Ангел Кабакчиев

За да продължим виртуалното си пътешествие, което за мен беше напълно реално, из Света гора ще разкажа накратко историята на единствената вече (през периода XVII-XIX в. Хилендарският манастир също е бил български) българска светиня в тази, сякаш извадена от миналото, аскетична общност. Искам да уточня, че последното определение няма пейоративен характер, а по-скоро обратното. Попадайки на Атон, изваден от забързаното си ежедневие, всеки от нас започва да се замисля дали все пак цялото ни материално ориентирано общество не бърка все пак някъде...

Според легендата, в края на Х в. трима братя, монаси от Охрид – Арон, Моисей и Йоан, след като пострили църква и понеже не знаели на кой светия да я посветят, решили да оставят всичко на Божия промисъл. Оставили една празна дъска, подготвена за изписване на икона и прекарали цяла нощ в молитви. На сутринта влезли в храма и с радост открили изобразен Свети Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги. Около тази църква те създали голям манастир, който поради чудото с иконата бил наречен „Зограф” (от гр. „зографос” – „художник, живописец”). Преданието разказва още, че в мига на светогорското чудо, образът на Св. Георги изчезнал от иконата на един манастир в Сирия, нападнат от араби. В същия момент те чули глас от небето, който им казал, че светията си е намерил нова обител и те трябва да го последват там. Това естествено се оказал Зографският манастир.

Колкото до историята на светата обител, първият писмен документ, където се споменава нейното име е датиран от 980 г. Множество известни личности и държавници са свързали имената си с развитието на този духовен и културен център на българското. През първата половина на XIII в. дарител и обновител на манстира става българският цар Иван Асен II (1217-1241). Предполага се, че през 1275 г. по заповед на византийския император Михаил VIII Палеолог западни рицари  нападат манастира, ограбват го и го опожаряват. Двадесет и шест зографски монаси заедно с игумена са изгорени в манастирската кула, за което са провъзгласени мъченици за вярата. Към края на XIII в. постройките на манастира били възстановени със средства на император Андроник II Палеолог. По-късно, в самото начало на XIV в. каталански пирати върлуват из полуострова, в резултат, на което от 300-та светогорски манастира оцеляват едва 35. Малко по-късно, като дарители на "Зограф" се явяват българските царе Иван-Александър, Иван Шишман и др. Много български книжовници и духовници преминават през Атон и Зографския манастир - музикантът Йоан Кукузел, патриарсите Йоаким I, Теодосий и Евтимий Търновски и др.

Светогорските обители освен множеството чудотворни икони и мощи на светци пазят и около една четвърт от запазените гръцки ръкописи в световен мащаб, както и множество български и сръбски палеографски съкровища. Основната реликва на Зографския манастир, получила и скандална масова известност след скандала около нейната „кражба”, който избухва през 1991 г. и завършва с връщането на собствеността на манастира през 1998 г. е авторският препис на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. Заедно с това, там се съхраняват 126 гръцки, 388 славянобългарски ръкописи и около 10 000 печатни книги.

Архитектурният комплекс, който се изправя пред погледа на посетителите в настоящия момент е доста еклектичен като хронология – от Южното (1750 г.) и Банското (източното) - възстановено около средата на XVIII в. със подкрепата на брата на Паисий Хилендарски, Хаджи Вълчо от Банско - крила, през църквите „Успение на Св. Богородица” и „Св. Георги”, съответно не по-рано от 1764 г. и 1801 г.; до Северното и Западното крила (втората половина на XIX в.). В настоящият момент с помощта на различни европейски програми се провеждат ремонтни работи по Северното и Южното крила като се очаква в скоро врем и последователи на Хаджи Вълчо да се включат в обновяването на „Банското” крило.

Обитателите на манастира са около 30, монаси и послушници, но се приемат голям брой поклоници, което прави почти задължително предварителното резервиране на дати за поклонение, ако решите да се отдадете на една своеобразна духовна почивка.

Снимкi: авторът