Една интересна нова мода се появява в Атина свързана с луксозния начин на живот или по-скоро с желанието за просторно жилище в гъсто застроената градска среда. Арх. Нефели Пападимитриу* разказва за навлизането на Манхатънския стил апартаменти или за това как е „ да живееш в лофт жилище” в разговор с Марина Николова.

Как се заражда идеята за лофт апартаментите?

Идеята за лофтовете тръгва от градове, които през 60-те години са били центрове на артисти - и главно от Ню Йорк. Идеята се заражда в кръговете на хората на изкуството. Става дума за промяна в използването на индустриалните сгради като целта на артистите е да задоволят нуждата си от дом и ателие едновременно.

По-младите от тях освен от помещение, където да живеят, имат нужда и от помещение, което да използват като ателие, в което да работят, да помещават и излагат творбите си. Този тип жилища в идеалните случаи е трябвало да бъдат с нисък наем и да разполагат с подходяща естествена светлина за работата на артиста и за представянето на произведенията на изкуството.

Паралелно с това, поради различни социални, финансови и технологични промени, фабриките, които се намират в центровете на градовете, затварят и се преместват в райони от периферията или дори в чужбина – заради по-евтината работна ръка, по-ниските наеми и т.н.

Така сградите, които са били построени, за да подслонят тези остарели производствени цехове остават празни. Тези помещения не покривали необходимите предпоставки, които били поставени от властите за жилища, но  в същото време спряло търсенето за производствени цехове. В резултат на този факт, кварталите започнали да западат, а цените на наемите да падат значително.

Хората на изкуството се възползвали от подходящия момент и започнали да се пренасят в тези помещения, като създавали общности в тези запуснати по-рано райони като така им вдъхнали живот.

Скоро това се превръща в мода и създава постоянно търсене на лофт-апартаменти, като паралелно се покачват цените на съответните помещения, но и на районите, в които се намират. В някои градове, тази тенденция се използва за покачване на стандарта на живот в западнали градски квартали. Много сгради, които били построени за цехове, магазини, училища, офиси, складове, болници и други, били изоставени, а впоследствие били преустроени в жилищни комплекси. По-късно започват да се проектират нови жилищни сгради, които наподобяват по характеристиките си лофт-апартаментите.

Но истинските лофтове се помещават в стари индустриални сгради и това, които ги различава от останалите апартаменти е: големите обединени пространства с минимално или никакви разделителни стени, високите над 4 метра тавани, индустриалния тип на сградата, както и големите прозорци.

Но съществуват и много подвидове на лофт-апартаменти, които са били създадени впоследствие, като например:

• Твърд (hard) loft – единно помещение с изключение на банята.


• Суров (raw) loft – единно помещение, в почти незавършен вид, което често не разполага с тоалетна или умивалник.


• Мек (soft) loft – има стени, които не стигат до тавана, заемат ¾ от височината на помещението и разделят спалнята/ите и банята


• Умерен (Moderate) loft – разполага с кухня и баня.  


• Луксозен (Upscale) – разполага с луксозни баня и кухня.

Да отбележа, че съществуват случаи, в които апартаменти се представят като лофтове. Може да имат по-обединени помещения, да разполагат с помещения на височината на втори етаж и да възпроизвеждат една по-индустриална естетика, но не са лофтове. Главната причина е, че не са се появили като следствие на повторната употреба на някоя индустриална сграда и не разполагат с излишно пространство.

Кой въвежда лофт-стила в Атина и кога?

Не може да бъде отговорено с точност кога и кой въвежда стила в Атина. Лофтовете станаха на мода постепенно и сравнително наскоро. Въпреки това, перспективата за създаване на този вид жилища в Атина започна да прозира с „развитието” и политиката за повишаване качеството на живот в квартали на Атина като Псири, Гази, Петралона и други, в които съществуват множество стари фабрики, цехове и складове. Там предприемачите и строителните фирми забелязаха възможността за създаването на съответния тип жилища в старите изоставени помещения, както и възможност за възпроизвеждане на естетиката на лофтовете при строежа на нови сгради.

Има ли нещо ново, което допълват гръцките архитекти? Или съществува ли някоя характерна черта на гръцките лофтове, която не се появява другаде...

Лофтовете в Атина са много от скоро и не съществуват още много примери, така че да каже някой, че различава някои общи елементи, които да ги различават от лофтовете в градовете на други държави. Въпреки това поради климата и начина на живот в Гърция може да кажем, че съществува тенденция за създаването на открити пространства във формата на балкони, тераси или полуоткрити помещения, дори когато става дума за възобновяване на индустриални сгради, където възможностите са ограничени.

По какво се различават лофтовете и конкретно лофтовете в Атина от модерните луксозни апартаменти с високи тавани?

До момента са построени - обикновено от фирми, малко на брой такива жилища, повечето от които изглежда, че спадат към общата категория на soft upscale loft с някои разлики в естетиката и лукса на материалите. Понякога се изтъква индустриалния характер на сградата, а друг път се прави една извънредно луксозна постройка без да се отличава вече миналото на сградата.

