Ангел Кабакчиев

След като се разделих с моите нови приятели и те поеха с корабчето към Дафни, аз се отправих пеша на юг. Kъм моята едночленна „група” се присъедини и кучето на зографските полицаи, което ни беше съпроводило до „Дохиар”. След около половин час видях и стените на манастира „Ксенофонт” – шестнадесети в Светогорската йерархия. Около входа, към който подхождах кипяха усилени строително-ремонтни работи, затова попитах работниците дали е отворен за посещения. След утвърдителния им отговор минах през портата. Когато заобиколих по-новия централен храм на светата обител, се изправих пред внушителната кула на манастира. Новият католикон (централен храм) е строен през първата половина на XIX в., докато старият е от XVI в. Любопитен е фактът, че „новият” централен храм на манастира „Ксенофонт” е най-голямата църква на Света гора.

Манастирът е основан към края на Х в. от монах на име Ксенофонт, чието име носи светата обител от 1010 г.. Същият е бил и игумен на манастира, а по-късно е канонизиран. Както и българският манастир и „Ксенофонт” е посветен на Св. Георги Победоносец.

Дворът е доста широк като в него са разположени освен двата храма и осем параклиса, посветени на Св. Димитър, Св. Лазар, Св. Стефан, Св. Богородица, Св. Косма, Св. Йоан Богослов. Сред реликвите, пред които можете да се поклоните, са две икони от XIV в., изобразяващи Св. Георги и Св. Димитър, както и известната чудотворна икона на Света Богородица Одигитрия (Пътеводителка). Също така в манастира се пазаят парче от Светия кръст, множество мощи, църковна утвар и облекло. В библиотеката пък се съхраняват около 600 ръкописа и приблизително 7000 печатни книги.

В дълговековната си история, „Ксенофонт” често е ставал жертва на пиратски набези, поради местонахождението си. Все още е запазена морската порта, през която са влизали лодките на манастира. Тя вече не се използва, поради естественото оттегляне на водата и построения кей.

И така, след като пообиколихме с моя спътник – кучето, дойде време да поемем назад. Времето беше леко мрачно и влажно още от сутринта, но липсата на слънце правеше ходенето доста по-лесно: когато за първи път стъпих в Света гора, преди 4 години, беше началото на септември и си спомням, че само ходенето от пристана на Зографския манастир до обителта ми се стори доста дългичко и уморително в ясния и слънчев септемврийски ден.

Връщането, без експерименти, по същия маршрут, по който и стигнах до „Ксенофонт” мина леко в не особено разговорливата компания на кучето, но за сметка на това по време на почивката, която си направих на пристана на „Констамонит”, си поговорих с някакво момче на общи теми, след което продължих към Зограф.

В общи линии, както споменах и в началото на тази поредица, не че няма и други такива места по света, но комбинацията от мистична красота, духовно обаяние и най-вече достъпност, правят от Света гора една чудесна туристическа и духовна дестинация, поне за мъжката половина от нас.