Галерия

1

С всеки изминал ден Гърция остава без налични средства. В същото време шансовете тя да постигне споразумение с кредиторите до края на април са нищожни. Така е много вероятно страната да не може да изплати задълженията си към кредиторите и да фалира.

Правителството тръби непрекъснато, че прави всичко възможно, за да се споразумее с европейските си партньори, но в действителност се противопоставя категорично на всяка идея за реформи. Междувременно министрите приемат едно след друго решения, които връщат икономиката с десетки години назад.

Според анализатора Костас Ступас този процес не може да бъде дълъг, поради простата причина, че в момента, в който правителството няма да е в състояние да изплати заплатите и пенсиите, то ще се срине. А заедно с него и цялостната конструкция на изградената през последните 40 години клиентелистка система, която той сравнява със съветските републики в анализа си в икономическото издание capital.gr.

“Правителството на СИРИЗА ще доведе Гърция до най-голямата катастрофа след войната.

По-конкретно, то ще довърши най-голямата катастрофа, чиито предпоставки създадоха правителствата на ПАСОК и Нова демокрация през последните десетилетия.

Правителството на СИРИЗА замества създадената от ПАСОК и Нова демокрация клиентелистка партийна държава с една по-концентрирана и тясна клиентелистка партийна държава на синдикалистите.

Известно е, че през последните десетилетия държавните служби и компании не се управляваха от назначените от държавата ръководства, а от непроменените във времето ръководства на синдикалните организации, в които бяха представени всички партии.

СИРИЗА затваря кръга на това особено управление, като назначава синдикалистите и формално като ръководства.

Показателен за това пример през последните дни е случаят с 13-те областни ръководители на службите по образователните въпроси, които до един са членове на синдикалния и тесен партиен апарат на СИРИЗА и Независимите гърци.

Демокрациите обаче процъфтяват, когато в центъра им се намира защитата на обществения интерес, а не синдикалистите. Общ интерес е интересът на цялото общество или поне на по-голямата му част.

Синдикалистът не е в състояние да представлява общия интерес на обществото, просто защото думата синдикалист обозначава представител на интересите на определена група.

Когато частичният интерес се превръща в общ сривът е въпрос на време. Единственият начин да оцелее господството на частичния интерес е диктатурата. За едно правителство на "лудата" левица това са непознати абзаци от историята, при все че са известни от поне 2500 години. И това е така, защото за това правителство са неизвестни самото значение и функциите на демокрацията.

Областните управители по образователните въпроси са типичен детайл на водената от правителството политика, която се води от същите или подобни критерии във всички останали области.

Резултатите от първите два месеца потвърждават първоначалната преценка, че в най-тежката си криза след края на войната Гърция се управлява от възможно най-лошото от гледна точка на целенасочеността и способността за елементарно справяне с реалността правителство.

Гърция продължава да е последният режим на Балканите и в Европа, където институциите са подобни на тези в съветските републики, които рухнаха в началото на 90-те години. Ясно е, че Гърция ще рухне подобно на България и Румъния по онова време с подобни за страната последствия.

Разпадът…

Разпадането на малкото спасили се от инвазията на етатизма* през последните десетилетия елементи на гръцката икономика през изминалите два месеца ще проличи през лятото и последствията ще са взривоопасни за политическата сцена и обществото.

Разпадът обаче не засяга само икономиката, но и повечето области на политическата и социалната организация.

Г-н Панусис (заместник-министър на обществения ред и за защита на гражданите –б.а) търси намеса от страна на премиера, който да му позволи да наложи спазването на обществения ред .

Отговорният за миграцията министър (Тасия Христодулопулу – б.а.) нарича всички новопристигнали бежанци и твърди, че те се припичат на площад Омония, докато в действителност целият център на Атина се превзема отново от бездомни и безработни чужденци, влезели в страната по незаконен начин.

Г-н Драгасакис (вицепремиер и координатор на икономическата политика на правителството – б.а.) по време на посещението си в Китай заяви, че пристанището в Пирея ще се приватизира, но една дузина други министри и представители на СИРИЗА са категорично против това.

След опровергаването на  лъжата му с вдигнатия пръст, г-н Варуфакис обяви, че ще се срещне с Барак Обама, но бе опроверган от Белия дом. Ако доверието е предпоставка за хода на икономиката, то непрекъснатите неуспешни опровержения от страна на ресорния министър едва ли са най-доброто средство за нейното възстановяване.

Г-н Стратулис (заместник-министър по въпросите на социалното осигуряване – б.а.) почти всекидневно гарантира изплащането до последното евро не само на 13-та, но и на всички настоящи, както и на пенсиите, за които са налични всички предпоставки да започнат да бъдат получавани. За един логично мислещ човек това е невъзможно в една икономика, където пенсионерите са 3 милиона, а работещите в частния сектор – 2,5 милиона души. Воден от незнанието си той наивно вярва, че ако наложи нови 22 специални данъка ще успее да покрие дефицита на пенсиите. Дори не му минава през ум, че единственото, което ще постигне с налагането на тези 22 данъка ще е да намали броя на работещите в частния сектор от 2,5 на 1,5 милиона души за една година.

Освен, че е разделено между министри, които искат Гърция да остане в еврозоната и други, които са за излизането ѝ от нея, правителството се раздира и от много и различни противоречащи си цели.

Това парализира икономиката и заедно с „налудничавите” левичарски изкривявания на реалността и паразитните интереси на отделни групи образуват една взривоопасна смес.

Това е едно правителство, съставено преди всичко от синдикалисти от държавния сектор на най-паразитната и користна обществена група, която възникна след възстановяването на демократичния ред в Гърция през 1974.

Ако Гърция разполагаше с някакъв вид богати природни находища на петрол, злато и т.н., от които държавата би могла да има големи приходи, това правителство можеше и да успее да се задържи за по-дълъг период от време.

Но Гърция няма такива находища и затова е въпрос на време държавата да обяви пълна невъзможност да изплаща заплати и пенсии и тогава ще настъпи хаос. Този момент вече не е толкова далечен.

Най-вероятният сценарий е тазгодишното лято да ни изправи пред много изненади…

И по аналогия с краткото лято на анархията на писателя Ханс-Магнус Енценсбергер, то ще прилича на краткото лято на разпада на гръцката съветска република…”.

*Етатизъм - (на френски: étatisme, от état - държава) е разбирането, че държавата трябва да контролира (в някаква степен) икономиката или социалната политика, или и двете (източник: rechnik.info).