Праисторически фаст фуд откриха чрез изследване остатъци от храна, които са намерени преди около десет години в селище от Бронзовата епоха (2 100 г.пр.Хр.) в Северна Гърция. Жито и вид пшеница са били основните съставки на средиземноморската диета още преди 5 000 години. Това установиха по експериментален път за първи път от лабораториите на Аристотеловия Университет в Солун, от екипа на преподавателката Таня Валамоти. Това, което е установено е, че жителите на тези предисторически селища са развили методи за приготвяне на бърза храна като са обработвали и са варели житото и ечемика по време на летните месеци. Така те са запазвали готовата храна за цяла година, което им е дало възможността да изваждат една част от нея сутрин, да я потапят във вода и след леко затопляне да сервират готовото ядене, когато са се прибирали вкъщи след работа по нивите. За да бъде доказана тази теория, г-жа Валамоти се е обърнала към интернационален екип от учени, в това число към българката Елена Маринова – специалистка по ботаника на древността, която е правила изследване на житни зърна намерени в селище от епохата на неолита в България. От своя страна, турският преподавател по технология на храните Мустафа Бейрам е изпълнил една забавна част от експеримента като трябвало да свари зърна „от наше време”, да ги смеля и да ги отнесе в Солун, където са били овъглени на 220 градусова температура и след това са били изследвани под електронен микроскоп със сканиране в Солунския Университет. Резултатите от изследването на остатъците от овъглените семена на житните храни намерение на Южния Хълм в с. Трилофо, Солунско, и в с. Архондико, област Пела, са публикувани в научното списание Vegetation History and Αrchaeobotany.