В разгара на стачните протести на шофьорите на тежки автомобили, на железничарите и на лекарите бившият полски вицепремиер, финансов министър и управител на централната банка на Полша Лешек Балцерович посети Атина и веднага прикова върху себе си медийното внимание. Всички очакват, че спечелилият си славата на “баща на шоковата терапия” полски икономист има рецепта за изход от гръцката икономическа криза. Разговорът ни започва с шега. “Имате много силен министър-председател”, отбелязва професорът като разбира, че съм от България. “Да, и буквално, и преносно”, усмихвам се аз. “Най-вече буквално”, смее се и професорът.
Интервю на Мария Спасова
- Преди година, говорейки за глобалната икономическа криза казахте, че решението се крие в производството, което дава възможност на икономиката да върне конкурентността си на световния пазар. Споделяте ли това мнение и в случая на гръцката икономическа криза?
Моят опит от други кризи показва, че снабдяването е много важно. Че политиката, която се води не бива да вреди на частните инвестиции. Тя трябва да вдъхва доверие и да не създава прекалено голям риск. По-общо казано, ако такава е политиката в големите световни икономики, кризата ще е свършила. Тя е свършила в смисъл, че вече не изпадаме във все по-дълбока и дълбока рецесия. Въпросът е сега е какъв ще е икономическият ръст. Икономическият ръст може да е различен в зависисимост от политиката по отношение на производството. Що се отнася до Гърция проблемите са два - големият бюджетен дефицит, който натрупва голям външен дълг като процент от БВП на страната и вторият е производството. Има много разходи и повишава се цената на растящия обществен и частен дълг и затова конкурентността на Гърция страда. Така че Гърция трябва да проведе две реформи едновременно. Да възстанови фискалната дисциплина и конкурентноспособността си.
- В условията на високи данъци, лошо трудово законодателство и нулево кредитиране реалната икономика на Гърция умира бавно. Какво може да се направи, за да се окуражи местното производство?
Международният валутен фонд не казва, че гръцката икономика умира, а само, че нейният БВП намалява. И това е нещо, което може да се очаква. Спадът в Балтийските страни е още по-голям, но те се справят. Ключовият момент е, че проблемите, които са създали кризата трябва да бъдат реформирани. Ще се опитам да изброя най-важните реформи - от фискална гледна точка това са реформите, които ще намалят разходите. Една от тях, например е пенсионната реформа. Тя трябва да се проведе, за да се намалят разходите. От гледна точка на производството трябва да се ликвидира монополът, да се сложи край на ограниченията пред либерализацията. Например това, което гръцкото правителство току що направи със шофьорите на камиони. Най-общо казано да се даде път на конкуренцията. Между другото, пазарната икономика не може да съществува без конкуренцията.
- Банковата система в Гърция изпитва сериозен проблем с ликвидността и на практика зависи изключително от Европейската централна банка. Правителството призовава банкерите да предприемат сливания, за да създадат по-стабилни финансови институции. Смятате ли, че сливанията ще решат проблема с ликвидността?
Не съм запознат с проблемите на банките. Мога само да кажа, че Международният валутен фонд твърди, че най-общо те имат висока капитализация и не вижда да се задават някакви проблеми от тази посока. Разбира се, банките са много важни и всички мерки, които ще доведат до повишаване на капитализацията им принадлежат към важните реформи.
- Сливанията ще доведат ли до подобряване на капитализацията им?
Трябва да се говори за конкретни случаи, не съм в позицията да го направя.
- Винаги сте подчертавал важноста на либерализирането на пазара. То обаче винаги предизвиква реакции от страна на засегнатите групи. Като имате предвид опита ви в Полша какъв съвет бихте дал на гръцкото правителство?
Гръцкото правителство осъществява реформите, независимо от протестите, които според мене вече намаляват, а не се увеличават. И това е правилната политика, защото хората, които упражняват властта трябва да действат съобразно ситуацията. Трябва да сравняваме какво би станало, ако не се правят реформи. Тогава икономиката би се влошила още повече, а протестите биха станали по-лоши. Вторият сценарий е да направим реформите. Да, ще има проблеми, но нека сме последователни. И ако сме последователни с правилните реформи, икономиката ще се възстанови. И тогава ще има по-малко протести и по-добро бъдеще.
- Колко време ще отнеме това?
Зависи. Ако направиш реформите бързо, както ние в Полша и до известна степен вие в България, тогава инфлацията беше овладяна много бързо. Разбира се, това не е случаят на Гърция. В Гърция няма инфлация, тук проблемът са монополите на пазара, които трябва да бъдат премахнати. Обикновено трябват години, за да се почувстват ползите от реформите, но ако си настоятелен и ако икономиката се подобри резултатно, тогава нещата се променят. Нека ви кажа, че ние в Полша и България бяхме изправени пред много по-сериозни проблеми. Ние наследихме огромна инфлация, умираща икономика, която бе парализирана от различни регулации, но ние успяхме. Защо да не успее Гърция?!
- Какво ще се случи с гръцкия дълг? Ще има ли разсрочване на плащанията? Ще има ли опрощаване на част от дълга? И в крайна сметка кой ще плати за него - гражданите на Европейския съюз или гражданите на Гърция?
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
