната опозиционна партия СИРИЗА? Как виждате бъдещето й предвид бъдещия конгрес, на който се говори, че лидерът ще отстрани някои от съставните части на коалицията?

СИРИЗА беше партия на протеста преди изборите миналата година. Това пролича още от първите избори през май 2012, когато получи много висок процент. Това не се дължеше на приема на програмата на партията, а на факта, че избирателите искаха да изразят недоволството си към политиците, които доведоха страната до тази криза.

Но от момента, в който СИРИЗА се озова в позицията на основен опонент на правителството досега тя не е успяла да убеди обществото, че е надеждна алтернатива. Това е и причината, поради която сега губи позиции в социологическите проучвания в полза на Нова демокрация. Тя също не беше казала истината на гражданите преди изборите, но сега следва единствения възможен европейски път. С други думи, политиката на СИРИЗА е основана най-вече на отрицанието за всичко, което се случва. В същото време партията няма никакви предложения за това как ситуацията може да се подобри. Това не убягва от гражданите, затова и процентите на СИРИЗА в проучванията падат.

Как виждате да се развиват събитията вътре в самата партия? Различните течения предлагат различни решения по много и основни въпроси. Може ли СИРИЗА да достигне до единен глас за тяхното решаване?

Още от предизборния период миналата година беше ясно, че в СИРИЗА нямат единна линия дори и за основния въпрос, свързан с вероятността Гърция да излезе от еврозоната. Освен лидера Алексис Ципрас чувахме и много други гласове, за които излизането ни от еврозоната не беше тема – табу. Смята, че това става още по-ясно в настоящия момент.

Като имаме предвид спадналите проценти в проучванията предвиждам засилване на вътрешнопартийните проблеми. Защото явно дори очакването да вземе властта не е в състояние да внесе една единна позиция в партията.

Какво ще означава за Гърция загубата на влияние от страна на СИРИЗА и засилването на други партии. Визирам Златна зора, защото тя от месеци е третата политическа сила в Гърция.

Златна зора е много сериозен проблем за Гърция. Но той е свързан най-вече с продължаващата икономическа криза и историята сочи, че в подобни периоди голяма част от гражданите се насочват към политическите крайности.

До момента не е намерено решение на този проблем и затова виждаме влиянието на Златна зора да расте. Това е много тъжно и е една от основните причини, поради които представянето на Гърция в чужбина продължава да е много негативно.

Смятам, че ако гръцката икономика се съвземе, бъдат създадени нови работни места и отпуснати европейски фондове за малки и средни фирми, ще се създаде атмосфера на възход. По този начин много гърци ще разберат, че нямат никакъв повод да гласуват за подобни партии. Мисля, че гръцките медии имат немалка вина за популяризирането на Златна зора, тъй като до момента не са представили пълната липса на аргументи на партията и се съсредоточават върху всекидневните истории за насилието, което упражняват нейните членове.

Как виждате ролята на ПАСОК в непрекъснато променящата се политическа обстановка?

ПАСОК е партията, която има най-негативни последствия от събитията през последните няколко години. ПАСОК поиска помощ от Международния валутен фонд, въпреки че преди изборите през 2009 членовете й твърдяха съвсем различни неща. Дори и само фактът, че партията получава проценти като 5 на сто е показателен за кризата, през която преминава. Освен това не са малко гласовете в партията, които изтъкват нуждата от създаване на нови партийни формации.

Аз не съм против една подобна възможност, стига тези формации да могат да обединят хора около себе си. Защото е немислимо във време на криза всеки политик с минало в ПАСОК да иска да създаде своя собствена партия. Мнението ми е, че ако се сработят ще могат да създадат едно ново ядро на левицата.

Т.е. вие виждате ПАСОК да умира като партия в днешния си вид?

Не, не смятам, че това ще се случи. Но е много вероятно да се проведат структурни промени и да се преименува с цел да обедини лявоцентристкото пространство. Вероятно тази формация ще е много по-различна от това, което представляваше ПАСОК до 2009 – 2010.

А смятате ли, че днешното ръководство на партията е в състояние да осъществи това?

Мисля, че каквото и да беше ръководството на ПАСОК, тежестта върху партията от избора й да поиска съдействие от Международния валутен фонд е толкова голяма, че не мисля, че нещо би могло да е по-различно. Не мисля, че е въпрос на лица, а на приложените през последните три години политики и е логично гражданите да изразяват недоволството си към тази партия. Мнението ми е, че това е свързано повече с излизането на Гърция от кризата, отколкото с личностно-ориентираните политики.

Днес лидерите на тройната коалиция се срещат, за да обсъдят верояността да бъде внесен за гласуване или оттеглен проектозаконът срещу расизма. Различията между Нова демокрация, ПАСОК и Демократичната левица са много и расизмът е много сериозен проблем. Но смятате ли, че е най-важният в момента, след като виждаме, че почти заплашва единността в правителството?

Мисля, че през последните десет месеца правителствените партньори преживяха много по-тежки кризи и успяха да ги преодолеят. Имам предвид мерките за бюджетни съкращеия, които бяха приети през октомври и ноември миналата година. Не мисля, че единността на правителствената коалиция е заплашена сега, въпреки различията. Това все пак са три различни партии и е напълно нормално да има такива.

От друга страна продължавам да смятам, че основният начин, по който можем да се справим с расизма са превантивните мерки, свързани със социалната политика на правителството.

В проектозакона са предвидени много мерки в правилната насока. Но в условията на кризата подобни мерки биха могли да предизвикат остри реакции и това е нещо, което ме плаши. Дори ако бъде гласуван проектозаконът и някои от предвидените в него мерки бъдат приложени, не можем да бъдем сигурни как ще реагират избирателите на следващите избори или пък дали Златна зора няма да реши да промени своето име. Проблемът трябва да бъде изкоренен, при все че в проектозакона се предвиждат и много правилни мерки.

През почивните дни бе проведен конгресът на либералната партия Драси. Общото впечатление е, че реформаторските сили се затрудняват да създадат един общ фронт. Какво трябва да направят, за да може гласът им да достигне до критичен брой избиратели?

Би било много полезно, но резултатите от двойните избори миналата година не са обнадеждаващи за тях. Смятам, че основната призина, поради която не могат да привлекат голям брой привърженици е наличието на голям брой малки партии. Ако те можеха да се сработят помежду си очевидно резултатът щеше да е много по-различен. През май 2012 в изборите участваха 3-4 партии с почти еднакви платформи и никоя не успя да влезе в парламента. Ако техните лидери можеха да отстъпят и да не се интересуват толкова много от ръководните позиции в партиите си и да постигнат взаимно сътрудничество – тогава щяха да могат да създадат една реформаторска формация, която би могла да привлече голям брой поддръжници. Но не мисля, че това е възможно при днешните условия.

Как виждате да се развива ситуацията в Гърция?

Мисля, че в момента се намираме в период на затишие, особено след завръщането на премиера Андонис Самарас от посещението му в Китай. Но според някои коментатори това не се дължи толкова на напредъка на Гърция, а на факта, че Германия се опитва да създаде една атмосфера на спокойствие на пазарите предвид изборите в страната през октомври.

Големият въпрос сега е дали това наистина е така или Германия променя курса към отпускане на политиката на бюджетни съкращения. Пред последните дни в международния печат, като например във вчерашно интервю на германския финансов министър Волфганг Шойбле се посочва необходимостта от нова политика. За момента обаче би било прибързано да правим каквито и да е изводи и трябва да изчакаме до изборите в Германия през октомври.