Галерия

1

Концепцията, че Балканите са вратата на Изтока към Запада, не е нова. Тя обаче получи нова динамика около гръцката криза и факта, че 6 години след нейното начало страната все още се лута между старото, което не иска отмине и новото, което не всички са убедени, че искат да дойде.

По подобен начин - като страна, която се намира в непрекъснат преход от Изтока към Запада, описва Гърция професорът по политология в Йейлския университет Статис Каливас в най-новата си книга със заглавие „Катастрофи и триумфи. Седемте кръга на съвременната гръцка история”.

В нея той разглежда историята на съвременната гръцка държава от началото на Гръцката война за независимост през 1821 до днес, като я разделя на 7 кръга. „За всички тях е характерно, че започват с една голяма и трудноизпълнима визия. В хода на събитията Гърция се обръща за помощ навън и я получава. И резултатът от целия този преход е извеждането на страната с едно стъпало по-горе”, обясни Каливас по време на представянето на книгата си в атинската книжарница Плиадес (Pleiades).

снимка: книжарница Плиадес (Pleiades)

Но защо в крайна сметка гръцките кризи винаги придобиват международна публичност и намеса от страна на международната общност? „Отговорът е комплексен, но е свързан преди всичко с това, че начинанията, които страната е предприемала, винаги са били свързани с големи международни залози”, заяви авторът. В предговора той посочва, че целите, които Гърция е следвала във времето, са били свързани с организацията на обществото, изграждането на държавността, демократизацията на политическите институции и развитието на икономическата дейност. „Всички те са начинания, които са поставени в центъра на модернизацията като понятие. Тяхното интерпретиране показва големите предизвикателства, пред които е поставено внедряването на западните институции в страни, които не са следвали нито историческото развитие, нито културното формиране на Запада. В същото време предлага едно сбито описание на предизвикателствата, с които се сблъсква опитът на развиващия се свят да достигне до Модерността. От тази гледна точка смятам, че историята на Гърция е от особен и по-широк интерес”.

Съдържанието на 7-те кръга на гръцката история бе представено в интересен диалог между автора и писателя Петрос Тацопулос. Първият кръг започва със създаването на съвременната гръцка държава през 1828 и преминава през полемиките между въстаниците, участвали във Войната за независимост и образованите в страните от Запада гърци, които се опитват да внесат европейския модел на управление. „Натовареният със задачата да предостави отпуснатия на Гърция заем лорд Байрън трябва да реши на кого да даде парите. А видът на двете страни е повече от красноречив – от едната страна са мъжете с мустаци, а от другата – мъжете с очилата”, посочва Каливас. След много колебания Байрън избира и ги предоставя на западните възпитаници, но парите в крайна сметка не се използват за осъвременяването на западналата и бедна бивша османска провинция.

Вторият кръг започва, когато заемът е изхарчен, а Гърция тепърва се стреми да приеме стандартите на държава от Запада. Същият период е свързан с появата на гръцкия иредентизъм, въплътен в Голямата идея (Мегали идея). Създадената държава далеч не покрива и минималните стандарти, а отношенията ѝ със Запада продължават да са проблемни, въпреки очерталата се тенденция на възхищение от достиженията на Древна Гърция.

снимка: книжарница Плиадес (Pleiades)

Третият кръг бележи първия истински опит на Гърция да се приобщи към Запада. Под управлението на премиера Харилаос Трикупис страната взема големи заеми, които влага и изграждането на инфраструктура. Гърция губи войната през 1897 и 1 милион гърци се принуждават да емигрират най-вече в САЩ, за да потърсят препитание и по-добър живот.

Държавният фалит, останал в историята с прословутото: „За нещастие фалирахме” на Трикупис в парламента обаче поставя основите за последвалото икономическо развитие. Заслужава да се отбележи, че в този период се провежда повторно изграждане на целия държавен апарат. Както Каливас, така и Тацопулос подчертаха, че Елефтериос Венизелос, известен като реформатор, довел Гърция до стандартите на съвременна буржоазна държава, в голяма степен е намерил изградени основите за тези начинания.

Епохата на неговото управление, известна като програма за реформи, е поставена в началото на четвъртия кръг на гръцката история. Политическата ситуация обаче често се разклаща от военни движения, диктатури и, разбира се, двете Световни войни.

По време на втората Гърция се оказва първият фронт на Студената война. Въпреки утвърденото в историческата литература виждане, че Гръцката гражданска война е започнала през 1946, Тацопулос посочва, че в действителност това е станало още през 1943, по време на Германската окупация. „Членове на Гръцкия освободителен фронт – военното звено на Комунистическата партия на Гърция - са провеждали чистки срещу политическите си противници още от тогава. Последвалият Договор от Варкиза, подписан през 1945 г., е нарушен както от страна на комунистите, много от които не предават оръжието си, така и от страна на властите. Но важното тук е да отбележим, че Гражданската война е продължила малко благодарение на конфликта между Тито и Сталин. Ако той не беше възникнал и ако гръцките комунисти не бяха застанали открито зад Сталин, конфликтът е могъл да продължи дори до 60-те години на 20-ти век”, подчерта Петрос Тацопулос.

