Галерия

1

През последните дни гръцките медии са изпълнени с новини от посещението на премиера Алексис Ципрас в Ню Йорк, където той държа реч пред общото събрание на ООН, имаше възможността да се срещне със световни кредитори и проведе разговор от няколко минути с президента на САЩ Барак Обама.

GRReporter вече представи реакциите за представянето на гръцкия премиер пред инвеститорите. Според гръцки медии в продължилия само няколко минути разговор с Обама той е успял да обсъди с него няколко сериозни въпроса. По-късно, по време на срещата си с представители на гръцката диаспора Ципрас заяви, че през последните месеци правителството му си е сътрудничило тясно с Вашингтон, където е открило „по-внимателни слушатели за справедливото разрешаване на кризата”. Веднага след това той допълни, че това трябва да стане „с необходимото опрощаване на непоносимия и неустойчив държавен дълг, който беше натрупан през всичките тези години”.

В същото време данъчните служби в Гърция се готвят да изпратят съобщения за няколко задължения на данъкоплатците само през месец октомври. Правителството все още не е намерило решение на проблема с имигрантите и бежанците, много от които продължават да се намират на площад Виктория в центъра на Атина, а предвидените в споразумението с кредиторите реформи продължават да са обект само на разговори, но не и на действия.

GRReporter се обърна за коментар към бившия заместник-министър на външните работи на Гърция Димитрис Куркулас. Той е дългогодишен служител на европейската администрация, където е заемал различни постове. Назначението му за посланик на Европейската комисия в София от 2001 до 2006 прави Димитрис Куркулас голям приятел на България и това негово чувство продължава и до днес.

Г-н Куркулас, едно от първите действия на Алексис Ципрас след преизбирането му за премиер на Гърция беше да поиска отново преструктуриране на държавния дълг. Смятате ли, че от страна на кредиторите има нагласи да се водят преговори по този въпрос?

Смятам, че постоянното публично повтаряне на аргументите за държавния дълг е непродуктивно. Решенията за процедурата по облекчението на дълга вече бяха взети през ноември 2012. Тогава кредиторите заявиха, че този процес ще започне в края на мониторинга и когато Гърция постигне устойчив първичен излишък. Това бе посочено изрично и в третия меморандум за финансова подкрепа, който г-н Ципрас подписа.

Мисля, че непрекъснатите изявления за облекчаването на дълга от страна на премиера и на представителите на Гърция изобщо само вредят. Те не помагат на преговорите и преди всичко вредят на установяването на усещането за стабилност, което е нужно, за да бъдат привлечени инвестиции в страната. Да твърдиш, че дългът е проблем, който трябва да бъде решен в същия момент, в който отиваш в САЩ и казваш, че искаш инвестиции е оксиморон. Прекалената „реклама” на дълга вреди.

Преди няколко дни г-н Ципрас заяви в Ню Йорк, че Гърция вече има политическа стабилност и правителството му е готово да започне да прилага договорените реформи.Смятате ли, че  този кабинет има волята да направи промените, от които се нуждае гръцката икономика?

Необходимостта от реформи вече е очевидна дори и за най-догматичните в Гърция. Освен това правителството разполага със силната подкрепа на гръцкия народ. Затова смятам, че вече няма да има никакво оправдание да не задейства реформите. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Ако ме питате дали е в състояние да ги проведе, отговорът е – може, ако иска и повярва в тях. Но това е въпрос на възможността му да отхвърли някои свои мании, които през изминалите години и особено през изминалите седем месеца доведоха до негативни резултати.

Много от реформите, които Гърция трябва да направи сега, бяха приложени в България, за да може тя да стане член на Европейския съюз. Но въпреки че днес нейните макроикономически показатели са по-добри, българите продължават да живеят по-зле от гърците. Съгласен ли сте с това твърдение и как го обяснявате?

Мисля, че е погрешно да се сравнява нивото на живота в България с това в Гърция или нивото на живота в Гърция с това в Германия. Става дума за процеси, довели до икономически ръст в продължение на десетки и стотици години.

Това, което трябва да сравним е каква е ситуацията в България днес с това каква беше преди да проведе реформите. Мисля, че всички сме съгласни с мнението, че България постигна много голям напредък. Реформите от само себе си не са достатъчни. Те са необходима, но не достатъчна предпоставка за икономическо развитие. За неговото постигане допринасят и други фактори. Но фактът, че днес България е макроикономически много стабилна, с малък държавен дълг и малък дефицит е много положителен. Тези неща обаче нямаше да могат да бъдат постигнати без прилагането на реформите.

Или, за да кажа същото по друг начин: Ако във времето, когато България бе задължена да приложи реформите за да влезе в ЕС, той бе задължил Гърция също да ги приложи, днешното ѝ положение щеше да е много по-добро.

