Марина Николова

Всеки си спомня по различен начин този ден – някои са били твърде малки, но са усетили напрежението и очакването, други са следили на нокти събитията от телевизионния екран, трети – не искат да говорят, защото все още боли...

За повечето хора 17 ноември е националният празник на Гърция в памет на убитите студенти и деца през 1973 г., единственият национален празник, за когото спомените са живи и парят. Историята на този ден все още може да бъде чута от преживелите го, от поколението, което в началото на ‘70-те години на миналия век е изживявало своите бунтарски години. Това поколение тласкано от младежката си лудост и нуждата от свобода, за няколко дни успява да разклати основите на диктаторската власт и да даде надежда на гръцкия народ.

„През 1967 г. в Гърция властта бе взета от армията и наложиха диктаторска режим – хунта. В продължение на осем години гърците се бореха да свалят хунтата и да станем пак демократична държава. Тогава студентите се затвориха в Политехниката и поставиха искания за възвръщане на демокрацията, за свобода, да бъде свалена хунтата и да се махнат американците, защото хунтата бе подкрепяна от тях... Аз тогава бях на пет години. Много добре си спомням. Спомням си и когато танкът влезе в сградата на факултета. И виковете. И как хората се стекоха да подкрепят студентите. И убитите, които са много. И преследванията, всичко си спомням. За мен този празник символизира борбата на човека за независимост и социална справедливост. Това е много важен за Гърция национален празник” – казва една майка, която държи за ръчичка малкото си момиченце.

Всичко започва от 21 април 1967 г. с т.нар. преврат на генералите. Въпреки обявените за 28 май 1973 г. избори, офицери от армията начело с генерал Георгиос Пападопулос, генерал-майор Стилианос Патакос и генерал Николаос Макарезос завземат властта по насилствен път. Режимът на генералите успява да заличи основните човешки права, да разбие политическите партии и да изпрати по затворите и да насилва политици и граждани, които имат различни политически убеждения.От 1967 до 1972 г. диктаторите системно нарушават основните човешки права и успяват да доведат студентите до състояние на пълна неспособност да реагират срещу техните произволности. В началото на 1973 г. пропастта между държавата и студентите става още по-голяма и контрата се засилва. Хунтата на генералите в опита си да ги притисне, решава да приложи закона за мобилизация в армията за студентите, които не посещават редовно лекции.

Още от 14 ноември стотици студенти се събират в двора на Политехниката, а към тях се присъединяват и студенти от Юридическия факултет. Около 2 часа на обед около 5000 души са се събрали около улиците „Патисион” и „Стурнари” в центъра на Атина, където се намира Политехниката. Всички скандират лозунги срещу хунтата, а обградилите ги полицаи призовават насъбралите се да си тръгнат. Започват да скандират „Хляб – образование – свобода” и „Долу хунтата”. На следващия ден окупираната сграда на университета се превръща в сборен пункт за атиняни, които искат промяната на властта. Отклика от страна на обикновените граждани преминава всички очаквания и за първи път се създава убеждението, че хунтата може да падне. Хиляди студенти и работещи вземат участие и стотици са ранените вследствие на първия сблъсък с полицията в 6 часа вечерта. В youtube.com се е запазил един клип от този исторически момент, който красноречиво говори за атмосферата тогава:

http://fr.youtube.com/watch?v=5zIbU84rQRo

„Бях на осем години и половина през ноември 1973 г., когато за първи път чух гласовете от радиостанцията „Тук Политехниката... Тук Политехниката”, спомням си все едно, че се случва днес, хората да слизат от автобусите с издути очи и много от тях да си слагат изцеден лимон в очите, за да не ги щипе от сълзотворните газове. През годините, в началото следях всяка година през ноември месец демонстрациите по улиците, а по-късно започнах да участвам и аз и да подреждам спомените си” разказва си 43-годишният фотограф Георгиос Фиотакис.

Когато демонстрантите стигат до Политехниката, ги очакват танкове с насочени към тях дула. Чуват се и първите изстрели, а полицията забранява движението из центъра на града, където се лее кръв. От мегафоните и по радиото студентите призовават «Не се страхъвайте от танковете», «Долу фашизма», «Войници, ние сме ваши братя. Не се превръщайте в убийци.»

Въпреки виковете и молбите на студентите, които не отстъпват, се дава нареждане танковете да нахлуят в сградата на университета и да потушат бунта. Студентите са се качили на оградата и на покрива на сградата и пеят химна на Гърция. Полицаите им дават срок от 20 минути, за да изчезнат от сградата, а един танк застава пред централната врата на университета. Главният офицер с един жест му дава заповед да разбие вратата...

„По време на Хунтата Пападопулос заповяда на танка да влезе в Университета и да стъпче студентите. И уби много от тях. 17 ноември е в чест на тяхната памет и носим цветя пред университета за децата, които са били убити тогава. Този ден е, за да не ги забравяме” – казват две момичета пред Политехниката. Тогава са арестувани 20 000 души, 24 са били убити, а 128 е било направено опит да бъдат убити, 1 103 обикновени граждани и 61 полицаи са били ранени. Между убитите е 19-годишният Михалис Муроянис, ученикът Диомидис Комнинос и едно петгодишно момченце, което се е намерило в центъра на престрелка на ул. Зографу. Хунтата пада на 24 юли 1974 г. поради турската инвазия в Кипър и разцепването на острова.

„17 ноември е денят на въстанието срещу хунтата. За мен това е ден, в който празнуваме свободата. Аз тогава съм бил малък, но си спомням събитията, въпреки че не съм от Атина. Спомням си случилото се, защото го следяхме по телевизията” – казва мъж на средна възраст, който забързано минава покрай Политехниката един ден преди 35-тата годишна от случилото се. Всяка година на 17 ноември хората, независимо от възрастта и политическите си убеждения се стичат там, за да поставят цвете. Всяка година оттам тръгва и многохилядна демонстрация.

Един ден преди събитието около университета вече са подготвени масите с листовки на студентските леви и крайно леви партии: „Кризата да бъде заплатена от капиталистите”, „Манифест за световната икономическа криза”, „Политехническата – срещу мита на демокрацията, бунтът е винаги жив”, „Политехническата живее в борбата срещу политиката против народа – да защитим правата на новото поколение и на работещите”. Студентите са подготвени за голямата демонстрация на 17 ноември.

При тази разходка около университета осъзнах, че празникът за всеки един е особено личен. Около 20-годишно момиче раздава брошури, на които пише „бунтът е винаги актуален” и следва дълъг текст с аргументация и анализ на настоящето икономическо и социално положение в страната и по света. Тя вярва, че „исканията на студентите тогава, днес са по-актуални откогато и да било друг път”. 17 ноември е свят ден. И както актьорите всеки път осмислят своите действия по различен начин в желанието си вдъхнат живот на ролята, всяка година на 17 ноември всеки участник в празника намира личната си причина да присъедини гласа си към гласа на останалите с искането за „хляб, образование, свобода”.