Галерия

1

Атински съд осъди гръцката телевизионна водеща Ирини Николопулу да изплати обезщетение в размер на 10 000 евро на домашната ѝ помощница от България Христина Тодорова.

В аргументацията на решението се посочва, че то е отсъдено в резултат на психическите вреди, които Николопулу предизвикала на жената с несправедливите обвинения, че е откраднала пари от касата на управлявана от нея компания.

Казусът започва в далечната 2004, когато тогавашната водеща на предаване в държавната телевизия ЕРТ Ирини Николопулу открива, че от чекмедже в офис на компанията ѝ „About Media” липсват 4170 евро.

В показанията си пред разследващите полицейски органи тя посочила домашната си помощница като основна заподозряна за извършването на кражбата. В резултат на нейните обвинения през 2007 срещу българката бил съставен обвинителен акт.

Христина Тодорова отвърнала на обвиненията с иск срещу Николопулу. В него се посочва: „Лъжливото обвинение ми причини сериозен здравословен проблем, в резултат на който се намирам в състояние на необратимо психическо състояние. Последствие от него е тежката ми морална вреда. Бях принудена да се подложа на лечение в специализирано отделение за психотерапия, където бе установено, че страдам от депресия, безсъние, намален капацитет и повтарящи се епизоди на суицидни мисли”.

Според българката, Николопулу не се поколебала дори да я заплаши с екстрадиция, като се позовала на факта, че е журналист. В коментар за гръцкото електронно издание zougla.gr Христина Тодорова разказва, че бившата ѝ работодателка дори намесила в заплахите си и настоящия си съпруг Панос Карвунис , който е ръководител на представителството на Европейската комисия в Атина.

Шест години след първоначалните обвинения Ирини Николопулу оттегля обвиненията си и започнала да твърди точно обратното – че Христина Тодорова е честен човек и никога не би извършила кражба. Причината за промяната в позицията била, че дисциплинарният съвет на Журналистическия съюз в Атина издава дисциплинарно решение срещу нея за друг случай, в който било установено, че тя не е казвала истината.  

След поредица от отлагания атинският съд се произнесе по случая в началото на март тази година.

Настоящият евродепутат от СИРИЗА и дългогодишна синдикалистка Костадинка Кунева издаде следното съобщение по случая с Христина Тодорова.

В него се посочва: „Христина Тодорова пристига в Атина през 2000 като икономически имигрант от България с цел да работи. Работила е в дома и компанията на известната телевизионна водеща И.Н. (разполагаме с нейните данни – б.а.) и както сама тя твърди, в продължение на шест години животът ѝ се е превърнал в кошмар. Христина е станала жертва на несправедливо обвинение и клевети, според които откраднала парична сума от компанията на И.Н. Тези обвинения провокирали съдебни перипетии , придружени от огромни разходи и причинили на Христина голямо психическо страдание. Злепоставянето ѝ не ѝ позволявало да работи безпрепятствено.

Голготата продължила с години, тъй като И.Н. не се явявала в съда, за да каже истината в показанията си. Шест години по-късно тя внезапно изпратила писмо до съда, в което изтъквала личността на Христина и твърдяла, че никога не я е заподозряла. И.Н. заявила, че е сигурна, че Христина не е откраднала парите, както и че е била човек, на който може да се има доверие. Христина обаче подала иск за понесени морални щети срещу И.Н. С решение 250/ 2015 Атинският районен съд реабилитира Христина и задължава И.Н. да ѝ изплати обезщетение в размер на 10 000 евро и да покрие всички съдебни разходи. Той приема изцяло съдържанието на иска на Христина и отхвърля всички твърдения на И.Н.

Това решение на съда показва, че правосъдието може да бъде убежище за хората, които стават жертви на произвола на работодателите си. Това важи особено за икономическите имигранти, които се възприемат като „неми” и „невидими”.

Надяваме се разпространението на нейното премеждие, което поне имаше добър край в съда да послужи като стимул и за други трудещи се и имигранти да внасят жалби и да изискат нещата, които им се полагат. От позицията си на евродепутат аз и сътрудниците ми следим отблизо и други случаи на икономически имигрантки и имигранти, които са жертви на несправедливост, произвол и дори малтретиране като Анастасия в Истиеа на остров Евия. И желанието ми е и в техните случаи да имаме същия справедлив край”.