Ще се сбъдне ли прогнозата на фронтмена на Идън Джеймс, че „някой ден музиката може да се разпространява като водата – ще си плащаш годишна такса, за да я ползваш”? Парчето «Never Setting Sun» на британската инди рок банда „Eden James” стана номер едно в гръцката класация Топ 40 и измести от първото място дори Роби Уилямс. Групата дойде в Атина, за да свири на най-големия Rock Wave Фестивал в парка Малакаса, но в деня, когато трябваше да забият се изля страхотен дъжд и всичко се провали. Трима от членовете на бандата – Идън Джеймс, Натан Нюман и Саймън Хол, отговориха на въпросите на Марина Николова за неочаквания си пробив в Гърция. Днес, един ден след реквиемния концерт за Майкъл Джексън в Лос Анджелес помолихме „Eden James” да ни разкажат и за влиянието, което им е оказала неговата музика.

Пропадна точно вторият ден от фестивала, когато трябваше да свирите и вие, както и The Killers, Дъфи, Трики... Какво точно се случи?

И.Дж.: Ние си бяхме в хотела и гледахме как приижда бурята. Помислихме, че може би ще свирим, докато вали – за нас това не е проблем, всяка година на Гластънбъри вали дъжд. Но тогава ни се обадиха и ни казаха, че се е наводнил паркът, където се провежда фестивалът и концертите, които са програмирани в този ден трябва да бъдат отменени. Не е необходимо да ти казвам, че бяхме доста разочаровани.

С.Х.: Явно ние сме свикнали да ни вали в Англия и се изненадахме, че фестивал от тази величина е неподготвен за непредвидени случаи. Казаха ни да чакаме в хотела. Беше много странно, че дъждът така и не стигна до хотела и ние не го видяхме с очите си. Когато разбрахме, че нямаме шанс да свирим, аз счупих една бутилка! И на следващия ден се случи същото. Въпреки че валя силно, дъждът продължи едва половин час и ние предположихме, че няма да се отменят концертите, но...

Н.Н: Както и да е, организаторът е отговорен да не се случи нещо на изпълнителите и е мислил за нашата сигурност и тази на публиката. Наистина се разочаровахме, че не свирихме, но работим по въпроса съвсем скоро да дойдем и да направим концерт в Гърция.

Как реагираха останалите, които трябваше да свирят?

И.Дж.: Мисля, че повечето от нас го приеха хладнокръвно. В понеделник видяхме, че музикантите на Lauren Harris се бяха преоблекли в дрехите за изпълнението и бяха готови да излезнат на сцената, когато започна да се излива проливен дъжд. Те трябва да са били доста разочаровани. Томи Лий също не беше много щастлив, че няма да свири. Беше направо подивял.

С.Х.: Е, повечето от бандите бяха на турнета, така че в следващите дни са имали и други концерти и са успели да си го изкарат от системата.

Н.Н.: Въпреки всичко хората просто приеха, че няма да се свири. Какво можеш да се направи срещу лошото време? Ние с Лорън и групата си убихме мъката в пиене вътре в хотела.

За първи път ли бяхте в Гърция?

И.Дж.: Някои от нас са били и преди. Аз миналото лято участвах на Европейския ден на музиката в Атина.

С.Х.: Аз бях на почивка миналата година в Атина и на Санторини. Беше зашеметяващо хубаво.

Знаете ли нещо за гръцкия музикален пейзаж? Има ли групи, които ви харесват?

И.Дж.: За съжаление, в Лондон не се чуват много гръцки изпълнители. Аз съм свирил с няколко изпълнители миналата година в Атина, където се запознах и с Моника. Нейната музика ми харесва.

С.Х.: Аз знам, че фронтменът на Foals е грък, те са добри музиканти, имат силен барабанист.

Н.Н.: Когато живееш в Англия рядко чуваш музика от чужбина, освен ако не е от Щатите, така че не съм съвсем запознат.

Разкажете ми нещо повече за групата – как се срещнахте и се получи спойката между вас? Доколкото знам Идън Джеймс е австралиец и има голям фен клуб там...

Н.Н.: Идън и Саймън са основателите на групата. Крис и аз се присъединихме след една година, а Том е съвсем нов! Останалите са от Великобритания, а аз съм от Нова Зеландия...