Европейският съюз не обещава приравняване на нивото на живот и на заплатите. Това не се предвижда в никой от договорите. Живеем в условия на единен пазар и на конкуренция, в която има печеливши и губещи. Но мисля, че само с реформите и България, и Гърция, и всички страни от нашия регион ще могат да станат по-конкурентноспособни и следователно да се борят за разпределение на богатството при по-добри условия.

Правителството на СИРИЗА наложи радикални промени в политиката към бежанците и имигрантите веднага след изборите през януари. Смятате ли, че това са стъпки в правилната посока за Гърция?

Мисля, че за един доста дълъг период от време гръцкото правителство нямаше миграционна политика или стратегия. В резултат на това през лятото станахме свидетели на тази неприемлива ситуация по островите, където се събираха хиляди бежанци, без да е налична дори и минимална инфраструктура за техния прием. Мнението ми е, че нямаше резултатно координиране на политиките.

Предишното правителство бе успяло да се справи по доста по-резултатен начин с мигрантските и бежанските потоци. Да не забравяме, че и днес една значителна част от хората, които пристигат в Гърция не са бежанци, а имигранти. Мисля, че бяха допуснати грешки. Бяха направени изявления, които помогнаха на каналджиите да изберат Гърция и нейните острови, които се намират близо до Турция. Всички тези неща не предизвикаха, но изостриха сериозността на проблема.

Така че, не съм съгласен с твърденията, че днешното правителство е успяло да се справи с проблема по-резултатно. Не можем да пренебрегнем факта, че през последните месеци имаше грандиозно увеличение в броя на пристигащите бежанци и това не се дължи на СИРИЗА, а на външни фактори. Но начинът на управление на проблема от страна на СИРИЗА не беше правилният.

Всяка уважаваща себе си държава трябва и да не оставя границите си неохранявани, и да предоставя хуманитарната помощ, която е задължена да даде на всички хора, които бягат, за да се спасят от война. За нещастие в определен момент събитията надхвърлиха способността на гръцкото правителство, което не можеше да се справи с тях. В резултат на това видяхме тази неприемлива картина на островите и на границата с Бившата югославска република Македония, която не правят чест на Гърция.

Виждаме, че вълната от бежанци и имигранти към гръцките острови не намалява. Защо месеци след появата на проблема с този интензитет Европа няма адекватна политика за неговото разрешаване?

Това е един проблем с огромни, исторически размери. Вълната от бежанци и имигранти е най-голямата след Втората световна война. Следователно не е нещо, с което нито Европа с обединени усилия, нито страните-членки по отделно могат да се справят по лесен начин.

Мисля, че проблемът е сложен. Той се корени в нестабилността в много съседни на Гърция страни и на войните. Така че окончателното му разрешаване би могло да дойде само след омиротворяване, като например в Сирия. Ключова държава е и Турция, която е първата страна-приемник на бежанците от Сирия и останалите държави в региона.

Бих искал да кажа, че проблемът щеше да съществува, дори ако нямаше Европейски съюз. Не мисля, че са справедливи онези, които бързат да го обвинят, при все че той със сигурност би могъл и трябва да направи повече неща. Проблемът щеше да е наличен, той съществува и ще продължи да съществува. И мисля, че всички признават, че съществуването на Европейския съюз е нещо положително и той помага за справянето с него. Разбира се с предпоставката, че всички страни-членки ще допринесат за постигането на цялостното управление на тази криза.

Прави впечатление, че източноевропейските страни са много по-негативни към приема на бежанци, отколкото западните. Как си обяснявате това?

Признавам, че съм неприятно изненадан от позицията на някои наши партньори, особено от източноевропейските страни, които в изминали, но не толкова далечни времена, бяха получили помощ от страна на Европейския съюз.

Да не забравяме, че след нахлуването на съветската армия в Унгария през 1968 в рамките на 5-6 седмици западноевропейските страни приеха 200 000 унгарски политически бежанци. Бихме очаквали да е налична една историческа памет, която, въпреки трудностите, да поведе тези държави към едно по-щедро и дългосрочно отношение към проблема.

Вярвам обаче, че решението не може да възникне само от страните-приемници на бежанци. То трябва да бъде комбинирано. И с увеличение на броя на издаваните документи, с които хората да получават статут на бежанци, но най-вече с действия в основните страни-приемници на бежанци, каквито са Турция и Ливан. По този начин, когато в Сирия настъпи мир тези изстрадали хора ще могат да се завърнат по родните си места по-бързо. Предпоставка за всичко това е полагането на по-интензивни усилия за умиротворяване на Сирия и избягване на направените в миналото грешки по отношение на дипломатическите опити за решаване на проблема в страната.

Възможно ли е проблемът с бежанците и имигрантите да доведе до ново разделение на Европа?

Приятелите ни от Източна Европа може би смятат, че Сирия и страните от Северна Африка и Близкия Изток са много отдалечени от тях и ситуацията там не ги засяга, но мисля, че рано или късно ще осъзнаят, че това е един световен въпрос и той засяга всички ни. Надявам се, че ще проявят по-голямо разбиране.