Галерия

1

Не, защото управляващите и най-вече лидерите на коалиционните партньори СИРИЗА и Независимите гърци Алексис Ципрас и Панос Каменос се намират във властта само от пет месеца и не мислят дори за собствения си дългосрочен интерес. А той е в този толкова труден момент да се оттеглят и да оставят технократите да се справят с него и да се върнат във властта след това. Нито пък мислят за националния интерес, който се крие в нуждата от консенсус в този толкова тежък за Гърция преходен период. В една такава ситуация е нужен някой, който може да поеме политическата тежест за провеждането на реформите.

Какво ще се случи ако не бъде постигнато споразумение?

В рамките на няколко седмици ще има контрол на движението на капиталите, включително и на парите, които някой иска да изнесе от страната, както и на тези в банкоматите. И след още няколко седмици – връщане към така наречената „нова драхма”.

Тогава „времето на меморандума” ще се смята за време на добър живот за гърците.

Възможен ли е Grexit?

Разбира се, че е възможен и най-вероятно той ще се случи по вина на гръцкото правителство, ако то продължи да прави грешните ходове, които посочих по-рано.

От началото на кризата досега, къде сгрешиха гръцките правителства и къде – кредиторите?

И едните, и другите направиха една и съща грешка, а гръцките правителства направиха сами още една. Общата грешка е прекаленият акцент върху покачването на данъците и драматичното орязване на заплатите в много кратък период от време. Докато, както вече посочих, не се настояваше за провеждането на структурните реформи, които трябваше да започнат от много рано.

Грешката на гръцките правителства е, че от 2010 до 2014 не взеха сериозно предвид нуждата от реформи. Те непрекъснато се опитваха да играят това, което във футбола наричаме „катеначо”. Опитаха се да предприемат откъслечни мерки, като мислеха, че проблемът ще изчезне по този начин. Никое от тях не погледна сериозно на вероятността да спечели политическа легитимност и дори да бъде преизбрано, поемайки по друг път. Мерките със сигурност щяха да са болезнени, защото говорим за начина, по който държавата се намесва в икономиката, но 6 години по-късно нямаше да сме в днешното състояние.

Как коментирате разминаванията в информацията, която дават за преговорите гръцкото правителство и кредиторите?

Мисля, че във всички комунистически партии се случва едно и също нещо: Едно говори централният комитет на своите членове и съвсем друго – те на членовете на партията. Двойният език е характерен за управляващата партия.

Но от друга страна той е проблем, който засяга изобщо гръцката политическа система, защото и предишни правителства говореха едно пред гражданите и друго - в чужбина. Той е част от гръцката политическа култура.