Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Електронният вот ще върне българската диаспора към обществения живот и ще подобри качеството му

10 Септември 2015 / 18:09:57  Анастасия Балездрова
3889 прочитания

Остават 45 дни до провеждането на референдума на 25 октомври, на който българските граждани ще трябва да отговорят дали са за или против възможността да се гласува дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите в България.

Във връзка с провеждането му политологът Огнян Минчев разясни пред GRReporter предимствата и рисковете на електронното гласуване.

Г-н Минчев, какви са предимствата на електронното гласуване за индивидуалния гласоподавател?

Електронното гласуване е тема, която е обременена с противоречиви аргументи и оценки. От една страна има много силна логика във възможността да се гласува онлайн, след като правим вече толкова много неща в ежедневието си използвайки интернет. Банкираме, поръчваме стоки, много от нас вършат по-голямата част от професионалните си задължения по интернет.

От тази гледна точка навлизането на интернет във всекидневния живот толкова масирано, колкото това се случва сега, ни дава един косвен аргумент да кажем, че би било съвсем резонно и да гласуваме по интернет.

Електронното гласуване също така има определени преимущества, свързани с избягването на препятствия пред упражняването на глас. Такива например са разстоянията, особено за граждани, които в момента не се намират в населените места, където имат постоянно местожителство, хора, които се намират в чужбина за по-кратък или по-дълъг период от време, но биха желали да участват в политическия живот на своите страни и т.н. Това са общите позитивни аспекти от възможността да се гласува по интернет.

Съществуват доста аргументи, които оспорват тази възможност на основата на страхове, че гласуването по интернет може повече или по-малко лесно да бъде използвано за опорочаване на вота. Първо, като софтуерът и фирмите, които контролират софтуера биха могли да нарушат анонимността на гласоподаването. И второ чрез определени, най-общо казано, трикове в осъществяването на системата на електронно гласуване могат да се направят редица нарушения на правото на свободно гражданско волеизлияние в гласоподаването. Например като се съберат IP-та или кодовете на повечето хора, които са определени да гласуват в определена общност онлайн и се гласува вместо тях от един общ компютър и т.н. Тоест възможните нарушения са проблем.

Трябва да се каже, че практиката на електронно гласуване досега в страните, в които тя е налична – Франция, Швейцария и Естония е наистина противоречива. Но това, което лично аз смятам за важно и необходимо е проблемът за електронното гласуване в българския контекст да бъде поставен не само в чисто техническите му параметри, а от гледна точка на политическите и гражданските ползи, до които то би довело в развитието на българската национална общност.

Защо е важно за българското общество да бъде въведено електронното гласуване?

За българските граждани, които живеят на територията на България като държава интернет гласуването е една благоприятна възможност, която обаче не е жизненоважна. Разбира се, то би дало възможност на хората да гласуват от домовете си или от местата, на които се намират, без да е необходимо да ходят и да чакат на опашка, въпреки че тези усилия не са чак толкова големи. Но се оказва, че значителна част от хората все пак не желаят да ги положат в деня на изборите. Интернет гласуването би облекчило този избор.

За казуса с България обаче най-важен аспект за интернет гласуването е възможността на българите, които не се намират на българска територия да упражнят своето право на глас. През последния четвърт век над 2 милиона български граждани напуснаха територията на страната и се заселиха повече или по-малко устойчиво в други страни и континенти. Новата българска диаспора е многообразна и многолика, но тя е съставна интегрална част от българската национална общност. Не бих искал да се спирам по-подробно върху факта, че напускането на България от страна на множество млади, образовани и предприемчиви хора поради липса на възможности за реализацията им в страната през този период на практика нанесе дългосрочни негативни последствия и щети върху българския човешки капитал и възможностите на България да се развива граждански, политически, икономически и културно. За съжаление обаче този доста масов екзодус от България е факт и ние трябва да се опитаме да превърнем неговите дефицити в позитиви, като се постараем тези наши сънародници, които са заминали за чужбина и са придобили нови знания и нов опит, да ги привлечем обратно, макар и частично към българския обществен дебат, към българската гражданска общност. За да могат те от една страна да удовлетворят своето желание да продължават да се чувстват българи, а от друга страна да помогнат на България да се измъкне от този доста зациклил вече порочен кръг на низходящо развитие, което наблюдаваме през последните десетилетия особено демографски, в областта на качествен човешки капитал. Трудно е обаче да допуснем, че хората, които са избрали да живеят в чужбина повече или по-малко продължително време ще могат пълноценно да участват в българския обществен живот като се връщат редовно до България. А комуникацията по интернет във всички нейни измерения е един изключително благоприятен начин за привличане на българите от чужбина към българския обществен живот.

Интернет гласуването е една изключително благоприятна възможност поради простата причина, че наблюдавайки българския обществен живот от българска територия, ние виждаме непрекъснато влошаване на неговото качество. В България остават все по-зависими, все по-безпомощни, все по- възрастни, все по-маргинализирани групи от хора, които управляващите олигархично-криминални среди все по-често привличат към процеса на политическо представителство в качеството им на безпомощни жертви. Те или купуват гласовете им за 20-30 лева, или оказват върху тях нарастващо брутален натиск, за да контролират вота им в полза на политически решения, които са изгодни на властващата олигархия.

