Галерия

1

В първия работен ден след великденската ваканция гръцкото правителство опроверга категорично публикация, според която се готви да прекъсне плащанията по обслужването на външния дълг, ако не бъде постигнато споразумение с кредиторите. Тя бе поместена в британското икономическо издание Financial Times, което се позовава на информирани за намеренията на Атина източници. Според статията това ще означава, че Гърция няма да изплати нито заемите си към МВФ през месеците май и юни, които възлизат на около 2,5 милиарда евро. От своя страна останалите страни-членки на еврозоната са разгневени от преговорната тактика на гръцкото правителство и вече изготвят планове за вероятния фалит на страната, посочва изданието.

Въпреки усилията на правителството на Алексис Ципрас да подцени критичността на момента, анализатори алармират, че при неуспех на опита за постигане на споразумение с кредиторите до края на април фалитът ще е неминуем. А пътищата до него са няколко, както посочва в анализа си в икономическото издание capital.gr гръцкият анализатор Костас Ступас:

„Завземането на властта от СИРИЗА, партията – представител на възникналите през последните 34 години корпоративни интереси, които носят отговорността за порочните практики и фалита на страната е последното действие на гръцката трагедия.

Фалитът на Гърция в ръцете на СИРИЗА може би ще постави и края на левите илюзии и на всички изкривявания в страната. Разпадането на управляващата партия през следващите месеци може би ще постави началото на цялостно пренареждане на политическата сцена.

Разбира се, през идващите месеци Гърция ще премине през Симплегади и вероятността тя да се разбие в скалите е висока.

Възможните сценарии за следващите седмици и месеци са следните:

а) Вътрешно спиране на плащанията: То вече е факт спрямо доставчиците и може да се прехвърли и към заплатите и пенсиите. Ако това се случи е твърде вероятно да задейства и сътресения на политическо ниво*. За хората, които знаят най-общо какво е състоянието на гръцката икономика този сценарий е почти сигурен. Въпросът е кога ще се осъществи и какви ще бъдат вероятните му странични ефекти.

б) Кредитно събитие: Невъзможността да бъде изплатена някоя част от падежите по гръцките държавни облигации през следващите месеци би предизвикала кредитно събитие, в резултат на което банките биха претърпели крах, а икономиката ще бъде „удушена”. Това ще доведе до спад в приходите и неспособност за изплащане на заплати и пенсии, тоест до вътрешно спиране на плащанията. Подобно развитие би повишило риска от излизане на Гърция от еврозоната.

Кредитното събитие би могло да бъде избегнато чрез споразумение, по силата на което кредиторите ще поемат задължението за изплащането на държавния дълг. До момента всичко показва, че това е най-вероятният сценарий. По всичко изглежда, че кредиторите искат в Гърция да се стигне до вътрешно спиране на плащанията и по този начин да се наложи пълната реорганизация на осигурителната система, държавната администрация и икономиката. Този сценарий цели към оставането на Гърция в еврозоната.

в) Контрол в движението на капиталите: Този сценарий се смята за твърде вероятен. Доста от факторите на пазара се чудят защо все още не е приложен при условие, че има всекидневно изтичане на капитали. Когато това се случи настоящите затруднения на реалната икономика ще се разраснат и продължат за доста месеци занапред. И този сценарий води до политически промени*.

г) Орязване на депозитите: След кризата в Кипър депозитите се смятат за следващите източници за рекапитализация на банките след акционерите и кредиторите. Въпросът е какви депозити са останали в гръцките банки освен малки суми, заплатите и сумите, които се удържат за обслужването на взети кредити. Вероятността за прилагане на сценария „орязване” на депозитите расте с всеки изминал ден на несигурност за гръцката икономика. Причината е, че това удължение на несигурността покачва рисковете за банките.

