Галерия

1

Вижте, не съм мюсюлманин, но ако бях изправен пред избора да замина за Саудитска Арабия или за Германия, със сигурност щях да избера втората. Тези страни не могат да бъдат определени като подходящи места, към които биха могли да се насочат бежанците.

Шиитите и християните не могат да отидат там, защото те са твърдо сунитски. Сунитите пък напускат Сирия, прогонени от Ислямска държава, която в голяма степен се финансира от Саудитска Арабия и останалите страни в региона. Ситуацията е доста объркана и можем да приемем като факт, че бежанците не желаят да се насочат натам.

Иран е съвсем различен случай на първо място заради религията. Тя е шиитска държава, която в допълнение няма обща граница със Сирия. Освен това иранската икономика не се развива добре през последните години, заради наложеното от Запада ембарго в отговор на ядрената програма на страната. Наистина нивото на живот е доста високо, обществото е доста развито в сравнение с другите в региона, ограниченията на човешките права са много по-умерени от крайностите в Саудитска Арабия, където на жените е забранено да карат коли, например. При все това, Иран не е една страна, където даден човек би отишъл лесно, като се има предвид влошената ѝ през последните години икономика.

Не трябва да забравяме и „градските легенди”, които се разпространяват сред бежанците. Наложено е усещането, че страни като Германия, Швеция и Холандия са райски места. По време на кризата с бежанците, които протестираха на площад Синтагма през ноември миналата година се опитвахме да им обясним, че няма да получат автоматично статут на бежанци веднага след пристигането си в Швеция. Казвахме им, че ще трябва да подадат молби, те да бъдат разгледани и т.н., както и че климатичните условия там не са леки. Изглеждаха леко изненадани, защото си бяха създали съвсем идеализирана представа за тези страни. Така че сред тях се шири тенденцията да стигнат до Северна Европа, която смятат за райско кътче.

Смятате ли, че тези хора могат да се приобщят към европейските общества?

Това е много трудно да се случи. Но трябва да разделим различните категории.

Да започнем от една друга група имигранти – афганистанците. Те идват от едно общество, което няма никакъв контакт с християни или хора с друга религия. В резултат на това не могат да разберат начина на обличане на жените на Запад и установените в западното общество норми на поведение. За тези хора е изключително трудно да се приобщят.

Сирийците идват от едно многорелигиозно общество. Въпреки че шиитите и християните бяха малцинства в него, те живееха заедно. Затова и са по-толерантни към други култури. Въпреки това интеграцията им ще продължи да е трудна и дългосрочно ще причини сериозни проблеми в европейските общества.

Да не забравяме, че в едно изключително толерантно общество като това в Холандия, напоследък възникват расистки явления. Това показва, че страната се е открила за култури, които не са били съвместими с нейната. Това води до паралелно съществуване и в един момент възниква неминуем конфликт.

Сирийските бежанци вече се намират в Европа. Как смятате, че ще се развият нещата от тук нататък?

От момента, в който те са бежанци, Европа е длъжна да им предостави убежище и защита. Това ще продължи до тогава, докогато войната в Сирия продължава. Тази криза няма да продължи завинаги.

Тогава ще трябва да се направи едно разделение между хората, които ще са успели или ще имат желанието да се интегрират и останалите.

Колкото до икономическите имигранти от Афганистан, Пакистан, Бангладеш и Индия, отношението към тях трябва да бъде съвсем различно. Трябва да се прилага системата, която бе въведена в Гърция до януари тази година. Тоест те да се настаняват в центрове за препращане и да бъдат връщани в страните си със съдействието на Международната организация за миграция.

Така че оценката ми за трудностите в интеграцията засяга бежанците. За икономическите имигранти се подразбира, че трябва да бъдат върнати в страните си.

Зад бежанската вълна се наблюдава действието на международна мрежа за трафик с хора. Напоследък зачестиха и случаите на българи, които участват в този трафик. По какъв начин трябва да ѝ се противодейства?

Границата между България и Гърция включва много планински региони. Хората, които се движат в този регион знаят как да прекарат жертвите на този трафик през тях.

В голяма степен това явление е логично. Да погледнем кои са участниците: Данните на полицията сочат сирийци, част от които живеят в Гърция от години и други, които са пристигнали наскоро. Замесени са също кюрди, които говорят на кюрдски език с много от сирийците. Замесени са хора от България и Македония, които ги транспортират от едната граница до другата. Тази схема е незаконна, но логична, защото има търсене.

Факт е, че в нея участват собственици на ТИР-ове, автобуси, таксита. Подразбира се, че при наличието на подобни мащабни потоци на бежанци и на хора, които са решени да платят, те ще са налични.

Показателно е това, което ми каза един таксиметров шофьор в Атина преди няколко дни. Качил в Пирея сирийци, които му казали, че искат да отидат до границата. И той им казал, че може да ги закара до там срещу 650 евро и го направил. В онзи момент си помислих, че би било по-логично да ги закара до автогарата, откъдето да се качат на автобуса и да стигнат до границата срещу далеч по-малка сума. Но таксиметровият шофьор е видял възможността да спечели тези пари.

Въпросът е как могат да си сътрудничат държавите, за да спрат тази мрежа.

От момента, в който бе открит коридорът Атина – Будапеща ситуацията в Шенгенската зона се промени. България не е част от нея, но е членка на ЕС и граничните проверки са доста хлабави.