Галерия

1

Както лидерът на СИРИЗА и днешен премиер на Гърция Алексис Ципрас обеща, първият проектозакон, който кабинетът му внесе за гласуване цели да „облекчи засегнатите от хуманитарната криза”. Само за описаните в него мерки ще са нужни над 150 милиона евро. Паралелно с това вече бяха дадени добавки за храна на служителите в Националната електрическа компания ДЕИ, а както GRReporter съобщи, управляващите планират да възстановят бившата държавна телевизия ЕРТ и да върнат на работа всичките ѝ над 2600 служители.

В същото време финансовият екип на кабинета събира „евро по евро” сумата от близо 1,5 милиарда евро, за да изплати част от заема на Международния валутен фонд. Според повечето коментатори месец март ще бъде решаващ за ситуацията в Гърция, след като не е изключено страната да остане без пари и съответно да не е в състояние да изплати заплатите и пенсиите в неговия край.

За това какви са възможните алтернативи и какво очаква страната през следващите месеци без финансиране разговаряхме с гръцкия писател и политически анализатор Сакис Мумдзис.

Г-н Мумдзис, виждаме, че първият проектозакон на новия кабинет, който се внася в парламента цели справянето с така наречената „хуманитарна криза”и се очаква да струва почти 200 милиона евро. В същото време правителството обещава да възстанови държавната телевизия ЕРТ, вече даде допълнителни придобивки на служителите в Националната електрическа компания. Откъде ще намери пари за всичко това и за да плати задълженията на страната към кредиторите?

Ако не получат някаква помощ от Европейския съюз просто няма да намерят парите. Това е ясно. И няма да ги намерят нито през март, нито през април.

Следователно, това което интересува правителството е да успеят да гласуват в парламента някои проектозакони, които ще определят идеологическия му профил. Целта им е да затвърдят позицията си сред избирателите.

Защо ще се случи всичко това? Понеже този кабинет не може по никакъв начин да приключи последния мониторинг на спасителната програма през юни. Затова личното ми мнение е, че до края на май ще има предсрочни избори. Просто не съществува начин Европейският съюз да даде на Гърция транша от 7,2 милиарда евро, от които тя се нуждае за да изплати големите падежи на облигациите през юли и август, без да ги пречупи. И това е позицията не само на Германия. В Еврозоната съотношението е 17 срещу 1. Затова в момента правителството гради своя „народен” профил.

Държа да отбележа, че целта на европейските партньори на Гърция не е тя да напусне Еврозоната. Това, което се опитват да направят е да пречупят политически правителството, да го накарат да изхвърли от коалицията партията на Каменос, както и крайнолявото крило на СИРИЗА и да се съюзи с други партии като Потами и ПАСОК.

Колкото до „хуманитарната криза”, това със сигурност е преувеличение. От общо 1,4 милиона безработни днес, 500 000 бяха безработни и преди кризата. Те бяха постоянното ниво на безработица в Гърция – между 8 и 10 на сто. Процентите до днешните 25 на сто бяха предизвикани от кризата и говорим само за бивши служители в частни компании. Според статистиката от началото на кризата са били закрити над 300 000 фирми.  В момента частната икономика се срива. И когато нещата се успокоят чрез постигането на споразумение – дано да е скоро – тя ще рестартира от една много по-тежка от тази през 2012 позиция. Щетите, които бяха причинени от декември, когато бяха обявени предсрочните избори досега са огромни за реалната икономика.

Кой ще бъде резултатът от тези вероятни избори?

Ако събитията продължат да се развиват както досега, най-вероятно СИРИЗА ще спечели с доста голяма преднина.

Ако обаче се случат „инциденти”, като например за определено време да бъде въведена граница на парите, които могат да се теглят от банкоматите, както се случи в Кипър преди 2 години. Тогава хората ще разберат, че ще бъдат въвлечени в една авантюра, въпреки нежеланието си за нещо подобно.

Вотът от 25 януари към СИРИЗА гласеше: „Преговаряй, но каквото и да направиш, искаме да останем в еврото”. От момента, в който по-голямата част от гражданите, които гласуваха за СИРИЗА установят, че ходът на преговорите може да доведе до излизане на страната от Еврозоната, поведението им като избиратели ще се промени.