д) Grexit:  Гърция все още не принудена да напусне зоната на еврото преди всичко благодарение на намесата от страна на САЩ, а причината е геополитическата несигурност, до която би довела дестабилизацията на страната. Въпреки това рискът Гърция да излезе от еврозоната остава висок – от порядъка на 30 – 40 на сто. Напускането на еврозоната е най-катастрофалният сценарий за Гърция, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Тук няма политическа сила, която би могла да се справи с него.

Това са вероятните Симплегади, през които Гърция и нейната икономика трябва да преминат през следващите месеци.

*Вероятните политически събития

Всяко едно по отделно, както и съвместното разразяване на горепосочените „инциденти” би могло да предизвика политически сътресения. Най-вероятните сред тях са следните:

Предсрочни избори 1: Правителството на СИРИЗА все още се радва на значителна обществена подкрепа и това кара много коментатори да вярват, че преди да сключи споразумение за прилагане на нов меморандум, то ще обяви предсрочни избори. По този начин ще „разчисти” вътрешните разногласия и ще приложи смес от реформи с „ляв знаменател”.

Проблемът е как кабинетът ще успее да се справи с крайната реторика срещу меморандума, която го издигна до властта. Г-н Ципрас не е дал някакви признаци за начина, по който би могъл да се справи успешно с тази метаморфоза…Освен това, ако изборите се проведат в ситуация на вътрешно спиране на плащанията или на ограничение в тегленето на пари от банкоматите, никой не може да гарантира какъв ще бъде техният резултат.

Предсрочни избори 2: Правителството ще предпочете сблъсъка с кредиторите и излизането от еврозоната в резултат на предаването си на вътрешнопартийната опозиция на „Лявото течение”. Ще използва реториката на ксенофобията и национал-популизма, като комбинира общите точки в реториката на крайната левица и крайната десница. Те вече имат много общи позиции, които се намират много по-дълбоко от повърхностната външна обвивка. При условие, че 70 – 80 на сто от общественото мнение се обявява „за” еврото този сценарий трудно би преминал през избори.

Предсрочни избори 3: СИРИЗА обявява предсрочни избори, след като бъдат наложени спиране на плащанията и контрол в движението на капитали и ги губи с голяма разлика. Предсрочните избори обаче предизвикват пълен икономически срив и победителят на практика събира каквото е останало… И в този случай несигурността за деня след изборите е голяма.

Правителство на националното спасение: Правителството се опитва да прокара новия меморандум в парламента с подкрепата на други партии. Това означава, че ще загуби преднината си и така ще предизвика политическо преразпределение.

По-голямата част от СИРИЗА ще се придвижи към лявоцентристкото пространство и ще създаде един нов полюс на властта. Останалата част ще създаде нова партия на комунистическа основа, която ще се намира между крайнолявата Антарсия и Комунистическата партия на Гърция.

Всеки от тези сценарии е вероятен и рискът за Гърция е много голям, защото тя се управлява от един кабинет, много от членовете на който са неприятелски настроени към Европа, буржоазната демокрация и пазарите.

Риск съдържат и контрастите, противоречията и липсата на опит в правителството на СИРИЗА, както и очевидната неспособност на г-н Ципрас да наложи на партията и правителството каквато и да е насока, която да бъде приета от всички страни.

Надежда за Гърция остава фактът, че страната е напълно зависима от Европа и западните си съюзници, както относно вноса на основни стоки, така и относно националния си суверенитет.

Следователно, дори и за осъществяването на добрите сценарии, през следващите месеци на страната ще са нужни предпазни колани и хапчета против морска болест…”.

Според Ступас показателен за състоянието на гръцката икономика е фактът, че гръцката фондова борса се намира в състояние на кома от доста месеци насам. „Ако през следващите дни бъде постигнато някакво споразумение с кредиторите пазарът ще реагира позитивно, а най-осезаема ще е реакцията на банковия сектор.

Продължителността на тази реакция не може да бъде предвидена. Гръцката фондова борса ще престане да „стърже дъното” в момента, в който възникне социалното и политическото мнозинство, което ще представи един нов социален договор и основите на политическа и икономическа стабилност през следващите 10 – 20 години”.