снимка: книжарница Плиадес (Pleiades)

„След края й започва период на бурно икономическо развитие, което е определяно и като „гръцкото икономическо чудо”. По онова време Гърция се намира на второ място по този показател след Япония”, разказа Статис Каливас. Намираме се вече в петия кръг, който също е белязан от военната хунта (1967 – 1974), събитията от Атинската политехника и възстановяването на демократичния ред в страната. Интересна бе забележката на Тацопулос, че по време на 7-годишната диктатура на военните съпротивата на обществото срещу нея е много малка. „До края ѝ бяхме чули имената на отделни личности като Алекос Панагулис. След това изведнъж „борците” станаха прекалено много и беше странно как хунтата не е паднала по-рано вследствие на техните действия”. В допълнение той отбеляза, че целият Източен блок е показал огромна толерантност, ако не и подкрепа, спрямо извършилите военния преврат и тяхното 7-годишно управление.

За Каливас военната диктатура е периодът на възникването на популизма в Гърция. „Фактът, че превратът беше извършен от полковници, които се надделяха над генералите, създава усещане за слабост на институциите”, подчерта той.

Двамата се обединиха около мнението, че хунтата е била следствие на невъзможността на политическите сили в Гърция да демократизират страната.

След падането ѝ страната започва да се съвзема, а през 1981 е приета за член на Европейската икономическа общност. Очевидно не защото е спазвала икономическите условия, а по силата на политическо решение.

Гръцкото общество вече е съвсем различно. Появила се е средна класа, хората живеят предимно в градовете, младежите са отворени към постиженията на съвремието. Но заедно с това расте популизмът, който взема превес след като ПАСОК печели изборите през 1981. Гърция получава големи помощи и субсидии от ЕИО, които обаче не се използват целесъобразно. Според Каливас, „единственият период, в който безразборното харчене на средства е ограничено, е след 1997 и до приемането на Гърция в Еврозоната и е свързано именно с подготовката за това”.

Участието на Гърция в общата европейска валута е една възможност за промени и реформи. Правителството на Костас Симитис обаче не успява в опита си да реформира пенсионната система, правителството на Костас Караманлис пък не се възползва от ниските лихви по заемите, за да насочи средствата към модернизирането на икономиката. Започва голям приток на икономически имигранти, главно от съседните на Гърция страни, но страната пропуска уникалната възможност да се обнови, въпреки тежките демографски показатели.

Така тя стига до икономическата криза, чиито причини Статис Каливас разглежда в шестия кръг. Освен икономическата страна на проблема – раздутия държавен сектор, нежеланието за каквито и да са реформи и промени, той сочи като причина и национализма. „Европейската интеграция е заплаха за националните държави. Следователно, за противниците на меморандума за финансова помощ налагането на европейската политика е потъпкване на държавния суверенитет”.

В седмия кръг Каливас описва какво може да е бъдещето на Гърция след края на кризата. В заключение авторът посочва, че „в крайна сметка Гърция не се е справила толкова зле”.  Той се позова на цитат от „Щиглеца” на Дона Тарт, който гласи: „Може би понякога правиш всичко погрешно и накрая всичко става по верния начин?”, който поставя в началото на книгата си. По време на срещата Каливас каза: „Гърция има огромни икономически възможности, които трябва да бъдат освободени, за да излезе от кризата. Това е възможно, но не се е случило досега по политически причини”. След това Каливас изреди необходимите за това предпоставки – политическа стабилност, политическо управление, което ще проведе необходимите реформи и ще освободи производствените сили, както и създаването на усещане сред гражданите, че нещата постепенно ще се подобрят.

За разлика от Каливас, Петрос Тацопулос заяви, че е песимист относно щастливия край на тази открита перспектива на седмия кръг. През цялата дискусия той критикуваше и партийната, и правителствената политика на СИРИЗА и изрази съмнения, че то е в състояние да приложи подписаното на 13 юли споразумение с кредиторите. В коментар за разминаванията вътре в партията и откритите призиви на някои от хардлайнерите към Ципрас да преустанови преговорите за сключване на трета спасителна програма до разрешаването им, Тацопулос направи аналог с лорд Байрън и писмата, които получавал в Кефалония от кандидатите да вземат заема на новосъздадената гръцка държава. „От тогава досега някои неща не са се променили особено”, коментира писателят.