Галерия

1

Ден преди пристигането на представителите на кредиторите и подновяването на преговорите, Гърция е разтърсена от разкритията за изготвения от бившия финансов министър Янис Варуфакис план Б. Срещу него бяха повдигнати още два иска, и то в прокуратурата на Върховния съд.

Въпреки твърденията на Варуфакис, че е действал по нареждане на премиера, Алексис Ципрас продължава да мълчи. До момента не е ясно дали той ще отговори на запитването, което внесоха в парламента по този въпрос група депутати от Нова демокрация.

В същото време срокът, в рамките на който трябва да завършат преговорите за третата спасителна програма тече, а правителството не дава никакви признаци, че е готово да изпълни строгите условия, които кредиторите поставят.

За политическата ситуация в Гърция GRReporter разговаря с професора по стратегическо управление и организационни науки в университетите в Кипър и Warwick Харидимос Цукас.

Г-н Цукас, през последните дни самопризнанията на Янис Варуфакис за това какво е казал пред форума OMFIF предизвикаха реакции сред медиите и гражданите, но не и от страна на правосъдието. Смятате ли, че съществуват основания за търсене на наказателна отговорност?

 Вижте, аз не съм юрист, но когато вземаш личните данни и по-конкретно данъчните номера на гражданите, за да ги използваш по начин, който не се предвижда в закона, логиката ми казва, че вероятно възниква наказателна отговорност. Признавам обаче, че не съм най-компетентният човек, който може да се произнесе по юридическите аспекти на случая.

Но извън тях, въпросът не е само съдебен, а и политически. Г-н Варуфакис на практика е искал да ескалира конфликта си с кредиторите по един начин, който със сигурност е щял да изведе Гърция извън зоната на еврото. Това е един сценарий на сблъсък. Бих го нарекъл „национално партизанство” срещу кредиторите. И този сблъсък  бе пренесен и във вътрешността на страната, след като стана ясно, че той не е имал никакво доверие на главния секретар по приходите, която нарича меко казано „агент” на надзорната тройка. Една такава ситуация със сигурност води до крайности, а крайността в конкретния случай е излизането на страната от Еврозоната.

Самият Варуфакис твърди, че е действал за създаването на план Б според нарежданията на премиера.

Да. И смятам, че най-вероятно казва истината. Най-вероятно г-н Ципрас му е казал да състави такъв план. Принципно съществуването на алтернативни планове не е нещо лошо. Дори напротив, такива трябва да има. С разликата обаче, че когато даден министър започне да работи върху тях и види какви ще бъдат техните последствия, той би следвало да се уплаши от тях и да отстъпи.

Планът на Варуфакис бе изпълнен до деня на провеждане на референдума. Последвалото отстъпление се случи твърде късно. За да кажа същото с други думи: От страна на Еврозоната не бе предоставен никакъв начин Гърция да ѝ се противопостави и да спечели този конфликт. Следователно всички планове Б и прочие имат един – единствен завършек – напускането на Еврозоната.

Но този избор не бе поставен като опция пред гръцките избиратели. И Варуфакис, и Ципрас уверяваха, че с действията си целят оставането на Гърция в зоната на еврото. Но паралелно с това и по таен начин те са работили върху решение, което в крайна сметка щеше да изведе страната извън общата европейска валута. И това поставя въпрос на демократична легитимност.

Това поставя под въпрос коя е била истинската цел на правителството, въпреки че официалната му позиция бе „преговори в рамките на Еврозоната и споразумение с кредиторите”. Каква е политическата отговорност на премиера?

Факт е, че в речта си в парламента г-н Ципрас призна, че Grexit би означавал пълна катастрофа за страната. Той каза това, когато призоваваше депутатите да го подкрепят с вота си преди капитулацията с кредиторите, но беше много, много късно. Гърция вече беше извън спасителна програма и банките бяха затворени. Той трябваше да направи това признание веднага, след като бе избран за премиер, за да не се налага страната да премине през тази невероятна авантюра. Беше безотговорно от негова страна да направи това признание в края на пътя и след като бе оставил зад себе си руини.

Но тук бих искал да кажа и нещо друго. Аз смятам, че в една демокрация не е възможно да се дискутира промяна на валутата и то по скрит от гражданите начин. Валутата е нещо много деликатно. От момента, в който се заговори за това хората започват да се чувстват много несигурни, бързат да изтеглят парите си от банките, след което те  затварят. Затова и Варуфакис е действал скришно. Но точно този метод показва и границите, до които едно демократично правителство може да действа по този скришен и конфликтен начин.

Докато в една диктаторска система този проблем не съществува. А за да успее да постигне целта си, правителството трябваше да прибегне до все повече авторитарни мерки.

В тази ситуация и като се има предвид, че според всички социологически проучвания по-голямата част от гърците са за оставането на страната в Еврозоната, смятате ли, че провеждането на предсрочни избори, за които говори самото правителство, могат да доведат до някакво решение?

