Ангел Кабакчиев

Странно място е Света гора. Поради вродения ми скептицизъм предполагам, че за това усещане са виновни до голяма степен и внушенията на социалните, културни и исторически митове, които обгръщат третия ръкав на Халкидическия полуостров. Каквото и да говорим не може да не признаем, че мястото наистина е изпълнено с някакъв неопределен мистицизъм. Всеки, който иска да разбере за какво говоря, просто трябва да посети Атон. И понеже разстоянието не е чак толкова голямо, това би било едно доста лесно осъществимо начинание. В края на краищата какво са във века на все по-масова индивидуална мобилност 400-500 км?!

Е, това се отнася, поне до всеки мъж, който би проявил желание, тъй като достъпът за жени на територията на автономната монашеска общност под гръцки суверенитет е строго забранен по решение на общо събрание на монашеската общност от 1045 г. Забраната е утвърдена с императорска була през 1060 г. от Константин Х Дука и въпреки настояванията на европейските институции за модернизиране на гръцкото законодателство, тя не е отменена. Не са отменени и наказанията за нейното нарушаване - от 2 до 12 месеца затвор.

Първата крачка за постещението на светите места е да се свържете с офиса на монашеската общност в Солун (тел. +302310252575 и факс +302310222424), където трябва да заявите желанието си за посещение. Това е необходимо за издаването на разрешителното за престой (25 евро, за студенти цената е 10 евро). Желателно е това да стане поне два месеца предварително, тъй като утвърдената система за достъп до Света гора не позволява пребиваването на повече от 120 православни и 14 неправославни християни на полуострова. Разрешителните за престой са два вида – общи и специални. При първите не е записано името на светата обител, която ще посетите, но можете да пренощувате само по една вечер на едно и също място, като срокът на престоя в Атон е три дни. Вторият вид е с указано конкретно име на манастир, което означава, че можете да пренощувате единствено в него, но за сметка на това без ограничение във времето на престой. Разрешителното, което се получава от български граждани най-лесно и бързо, естествено е за българския манастир, като обикновено то е от втория тип.

Следващата крачка е получаването на самия документ (на гръцки „диамонитирио”), което става сутрин в градчето Урануполи срещу паспорт или лична карта. Оттам, както и от Йерисо – ако целта на посещението са манастирите от източната страна, се взима ферибот. Като вземем предвид, че вероятно първата и най-честа цел за българските поклоници е манастирът „Св. Георги Зограф”, ще огранича разказа си до този многовековен символ и хранилище на българско културно-историческо и духовно наследство. В неизменната светогорска йерархия манастирът заема девето място измежду двадесетте манастира на полуострова.

Пътуването с автомобил, което е вероятно най- свободният и неангажиращ вариант на пътуване след преминаването на граничния пункт Кулата-Промахонас се превръща в истинска европейска приказка, тъй като пътищата са с прекрасна настилка. Факт, който може да ви подлъже да натиснете педала, но трябва да внимавате, понеже глобите за превишена скорост и всякакви други нарушения в Гърция са доста по-солени, отколкото в България, а „смиряването” на катаджийте с небрежно забравени 20 евро в документите, дори и да не ви минава през ума...

Урануполи се намира на около 150 км източно от Солун и тъй като е възможен и екскурзионен вариант невключващ лично моторно превозно средство, то тогава ще се наложи да използвате услугите на междуградската автобусна мрежа (КТЕЛ) и по-конкретно на направлението към Халкидики. От центъра на Солун до „КТЕЛ-Халкидикис”, както е названието на автогарата таксито излиза около 10 евро. Най-добре е да вземете автобуса около 6 часа сутринта (пълната цена е 10,40 евро в едната посока), за да може да получите спокойно своето разрешително от Урануполи и да хванете ферибота в 9:45. Цената на билета в едната посока без намаление до пристана на Зографския манастир е 4,50 евро. След по-малко от час вече бодро ще крачите по пътя, или ако предпочитате по живописната пътека  към българската света обител. Между другото, ако не вали дъжд и не е кално пътеката ще ви спести и доста ходене, понеже пътят е доста заобиколен. Добра идея е манастирът да бъде посетен по време на патронния му празник, а именно - на 23 април (понеже на Атон са запазили летоброенето по Юлианския календар).

Посещението на Света гора неслучайно се е смятало за т. нар. „Малък хаджилък” до края на XIX в., затова недейте да превръщате това пътуване в поредната екскурзия, погледнете на него като на духовно търсене и откриване, защото въпреки всичката материална тленност на гореизброените съкровища и реликви, духовното усещане на това място е нещото, което може и кара всеки, който е посетил веднъж Света гора да се връща отново и отново, независимо дали е ревностен, източно-православен християнин или не.

Полезна информация на гръцки и английски език може да бъде намерена на следните интернет адреси:

http://www.inathos.gr/

http://www.mountathos.gr/

http://athos.edo.gr/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=1

Снимки - авторът