Но, от момента, в който по всичко личи, че СИРИЗА няма да успее да изпълни предизборните си обещания, защото няма откъде да вземе пари за тази цел, не е ли логично поведението на избирателите да се промени така или иначе? И как се обяснява прогнозата за победа на евентуалните избори през май?

Вижте, времето до тогава е много малко, по-малко от 3 месеца. Ако междувременно не се случи инцидентът, който описах и ситуацията се задържи както досега, а правителството успее да намери някакви пари или получи кредит от друга страна като Китай например. Не е изключено да получат3-4 милиарда евро в замяна на нещо, не трябва да забравяме, че китайците искат да откупят и солунското пристанище).

Но в този случай правителството ще наруши условията в Европейския съюз. Не е възможно дадена страна да получи такъв заем без одобрението на Брюксел.

Тоест, това ще бъде едностранно действие. А Гърция е поела ангажимент да не прибягва до такива по силата на споразумението с кредиторите.

Разбира се. Възстановяването на бившата държавна телевизия ЕРТ също е едностранно действие. И това се дължи на факта, че за да може да я поддържа правителството заяви, че ще увеличи потребителската такса. В същността си обаче тя е данък в полза на трети лица. Фактът, че правителството го нарича по друг начин не променя нищо. Кредиторите са наясно, че е данък в полза на трети лица и че Гърция е поела ангажимент да премахне всички тези данъци. Европейските партньори могат във всеки един момент да заявят на правителството, че не може да възстанови ЕРТ и ще го направят.

Както видяхме, имаше намеса на Европейската централна банка по отношение на решението за необслужваните банкови кредити. Нещата не са никак лесни. Дори и да успее да гласува тези „народни” проектозакони, не е ясно дали правителството ще успее да ги приложи.

Въпреки че до момента не се казва ясно, по всичко личи, че правителството се готви да увеличи ДДС. Оправдана ли е една такава мярка и как ще се отрази на потреблението? Къде е възможно да се приложи?

Според мен решаващ за това ще е месец март. Ако кабинетът не успее да си подсигури необходимата сума от около 7 милиарда евро, която няма как да си осигури чрез вътрешен заем, трябва да получи някаква помощ от Европейския съюз.

Ако това не се случи, кабинетът ще е принуден да пристъпи към драматично повишение на ДДС на основни потребителски стоки, на хранителните продукти. Изявлението на финансовия министър Янис Варуфакис, че ще увеличат ДДС само на стоки, които няма да засегнат повечето от гражданите е меко казано смешно. Очевидно е, че ще увеличат данъка на стоки, които могат да донесат увеличение на държавните приходи.

Засега обаче не е ясно доколко тази цел ще може да бъде постигната, тъй като в периоди на липса на ликвидност данъкоплатците се въздържат от плащането на ДДС. И това се вижда ясно от статистическите данни – към момента задълженията от неизплатени данъци възлизат на 1 милиард евро. Освен това все още не сме наясно каква е точната сума, която ще влезе в държавните каси. Това, че данъкът ще бъде наложен не означава, че ще бъде получен.

Проблемите, които трябва да бъдат решени са много сериозни и причината за тях е теорията на Варуфакис, според който Гърция не иска никакви кредити, ако преди това не си отвоюва преструктуриране на дълга. Това е една теория, която той повтаря от 2010, когато все още беше съветник на Георгиос Папандреу. Но разстоянието от това да си намислил някаква теория до това да станеш министър на финансите на една страна и да я приложиш е огромна. Последния транш от помощния пакет в размер на 7,2 милиарда евро, който той отказа да вземе може да доведат страната до фактически и юридически фалит на Гърция.

Според  Вас, правителството успя ли да прекъсне изтичането на влогове от банките и очаква ли ни банкова криза?

Мисля, че не. Изтичането на влогове продължава. Твърди се, че към момента реалните пари в гръцките банки възлизат на по-малко от 5 милиарда евро и все още не е ясно кога ще може да спре този процес.