Мисля, че вървим от една безизходица към друга. Гърция се намира в политическа безизходица. Премиерът загуби политическия си капитал, защото избраната от него стратегия на сблъсък с кредиторите не само не успя, а го изправи пред една колосална загуба. В една зряла демокрация един такъв премиер следва да подаде оставка.

Не мога да си представя подобно нещо да се беше случило например във Великобритания и съответният премиер да бе продължил да се намира на поста. Гърция обаче не е зряла демокрация и не бихме могли да очакваме от политиците ни подобно зряло поведение.

В тези условия смятам, че най-доброто решение е да се създаде правителство на националното единство, в което да участват всички партии с премиер Алексис Ципрас. При всичките си недостатъци той все още е в състояние да комуникира с онази част от гърците, които дадоха негативен вот на референдума. В същото време обаче се опасявам, че това му помага, за да преодолее вътрешнопартийните проблеми в СИРИЗА.

Освен това, наблюденията ми показват, че това вероятно няма да е решението, към което той се стреми и ще обяви избори. А те имат смисъл ако Ципрас  преориентира онази част от СИРИЗА, която ще му остане, промени своята политика в проевропейска посока и смени коалиционния си партньор. Ако това се случи ще можем да говорим за нов курс. Но, разбирате, че за да се случи Саул трябва да се превърне в Павел по пътя към Дамаск. Личното ми мнение е, че това е много трудно да се случи. Не е невъзможно, но е особено трудно.

Защо пет години след подписването на първия меморандум за финансова помощ Гърция продължава да се намира в това състояние?

Според мен причините са две. Първата е, че на Гърция бе наложен един много тежък меморандум, който трябваше да включва и преструктуриране на държавния дълг през 2010. Но кредиторите не го направиха, защото щяха да засегнат собствените си интереси.

От една страна всички предвидени в меморандума цели бяха опровергани и от друга – Гърция е една страна, която се намира в постоянна нестабилност. Реториката срещу меморандума беше особено остра и това от само себе си бе достатъчно за всички правителства да смятат, че политическата цена от прилагането му ще бъде прекалено висока.

Беше активирана гръцката политическа култура, която е интровертна, ксенофобска, силно поляризираща и конфронтационна. Затова никое от правителствата, които трябваше да приложат меморандума не успя да го направи.

Ако можехме да планираме нещата върху бял лист хартия, идеалният сценарий щеше да съдържа преструктуриране на държавния дълг през 2010 и правителство на националното единство за периода, в който меморандумът щеше да се приложи. И така до излизането от кризата и стабилизирането на страната и нейния политически живот.

Но тези неща не се случиха по причините, които вече посочих. И сега плащаме цената за това.

Защо реформите в Кипър успяха за разлика от Гърция?

В политическата култура на Кипър съществува нещо много важно, което в Гърция не е налично. А то е инстинктът за оцеляване. Всеки ден, когато излиза от дома си кипърският грък вижда турското знаме на планината Пентадактилос. То му припомня, че родината му се намира под окупация и знае, че врагът е на няколко десетки метра от него. Това създава едно национално сплотяване, въпреки политическите различия между партиите.

Димитрис Христофиас подписа меморандума и Никос Анастасиадис го изпълни. Тоест двете големи партии го подкрепиха. Реакциите на по-малките партии са откъслечни. Те не се активираха в посока на конкретни действия. Няма стачки. Можем да кажем, че политическата култура там е повече култура на съгласие и прилагане на правилата.

А тройката иска точно това: Когато подпишеш нещо, да го спазваш, за да можеш да излезеш от споразумението в срока, който се предвижда. Изглежда, че действията на Кипър в тази посока са успешни.

Мисля, че гърците сами направихме живота си по-труден още повече именно в резултат на лошата конфронтационна култура, която властва тук. От една страна това е културата, която не иска да бъдат променени всички неща, които ни доведоха до фалита – корупцията, порочните връзки, поставянето на партийния над обществения интерес и т.н. И от друга – тя цели да увековечи поляризацията и конфронтацията. Тя е нещо като „политическо ДНК”, което е вписано в гръцката култура и трудно може да бъде променено.

Как виждате изхода от кризата в Гърция?

Трудно ми е да отговоря. Като гражданин много бих искал това да се случи, но като анализатор се опасявам, че Гърция няма да успее да излезе от кризата и може би нейната съдба е драхмата.

Необходимо е да бъдат изпълнени много предпоставки, за да може Гърция да функционира в една толкова стегната и дисциплинирана система, каквато е Еврозоната. Тези предпоставки не са налични в гръцката политическа култура и не виждам как биха могли да възникнат.

Така че моята прогноза е, че Гърция най-вероятно ще продължи да се намира в криза, в резултат на което ще се върне към драхмата. Разбира се, това, което казвам от позицията на анализатор е нещото, което не желая по никакъв начин като гражданин и ще направя каквото мога, за да не се случи.