Галерия

1

В първото си интервю за гръцка медия след като бе избран за премиер Алексис Ципрас заяви категорично, че обявените от кабинета му проектозакони ще бъдат внесени за гласуване от парламента в най-кратки срокове. „Информирали сме институциите, оставаме открити за техните предложения, но в Гърция гръцкият народ гласува и избра правителството, за да управлява”, подчерта той в интервюто си за вестник „Етнос”.

Според публикация в неделния брой на германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung обаче гръцкият премиер не изключва вероятността страната да има сериозни проблеми с ликвидността до края на март.

Той изразил опасенията си пред председателя на Европейския парламент Мартин Шулц по време на срещата им в Брюксел миналия петък. Изданието коментира, че гърците вероятно ще трябва да се подготвят за вероятността да не получат заплатите и пенсиите си в пълен размер в края на март.

За финансовите проблеми на Гърция и перспективите ѝ в случай че бъдат приложени предизборните обещания на СИРИЗА GRReporter разговаря с българския икономист Георги Ангелов. Той е старши икономист в института „Отворено общество”, заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация и член на Американската инокомическа асоциация.

Г-н Ангелов, миналия понеделник стартира програмата за количествено улеснение (QE) на Европейската централна банка. Гърция остава изолирана, тъй като не се намира в програма за финансова подкрепа, каквото е условието на Франкфурт. Какви ползи пропуска Атина и какво трябва да направи, за да бъде включена в QE в близко бъдеще?

Стимулиращата политика на ЕЦБ и новите количествени улеснения водят до по-голяма ликвидност на пазарите и много по-ниски лихви. Например, лихвите по 10-годишния държавен дълг на големите икономики от еврозоната са близо до нулата - 0.2% в Германия, 0.5% във Франция. Дори доскоро проблемни страни като Испания, Италия, Португалия и Ирландия имат лихви около 1%. Гърция - понеже е изолирана и не изпълнява спасителното споразумение - има далеч по-високи лихви, над 10%. С други думи, лихвите по гръцкия дълг са 10-20 пъти по-високи отколкото в други страни от еврозоната. Нещо повече - няма никаква ликвидност по гръцкия дълг, т.е. страната не може да се финансира на пазарите и е зависима от тройката кредитори. Накратко, Гърция изпуска ниски лихви и достъп до голямо финансиране - това се отнася както за правителството, така и за банките и реалната икономика.

Във финансовите среди се говори, че гръцките банки изпитват голяма нужда от ликвидност. От една страна не могат да се финансират директно от ЕЦБ, от друга вложителите теглят влоговете си, а държавата се опитва да използва и малкото останали пари, за да откупи гръцки ценни книжа и така да си подсигури ликвидност. Как тези три фактора се отразяват на състоянието на банките?

Гръцките банки бяха отрязани от директно финансиране от ЕЦБ, тъй като кредитният рейтинг на Гърция е много нисък, а страната не изпълнява спасителната програма. В същото време, избирането на СИРИЗА доведе до притеснения сред вложителите, че страната може да бъде изключена от еврозоната, т.е. те да загубят достъп до депозитите си - това доведе до тегления през декември и особено през януари и февруари. Поради това, че Гърция все още е член на еврозоната нищо фатално не се случи - гръцките банки получиха достъп до т.нар. линия за спешно финансиране (ELA) и ползват близо 70 милиарда евро от нея. С тези средства те успяха да овладеят паниката. Обаче, ако страната излезе от еврозоната, гръцките банки няма да имат достъп до това спешно финансиране.

Според източници гръцкото правителство притиска ръководството на Националната банка на Гърция да продаде контролния пакет акции на турската Finansbank, който държи. Предвид факта, че и четирите големи гръцки банки имат присъствие в България, мислите ли, че може да се очакват подобни промени и на българския банков пазар?

Почти сигурно това ще се случи. Гръцките банки получиха държавна помощ и имат одобрени от ЕС планове за преструктуриране. В тези планове най-често се включва продажба на активи и дъщерни компании и поделения в чужбина. Подобно нещо се случи и в други страни - например Ирландия, Белгия, Кипър и пр. Така че можем да очакваме постепенно да бъдат продадени поне някои поделения в чужбина - но кои и кога не е оповестено. 

Първите проектозакони на новия гръцки кабинет са свързани с облекчаването от последствията на така наречената „хуманитарна криза", възстановяването на закритата преди 2 години държавна телевизия ЕРТ и кредитите „на червено". Какви ще бъдат макроикономическите резултати от прилагането на тези мерки? Съществува ли опасност Гърция да се завърне към бюджетните дефицити?

Много уверено Гърция върви към дефицити, тъй като данъчните приходи спаднаха значително, а правителството иска да харчи много повече. В очакване на политическа промяна много данъкоплатци спряха да си плащат данъците, смятайки, че новото правителство ще им ги опрости. Това се оказа голяма заблуда, тъй като всяка правителство има нужда от пари - но възстановяването на данъчната дисциплина ще се случи трудно, особено при правителство, което е обещало да сложи край на фискалните тежести и ограничения. Проблемът с бюджетните дефицити, обаче, е че Гърция няма как да ги финансира - страната няма достъп до пазарите, за да взема дълг, нито може да взема от кредиторите, тъй като не изпълнява споразумението. Очертава се липса на пари, която ще ограничи възможностите за нови разходни програми и СИРИЗА ще се наложи да се откаже от повечето (и по-скъпите) предизборни обещания.

Виждате ли опасност от излизане на Гърция от Еврозоната? Независимо колко близо или далеч е то, какви ще бъдат последствията му върху гръцката икономика?

Опасността Гърция да се окаже извън еврозоната е голяма - в момента този риск е исторически най-висок и приближава 40-50%. Последствията биха били много тежки - загуба на достъп до финансиране, фалит на държавата, фалит на реалния бизнес, затваряне на банките (както стана в Кипър), хиперинфлация, спад на реалните доходи, международна изолация, бягство на капитали и т.н. България преживя такъв период през 90-те години и възстановяването от това отне повече от едно десетилетие.

Смятате ли, че съществува шанс нещо от това, което СИРИЗА обеща преди изборите да бъде изпълнено?

Пред СИРИЗА има два пътя - единият е да направи завой към реформи и да се възползва пълно от европейската интеграция и европейската помощ (подобно на ПАСОК през 80-те години). Примерът на Ирландия показва, че това е възможно - Ирландия вече излезе от дълговата криза и изплати всичките си кредити към МВФ, намали безработицата и постигна висок растеж. Другият път пред СИРИЗА е да продължи с неизпълнимите си обещания, да отмени реформите и да излезе от еврозоната - което ще означава тежка криза. Накратко, изборът е или членство в еврозоната, или скъсване на споразумението - няма как и двете да се случат едновременно, както желаят гръцките политици и избиратели. Ще трябва да се вземе тежко решение и то скоро.