Галерия

1

Древните изобретатели от елинистичната епоха са били на крачка от създаването на водната помпа, задвижвана с пара и бутало, дала началото на съвременната индустриална революция. Това посочват преподавателят от Националния политехнически университет „Мецовио“ Теодосис Тасиос и почетният професор от Солунския университет „Аристотел“ Михалис Тивериос по време на проява в Дома на музиката под надслов „Имали ли са Птолемеите водна помпа, задвижвана с пара?“.

Както твърди Теодосис Тасиос, по времето на Птолемеите учените са били изобретили един след друг всички необходими механични елементи (ленти, тръби, зъбни колела, турбини и др.), които им позволявали да използват енергията на вятъра и водата за създаването на помпи. По този начин те използвали вятърната и хидравлична енергия. Освен това направили първата стъпка към задвижването с пара чрез превръщането на топлинната енергия в кинетична.

Според Теодосис Тасиос, древните гърци са се намирали много близо, от 10 до 100 години максимум, от изобретяването на водна помпа, задвижвана с пара, при което именно те са щели да сложат началото на индустриалната революция много преди времето ѝ. В крайна сметка това се случва през 1776, когато шотландският инженер Джеймс Уат изобретява такава водна помпа.

Професор Тивериос от своя страна твърди, че от древните исторически текстове са запазени едва около 2,5%, следователно не може да бъде изключена възможността парната машина да е била изобретена, дори и да е била създадена една помпа като играчка, а после технологията да е била забравена. Въпреки това обаче до момента поне не са открити подобни свидетелства и доказателства.

Теодосис Тасиос, който е и председател на Дружеството за изследване на древногръцките технологии, смята, че древните гърци са стигнали много близо до „извора“ благодарение на впечатляващия си научен и технологически напредък, в крайна сметка обаче не са стигнали до използването на парата за задвижването на помпа и от там до парната машина.

Двамата учени разказват за значимото дело на изобретателите Ктесибий (3 в. пр.н.е., основател на Школата за математици и механици в Александрия), Филон Византийски (ученик на Ктесибий) и Херон Александрийски (най-вероятно 1 в. н.е.), които със своите изобретения показват колко напреднала е била гръцката приложна наука и технология. Много от трудовете на древногръцки механици и изобретатели са запазени в превод на арабски, както посочва професор Тивериос.

Теодосис Тасиос подчертава страстта на древните гърци към технологията и отбелязва, че още в омировия епос се говори за автоматични кораби и кораби-роботи. По-късно съчетанието от космополитизъм (особено в Александрия), оформяща се средна класа и интереса на Птолемеите води до значими изобретения, както показва и „Механизма от Андикитира (известен и като астролабът от Андикитира). Естествено остава въпросът доколко тези технологии са намерили широко приложение или са били привилегия на малка група хора.