Докато самият кабинет продължава да предизвиква нестабилност и опасения за излизане на Гърция от Еврозоната, ще има изтичане на капитали. Това е съвсем логично.

А тези, които теглят парите си сега са дребните вложители с депозитите от 5 – 10 – 12 хиляди евро. Големите „риби” ги изнесоха  много по-рано.

Смятате ли, че в мерките на правителството за осигуряване на средства на държавния бюджет  е включено и орязване на банковите влогове?

В банките няма пари, затова и не го правят. Ако правителството изплати задълженията си към МВФ и за облигации с падеж през март, то няма да има пари, за да плати заплати и пенсии в края на месеца. Ако няма пари и реши да ореже влоговете на практика няма да получи пари, защото номиналната стойност на влоговете може и да е 130 милиарда евро, но към момента и в нарушение на споразумението „Базел 2”, реалната им стойност е много под 10 на сто. Така че, каквото и да орежат от наличните под 5 милиарда евро, тези пари няма да са достатъчни, за да бъдат изплатени заплатите и пенсиите.

Как успя Гърция да насочи срещу себе си не само Германия, но и Испания и Португалия?

Защото никой не може да приеме да отидеш и да му кажеш, че не признаваш договорите, което е подписало предишното правителство. Споразуменията се сключват между държави, а не между правителства. По тази логика никое правителство не би признавало подписа, поставен от предишното.

Втората причина е, че не можеш да казваш, че аз, партията, която спечели 36 на сто от вота на 10 милиона гърци ще променя цяла Европа. Това не може да се случи. Другите не могат да приемат това. А това важи още повече в случаите на Испания, Португалия и Ирландия, които направиха жертви и успяха да излязат от своите меморандуми.

Да не говорим за други страни, където жизненото равнище е много по-ниско от това в Гърция и въпреки това участват в спасителната програма. Точно тези категории страни са най-противопоставени на Гърция в момента.

Колко дълъг живот давате на този кабинет, особено при постоянните необмислени постъпки на неговите членове?

Животът на всяко правителство е директно свързан с рентабилността на опозицията. Към момента в Гърция няма опозиция. Нова демокрация навлиза във фаза на интровертност, ПАСОК на практика не съществува, а партия „Потами” на Ставрос Теодоракис цели да влезе в правителството, а не да го събори.

В тази ситуация кабинетът може да оцелее, освен ако не се случи нещо непредвидено като да свършат парите в банките и да се постави таван от 100 евро на седмица. Тогава нещата ще се променят напълно.

Германия, както и останалите страни – членки не искат Гърция да напусне Еврозоната. Между изпълнението на програмата на СИРИЗА и излизането от Еврозоната съществува една междинна ситуация, в която радикалната левица може да преосмисли позициите си. Това може да се случи само ако претърпи голям удар, какъвто е изпразването на банкоматите. За да може гръцкият избирател и най-вече пенсионерите, които гласуваха за СИРИЗА, че нещата не са толкова лесни.

Кое е мястото на Златна зора в тази ситуация?

Мисля, че ги надценяваме. От момента, в който изживяха удара със съдебното разследване след убийството на Павлос Фисас проличаха и границите на тяхното влияние. Не смятам, че вече са в състояние да изиграят играта, която възнамеряваха – налагането на насилие и милитаризиране на политическата им дейност.

Не е изключено да се появи едно ново поколение златнозорци, които да бъдат по- умерени и да превърнат Златна зора във формация, подобна на Националния фронт на Марин Льо Пен. В противен случай ще бъдат една партия с процент 7-8 на сто.

Това, което трябва да отбележим е ролята на лидера на Независимите гърци Панос Каменос, който е доста подценен. Той е и умен, и хитър. Спечели 4,5 на сто на изборите в резултат на една много умна предизборна кампания. Сега е начело на едно „безопасно” министерство, в смисъл, че то няма да предприеме болезнени мерки за бюджетни съкращения и т.н. В същото време обаче му позволява да създаде механизъм в страната, с който да развие своите клиентелистки връзки. Смятам, че Каменос ще е един постоянен проблем за Нова демокрация и страната.