С.Х.: Идън и аз в продължение на няколко години свирехме заедно, а останалите момчета ги вербувахме, защото искахме да се обединим и да направим силна група, а не просто да свирим с хората, с които се познаваме.

И.Дж.: Ние станахме група след като изкарахме втория албум „Electric Charge”. Той звучеше повече като албум направен от група, а не от соло изпълнител. Сегашните участници в групата се съгласиха, че трябва официално да станем група, но да не сменяме вече наложеното име Идън Джеймс. Направихме някои промени в състава, но това е неминуемо в такива случаи. Наистина, аз започнах като соло изпълнител в Австралия. Издадох дебютния си албум „Never Setting Sun” там, а малко по-късно и в Гърция. Тъкмо се бях преместил в Лондон и точно тогава Cutty Sark Scotch Whisky и гръцката телекомуникационна компания Otenent използваха моите песни за техните реклами. Мисля, че така Гърция се запозна с Идън Джеймс за първи път.

(към Идън) Как ти се стори Лондон? Оправда ли очакванията ти?

И.Дж.: Лондон е страхотен град. Аз обичам историята, с която е свързан Лондон с хубавата музика. Този град е точка на пресичане на световната музикална индустрия и още повече на европейската музикална индустрия. Надскочи очакванията ми. Много работа е свършена там. А освен това е и фантастичен град за живеене.

Как определяте вашия стил?Кажете ми няколко думи за звученето на вашите албуми.  

С.Х.: Нашите албуми се променят, тъй като групата се развива. Първите два отразяваха повече Идън като певец и човек, който пише стиховете, докато сегашните ни парчета са запазили качеството на лириката, но има нов по-въздействащ звук, който е микс от влиянията на останалите членове на групата.

И.Дж.: Нашият стил е инди/рок/поп. Първият албум е малко повече алт-поп, софт-рок и дори фолк-поп. Вторият албум „Electric Charge” има повече елементи на инди звучене и повече дрънчене! Дълбоко вътре в него пак си е поп, но са много по-явни влиянията на класическото рок звучене и има и лек привкус на брит-поп и съвременни модерни рок звуци.

Н.Н.: Основно сме инди рок банда. Носим усещане за по-класически звук, което е поради факта, че сме повлияни от по-стари групи и изпълнители.

Кои са съвременните музикални течения? Има ли такива?

И. Дж.: Най-вероятно има, но аз не обръщам голямо внимание на това.  Определено не толкова голямо, че да говоря за това. Аз обичам да правя музиката, която искам и за която изпитвам необходимост да правя. Първо трябва да ми харесва на мен. Слушам някои съвременни групи, както и класическите, но не съм експерт в тази насока.

Музикантите са на различно мнение по отношение на музикалната индустрия и нейния ефект върху оригиналността. Вие какво мислите по този въпрос? Мислите ли, че хората, които правят музика  трябва да правят компромиси...

Н.Н.: Музикантите не трябва да правят компромиси, но мисля че повечето от нас осъзнават, че имаме нужда от публика и искаме и другите да се кефят на това, което правим, така че винаги има елемент на компромис. Аз мисля, че индустрията малко или много задушава творчеството.

И.Дж.: Ах, компромисите.. Мисля, че всеки прави компромиси в някакъв момент в живота си – творци, всеки.. Различните хора правят различен избор от останалите. Но що се отнася до оригинални идеи, мисля, че те липсват в съвременната музика. Тези, които стоят на върха на музикалния бизнес са твърде заети да мислят как да изкарат пари с имитации, че са забравили за правдоподобност и оригиналност. Предполагам, че на някои музиканти това им харесва. Но мисля, че съвсем скоро може да се оправи положението, като големите компании станат по-малки, а независимите компании станат по-популярни.

С.Х.: Изглежда че в днешно време, всичко се върти около това да изкараш един голям хит, който да разпространяваш и след него да накараш хората да чакат новото. Групите нямат времето, за да развият звученето си и наистина да изразят себе си. На мен не ми харесва идеята, че хората могат да си купят само една песен от целия диск. Това означава, че е по-малко вероятно да намерят нещо друго, което да им харесва от репертоара на една банда, тъй като не слушат албумите.

Ако трябва да съм оптимист, най-великото е, че групите могат повече от всякога да си направят самореклама, което кара феновете да говорят за тях и всъщност започва да се шуми около името им. Artic Monkeys са много добър пример за това.