От тази гледна точка имаме непрекъснато влошаване на качеството на демократичното представителство в България и свличане на българската политическа система към едно статукво на полуприкрит мек авторитаризъм в управлението на страната. Този процес е трудно да бъде коригиран, предвид на негативните както демографски, така и политически тенденции през последните години. Бих искал да отбележа, че ако през 90-те години българската демократична гражданска общност представляваше около 40 процента от пълнолетното население и можеше да оказва практически силно влияние върху българския обществен живот и необходимата промяна в България, днес тя едва ли надвишава 8-9 процента. Тоест 6-8 пъти по-малка отколкото през 90-те години.

Всичко това ни показва, че имаме устойчив процес на дегенерация, олигархизация и пропадане на българския икономически, политически и граждански живот в ръцете на една изключително контрапродуктивна авторитарна олигархия, която управлява страната.

Лично аз не виждам друг начин за промяна на посоката на това затъване към дъното освен привличането в българския обществен живот на новата българска диаспора в чужбина – в Европа, Америка и навсякъде по света.

Ако поне част от тези хора, съхранили своето активно отношение и принадлежност към българската нация се завърнат чрез гласуване по интернет или друг тип участие в българския обществен живот, без да е необходимо да напускат своите домове по света, това би имало изключително важно значение за промяна на потенциала на българското общество.

Какви са опасностите от фалшифициране на вота при електронното гласуване в сравнение с традиционния начин на гласуване?

Съществуват два противоположни отговора на този въпрос. Единият е, че на практика интернет гласуването е изложено на опасности, свързани с хакерски действия, които биха могли да нанесат върху достоверността на подадените гласове по-големи поражения, отколкото обичайните нарушения на гласоподаването, които се случват чрез традиционните методи на гласуване в избирателните секции в страната и чужбина.

Алтернативната гледна точка е, че рисковете за опорочаване на вота чрез интернет гласуването не са по-големи отколкото в случаите, когато се гласува в избирателните секции. Въпросът е в качеството на технологичното обезпечаване. И от тази гледна точка има множество технологични проблеми, които трябва да бъдат решавани. Аз не съм специалист по тях, но в Европа има известни фирми, които са участвали в организирането на интернет гласуване в някои страни, които имат натрупан опит и технологични методи за избягване на този тип нарушения на анонимността на вота или на неговото свободно упражняване. Това са важни методи, за да може да се гарантира почтеността и свободата на гласуването.

Така че по този въпрос няма единство. На този етап, тъй като в България ще имаме референдум на 25 октомври по въпроса, е много важно тези фирми или техният опит да бъде доведен в някакъв обобщен вид до знанието на българските граждани, за да могат те да вземат адекватни решения за това дали да подкрепят или да отхвърлят възможността за интернет гласуване.

Когато става дума за българския казус, още веднъж искам да подчертая основния акцент: Интернет гласуването на този етап може да послужи преди всичко за привличане на българите в чужбина към българската гражданска и политическа общност. Съществува и чисто морална предпоставка това да се случи. Защото голямата част от тези българи продължават да помагат на своите близки в България и това им дава легитимното право да участват в управлението на българското общество, след като допринасят за неговото икономическо и социално, все пак ограничено, но благоденствие.

Как беше организирана кампанията в подкрепа на участието в референдума, кои са нейните основни организатори и какви действия ще предприеме до 25 октомври?

Аз ще участвам в кампаниите както на регистрирания комитет за електронното гласуване, начело на който се намира Мануела Малеева, така и в кампанията на „Прозрачност без граници –България”, която има за цел да разясни на българските граждани основните проблеми, свързани с електронното гласуване. Като неправителствена организация „Прозрачност без граници” няма право да агитира за или против електронното гласуване, но има право чрез своята кампания да покаже на българските граждани важността на този проблем и на самата възможност те да участват пряко в решаването на ключови национални проблеми чрез национални референдуми.

Защото досега имаше един подобен национален референдум по въпроса за АЕЦ „Белене”, на който гласуваха около 20 на сто от имащите право на глас българи. По този начин референдумът не придоби задължителна сила в неговите решения за депутатите в българския парламент.

Ако на предстоящия референдум не положим усилия да се повиши броят и процентът на гласуващите български граждани не само може да се окаже, че сме неглижирали възможността за едно решение по въпроса за електронното гласуване, но че сме ерозирали и самия инструмент за пряка демокрация – референдума като начин за пряко волеизлеяние на гражданите в управлението на България.

Така че залогът е не само за или против електронното гласуване, а затова референдумът да бъде укрепен и легитимиран като едно установено средство за разрешаване на значими национални проблеми от страна на българската гражданска общност като цяло.

Как би се отразило електронното гласуване на вота на българските турци, за който има съмнения, че е силно манипулиран?

Ако действително бъдат реализирани подобни методи на контролирано или манипулирано гласуване от страна на многохилядната група български турци, които притежават български паспорти в Турция, това наистина ще представлява една сериозна деформация на представителния демократичен процес в България.

Това е един от аргументите на хората, които са против електронното гласуване. Те твърдят, че българската държава и българското общество няма да могат да оказват въздействие именно върху подобни опити за манипулиране и деформиране на вота на гражданите чрез механизмите на електронното гласуване.

Въпросът може да се обсъди. Има различни варианти. Трябва да се знае, че този референдум ще трябва да даде принципен граждански политически отговор на въпроса, а технологичните и законодателните предпоставки за въвеждане на електронно гласуване ще продължат няколко години. Например в началото бихме могли да направим някакъв експериментален период за електронното гласуване само на територията на страните от Европейския съюз или с някакъв друг тип ограничен спектър на възможностите, за да видим как ще се реализира тази възможност преди да я разширим по-нататък.

Категории: ОбществоБългари в Гърция електронно гласуване кампания референдум на 25 октомври българска диаспора Огнян Минчев
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus