Галерия

1

Остават 45 дни до провеждането на референдума на 25 октомври, на който българските граждани ще трябва да отговорят дали са за или против възможността да се гласува дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите в България.

Във връзка с провеждането му политологът Огнян Минчев разясни пред GRReporter предимствата и рисковете на електронното гласуване.

Г-н Минчев, какви са предимствата на електронното гласуване за индивидуалния гласоподавател?

Електронното гласуване е тема, която е обременена с противоречиви аргументи и оценки. От една страна има много силна логика във възможността да се гласува онлайн, след като правим вече толкова много неща в ежедневието си използвайки интернет. Банкираме, поръчваме стоки, много от нас вършат по-голямата част от професионалните си задължения по интернет.

От тази гледна точка навлизането на интернет във всекидневния живот толкова масирано, колкото това се случва сега, ни дава един косвен аргумент да кажем, че би било съвсем резонно и да гласуваме по интернет.

Електронното гласуване също така има определени преимущества, свързани с избягването на препятствия пред упражняването на глас. Такива например са разстоянията, особено за граждани, които в момента не се намират в населените места, където имат постоянно местожителство, хора, които се намират в чужбина за по-кратък или по-дълъг период от време, но биха желали да участват в политическия живот на своите страни и т.н. Това са общите позитивни аспекти от възможността да се гласува по интернет.

Съществуват доста аргументи, които оспорват тази възможност на основата на страхове, че гласуването по интернет може повече или по-малко лесно да бъде използвано за опорочаване на вота. Първо, като софтуерът и фирмите, които контролират софтуера биха могли да нарушат анонимността на гласоподаването. И второ чрез определени, най-общо казано, трикове в осъществяването на системата на електронно гласуване могат да се направят редица нарушения на правото на свободно гражданско волеизлияние в гласоподаването. Например като се съберат IP-та или кодовете на повечето хора, които са определени да гласуват в определена общност онлайн и се гласува вместо тях от един общ компютър и т.н. Тоест възможните нарушения са проблем.

Трябва да се каже, че практиката на електронно гласуване досега в страните, в които тя е налична – Франция, Швейцария и Естония е наистина противоречива. Но това, което лично аз смятам за важно и необходимо е проблемът за електронното гласуване в българския контекст да бъде поставен не само в чисто техническите му параметри, а от гледна точка на политическите и гражданските ползи, до които то би довело в развитието на българската национална общност.

Защо е важно за българското общество да бъде въведено електронното гласуване?

За българските граждани, които живеят на територията на България като държава интернет гласуването е една благоприятна възможност, която обаче не е жизненоважна. Разбира се, то би дало възможност на хората да гласуват от домовете си или от местата, на които се намират, без да е необходимо да ходят и да чакат на опашка, въпреки че тези усилия не са чак толкова големи. Но се оказва, че значителна част от хората все пак не желаят да ги положат в деня на изборите. Интернет гласуването би облекчило този избор.

За казуса с България обаче най-важен аспект за интернет гласуването е възможността на българите, които не се намират на българска територия да упражнят своето право на глас. През последния четвърт век над 2 милиона български граждани напуснаха територията на страната и се заселиха повече или по-малко устойчиво в други страни и континенти. Новата българска диаспора е многообразна и многолика, но тя е съставна интегрална част от българската национална общност. Не бих искал да се спирам по-подробно върху факта, че напускането на България от страна на множество млади, образовани и предприемчиви хора поради липса на възможности за реализацията им в страната през този период на практика нанесе дългосрочни негативни последствия и щети върху българския човешки капитал и възможностите на България да се развива граждански, политически, икономически и културно. За съжаление обаче този доста масов екзодус от България е факт и ние трябва да се опитаме да превърнем неговите дефицити в позитиви, като се постараем тези наши сънародници, които са заминали за чужбина и са придобили нови знания и нов опит, да ги привлечем обратно, макар и частично към българския обществен дебат, към българската гражданска общност. За да могат те от една страна да удовлетворят своето желание да продължават да се чувстват българи, а от друга страна да помогнат на България да се измъкне от този доста зациклил вече порочен кръг на низходящо развитие, което наблюдаваме през последните десетилетия особено демографски, в областта на качествен човешки капитал. Трудно е обаче да допуснем, че хората, които са избрали да живеят в чужбина повече или по-малко продължително време ще могат пълноценно да участват в българския обществен живот като се връщат редовно до България. А комуникацията по интернет във всички нейни измерения е един изключително благоприятен начин за привличане на българите от чужбина към българския обществен живот.