Мислите ли, че свободното сваляне на музика от интернет трябва да бъде легализирано? Съществува вече и Пиратска партия от Швеция, които си имат представител в Европарламента.

И.Дж.: Не можем да си позволим да си даваме музиката безплатно. Би трябвало музиката да се зачита повече, но хората не го разбират. Може би някой ден музиката ще бъде като водата – плащаш си годишна такса, за да я ползваш – ако искаш повече, ако искаш по-малко.

Н.Н.: Като музикант аз не подкрепям незаконното сваляне на файлове. Музикантите правят музика и заслужават да им се плаща за това, което създават.

С.Х.: Със сигурност трябва да се регулира това. Феновете са осъзнали, че плащат много повече за албумите, а повечето пари не отиват при артистите. Мисля, че хората като цяло са честни и искат да заплатят и подкрепят артистите като закупуват музиката им. Също така мисля, че твърдението, че всяко сваляне на парче е «загубена продажба» не е вярно и всички графики, които показват, че индустрията губи милиарди са преувеличени.

Какво е за вас определението за „креативност” – как пишете музиката и стиховете?

И.Дж.: Стиховете произтичат от неща, за които искам да говоря. Дали ще искам да кажа нещо на света или на приятелката ми или само на себе си... Хората имат нужда да общуват. Писането на стихове е един начин за това, но понеже става дума за поезия и изкуство, това е и удоволствие за душата.

Как предпочитате – да затворите вратите на студиото и да правите музика или да бъдете на сцена и да усетите контакта с публиката?

И.Дж.: Когато пиша песни предпочитам да се изолирам. Определено избирам да затворя вратите на студиото.

С.Х.: Това са две коренно различни неща и двете са от жизнена важност за музикантите. Няма нищо, което може да се сравни с изпълнение на живо, когато всичко върви добре, публиката си прекарва хубаво и е потопена в музиката. На следващия ден остава само споменът, докато при записа правиш нещо, което се запазва завинаги.

Искате ли да ми разкажете за най-силния си спомен свързан с Майкъл Джексън? Какво означава той за вас?

И.Дж.: Аз съм негов фен и винаги ще бъда. На една Коледа си купих албума му „Thriller” и оттогава му станах почитател. „Thriller” е сред моите пет най-любими топ албуми за всички времена. Помня, че слушах „Rockin’ Robin” като бях дете. Пусках си тази песен до омръзване, бях научил думите наизуст и я пеех на моите приятели в училище. Обожавах я.

С.Х.: Помня, че имах „Bad” на касета като дете и си мислех колко страхотен изпълнител е. С годините мислех, че неговите песни западат и кариерата му е свършила след всички тези истории по медиите. Въпреки че съм сигурен, че голяма част от това не е истина, той не се опита да си помогне много.

Н.Н.: Да слушам Били Джийн е един от първите ми спомени и като чуя това парче винаги се сещам за детските си години.

Кои са групите и изпълнителите, от които сте повлияни?

С.Х.: Основно влияние върху мен като китарист оказа Били Корган от Smashing Pumpkins, Адам Джоунс от Tool, The Edge от U2, Dominic Braithwaite от Mogwai. Това са само няколко от многото. Също така съм много повлиян от отношението към музиката и работата на Хенри Ролинс, за мен той е герой.

И.Дж.: Ще ти кажа кои са моите топ пет албума за всички времена: „Achtung Baby” на U2, „Thriller” на Michael Jackson, „Transformer” на Lou Reed, „Changes” на David Bowie, „The Bends” на Radiohead.

Какво планирате за през лятото – концерти, фестивали, записи?

И.Дж.: Даа, надяваме се да влезем в студио и да започнем работа по третия ни албум. Много сме развълнувани поради тази причина. Искаме да се върнем в Гърция, преди да свърши тази година, защото не успяхме да свирим този път. Нашият албум „Electric Charge” този месец излезе в Гърция от EMI, така че ще бъде велико, ако успеем да го представим на живо.

С.Х.: Надяваме се да се върнем в Гърция за няколко концерта, а иначе продължаваме да свирим във и около Лондон и работим по песните за следващия албум, който ще изкараме до края на годината. Нямаме време да си седим и да си почиваме!

„Eden James” са Eden James, Simon Hall, Stu Duffy, Nathan Neumann и Kristian Lousley. Повече инфо за тях можете да намерите на сайта: http://www.edenjames.com/