Галерия

2

1

Интервю на Мария Спасова

    С доктор Алекс Патакос се срещам в елегантното фоайе на хотел Inn of the Anasazi в самия исторически център на Санта Фе. Колеги от местната преса ми го препоръчаха като най-видния представител на американците от гръцки произход в града. Да се ограничи обаче славата на доктор Патакос само със столицата на Ню Мексико няма да е нито справедливо, нито вярно. Програмата на един от най-видните представители на теорията на позитивното мислене и автор на преведената на 16 езика "Затворници на собствените си мисли" е твърде напрегната. Срещата ни става възможна в кратък промеждутък между лекция във Ванкувър, Канада и множеството приготовления за старта на най-новия му проект - OPA Day. Съвсем естествено първите въпроси са свързани със "Затворници на собствените си мисли".

    - Как се заехте точно с тази теория, проучване и концепция?
 
    - През целия си живот търся смисъла на нещата. В семейството ми имаше голямо противопоставяне. Баща ми беше много доминираща личност в живота ми и аз винаги реагирах. Винаги е имало борба между нас докато растях, защото се борех с името си, с културата си, с желанията на баща ми. Той ми казваше: „Ако искаш да бъдеш добър американец, трябва да имаш някаква професия и трябва да направиш това и това”, а аз се опитвах сам да избера посоката си. Когато бях тийнейджър постоянно се борех с него. От друга страна винаги съм се интересувал от душевното здраве. Винаги ме е притеснявало, когато хората са депресирани или тъжни, защото не разбирах защо се чувстват така. Аз никога не съм се чувствал така. Проблемите се преодоляват. Когато стигнеш до задънена ситуация, просто обръщаш нова страница.
    Затова се насочих към системата на психичното здраве и станах терапевт. В ранните си години работех в приют за душевноболни в армията, работех и в приют за душевно болни извън армията. След това станах журналист за кратко и се заех с политика. Винаги съм се интересувал от въпроси като защо хората вземат подобни решения, кое ги превръща в душевно болни пациенти.
    Докато бях в гимназията прочетох първата книга на Виктор Франкл, наречена „Човекът в търсене на смисъла”. По-късно, докато работех в системата на психичното здраве, я прочетох отново. Не бях съгласен с някои от териите на Фройд, свързани с човешкото поведение. Изучавах повече психология и винаги съм бил в по-голям резонанс с Франкл. Започнах да развивам този си интерес все повече и повече. И винаги търсех смисъла на живота. Установих контакт с Франкл. Първо с писма, а след това чрез електронна поща. По-късно отидох до Виена и се срещнах с него. И това наистина е нещо градивно. Исках да взема неговата идея за смисъла. Когато накараш хората да установят смислена връзка с другите, тогава се получава духовно съединение. Знаете това, ако имате истински приятел или партньор в живота. Не става дума само да имаме договор, подписано брачно споразумение или трудов договор. Ако връзката между хората е смислена това означава духовна свързаност, да си вярвате един на друг, да се уважавате и т.н.
    И колкото повече навлизах в работата на Франкл, толкова повече разбирах това. Какъв е смисълът на политиката? Защо хората не искат да гласуват? Защото не се чувстват свързани. Защо хората са разочаровани от семейния си живот или имат здравословни проблеми? Става дума за другите, целта и отношението. И тези три елемента съставят наръчника за смисъла на живота.

    - Един от основните принципи във Вашата книга е свободата да избираме своето отношение към живота и към ситуациите, в които ни поставя той. Няма ли опасност обаче да започнем да гледаме твърде оптимистично на ситуация, която никак не е оптимистична? Да си създадем сами илюзии като мислим прекалено позитивно за  труден момент от живота?