Лофт жилищата за Гърция са лукс от само себе си, защото предлагат голям излишък на пространство в една доста гъсто застроена градска среда. Поради това са предназначени за един относително ограничен брой клиенти, които могат да се справят с цената на покупката, и от друга страна са заинтересовани да живеят в центъра на града, с по-малко стаи и с по-обширни обединени помещения.

Лофт жилищата се различават от луксозните апартаменти с високи тавани, защото: се появяват като следствие на възобновяването на индустриални или търговски помещения; вместо да имат много различни стаи, както се случва в повечето апартаменти, те разполагат с доста големи обединени помещения и с малко прегради; имат друга морфология на отворите, тъй като началната конструкция не е била предназначена за жилище; помещенията, които се употребяват от всички жители на една кооперация като вход, площадки и др., се различават при лофтовете, особено когато те се правят в сгради, където останалите помещения се използват все още като складове, цехове и т.н.

Как влияе заобикалящата градска среда при осъществяването на идеята за създаването на лофт жилище?

Съществуват две насоки в този въпрос, които трябва да се вземат предвид: как средата влияе на архитектите при проектирането и конструкцията на лофт жилищата и как е повлиян района от създаването на лофтове.

Първо, ще дефинираме като лофт единствено тези жилища, които са вследствие на реконструкция на стари индустриални сгради. В този ред на мисли, що се отнася до първата част от въпроса, бих казала, че заобикалящата среда влияе по-малко отколкото самата сграда, която се възстановява. Това дава насоки при проектирането и при изграждането – носеща конструкция, отвори, мащаби, стил и т.н. Със сигурност се взема предвид и ориентацията, съседството и т.н., за да  бъдат организирани по максимално подходящ начин вътрешните пространства, като често характеристиките и морфологията на външната част са определени.

Що се отнася до това как е повлиян района, бих казала, че влиянието е значително. Преди всичко районът се оживява, защото празните сгради се възраждат и районът не замира след определен час, както се случва, когато помещенията се използват с професионална цел. Също и цените на недвижимото имущество се покачват. Постепенно използването на сградите за търговска или производствена цел се преустановява и все повече и повече жители, които в началото може и да не са се осмелявали, в момента са привлечени от идеята да живеят в лофт.

В Атина обаче има много жилищни райони, където преди са били съсредоточени индустриални сгради като например в Петралона, Гази, Вотаникос и др. При тези случаи увеличението на цените на земята може да доведе до смяната на старите кооперации с нови – напр. чрез системата за суперфиция.

По твое мнение важи ли твърдението, че лофт “way of life” обозначава деиндустриализацията и, ако си съгласна с това, Атина не закъсня ли да се възползва и да го въведе като начин на живот?

Не бих казала, че обозначава деиндустриализацията, но със сигурност маркира промяната – промяната на характера на градовете, на начините на производство, но и икономически, социални и други промени. Във всички страни – Америка, Франция, Англия, където е започнало и се е развило създаването на лофтовете, от една страна са били затворени малките производствени цехове в центъра на градовете, но са се развили по-големи в периферията. Паралелно с това процедурата по производството се развива технологически, сменя се състава и размера на човешките ресурси, в градовете се развива бранша на услугите и т.н.

В чужбина, както вече казах, създаването на лофт жилища се появява по „естествен” начин, тъй като нуждата на артистите за подслон е била покрита от евтините, бивши помещения за професионална употреба. В Гърция лофтовете идват като мода, която е минала през Америка и Европа.

Една известна в Гърция писателка – Соти Триандафилиду, пише за хората, които избират да живеят в лофт жилища, че: „Ако апартаментът в една конвенционална кооперация съответства на начина на живот „работя, женя се, тегля жилищен кредит и правя деца”, лофтът съответства на отричането на по-горе описаното.” Какъв тип са хората, които ще си изберат да живеят в тези жилища в Гърция?

Не съм съгласна с едно толкова крайно разграничение. В Гърция нещата са неустановени – в много райони на гръцките градове съжителстват различни социални групи, с различни доходи, различни нива на образование, различен произход и т.н. Не съществуват резки „граници”, както в градове в други държави.

Съответно, хората може да имат този начин на живот: „ да работят, да се женят, да теглят жилищен кредит и да правят деца”, и в същото време да си купят или да си направят лофт. Мисля, че тези, които ще си купят или ще си конструират лофт вместо апартамент, ще могат да се справят с увеличаването на стойността, което съответства на увеличаването на площта – един удобен конвенционален апартамент с една спалня е около 50 кв.м., а пък подобен лофт ще излезе поне 80-100 кв.м. Също така начинът на живот на хората трябва да е съобразен с по-свободното разпределение на пространството, което имат лофт жилищата, както и с факта, че се намират в центъра на града.

* Последните две статии на арх. Нефели Пападимитриу за атинските лофтове могат да бъдат намерени в списание „Елиникес катаскевес” (http://www.ellkat.gr/).