Галерия

1

Отношенията между Гърция и Европа са обтегнати повече от всякога в момент, когато липсата на финансиране към Атина се задълбочава драматично.

В понеделник Гърция стана получател на остри изявления от страна на много европейски представители, които започват да губят търпение с позицията на правителството на СИРИЗА и Независимите гърци и настояват за незабавно изпълнение на поетите ангажименти.

Баражът от неблагоприятните за политиката на Атина мнения са показателни за атмосферата, в която гръцкият премиер Алексис Ципрас ще се опита да постави искането си за политическо уреждане на финансовия проблем на страната на предстоящата среща на върха на Европейския съюз в Брюксел.

Най-категоричните послания се изпращат от Берлин, особено след покачването на напрежението между Гърция и Германия през последните дни. Кулминацията на този „рунд” бе появата на финансовия министър Янис Варуфакис в предаване на германската телевизия. Освен колоритния министър обаче в центъра на критиките се озоваха както премиерът Алексис Ципрас, така и коалиционният му партньор Панос Каменос.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви по най-категоричен начин, че „новото гръцко правителство унищожи изграденото през изминалите години доверие”. В същото време канцлерът Ангела Меркел покани Алексис Ципрас да посети Берлин идващия понеделник.

На липсата на доверие се позова и президентът на Германската федерална банка Йенс Вайдман, който посочи: „Би било добре ако можехме да изслушваме с повече доверие съобщенията от Атина. Първото, което трябва да направят е да го възстановят и след това да приложат нещата, за чието изпълнение се ангажираха”.

От своя страна еврокомисарят по финансовите въпроси Пиер Московиси заяви за пореден път, че Гърция трябва да изпълни ангажиментите си, както и че външният ѝ дълг няма да бъде орязан.

„Дългът трябва да се изплати и това е ясно. Той не може да бъде „изтрит”. Няма да има никакво „орязване” или „облекчение”, каза категорично той по време на конференция в Берлин. Московиси допълни, че опасността от пренасяне на кризата в останалата част на Европа е намалял значително в сравнение с изминалите две години.

„Разбира се, че искам нещата да се случат. Аз съм за сключването на политическо споразумение с Гърция, но при определени условия. А до момента те не са изпълнени”, каза в заключение еврокомисарят.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза, че Европа няма да бъде засегната от вероятното излизане на Гърция от Еврозоната. Той допълни, че европейските партньори трябва да уважават Гърция, която обаче трябва да спази поетите ангажименти.

„В Гърция сме изправени пред един вид хуманитарна криза и трябва да се отзовем. Това не означава, че приемаме всички искания на гръцкото правителство. Трябва да уважим достойнството на гърците и да намерим правилния подход към проблемите, пред които са изправени”, подчерта Юнкер.

В едно остро изказване белгийският финансов министър Йохан ван Овертвелд предупреди, че предизвикателната тактика на Гърция в преговорите е предизвикала раздразнение и разочарование сред нейните партньори.

„Живеем в 2015. Може би преди 25 години е било възможно да създадеш една комуникационна стратегия, в рамките на която комуникацията ти в Гърция е различна от европейската стратегия, но днес е налудничаво дори и да си го помислиш. Това подразни много от партньорите”, посочи той в изявления за Financial Times.

„Програмата бе приложена успешно в Испания, Португалия и Ирландия. В Гърция тя не успя, защото гръцките власти не направиха това, което трябваше. Не обвинявайте институциите за това. Вината не е в програмата, а в нейното изпълнение”, допълни Овертвелд.

В тази атмосфера на негативни коментари и публикации в международните медии гръцкото финансово министерство обяви, че постигнатият през 2014 първичен бюджетен излишък не е в размер на 1,5 на сто, а 0,3 на сто. Това означава, че дупката в държавния бюджет е 2 милиарда евро.

Същевременно Гърция трябва да намери до петък 2 милиарда евро не само, за да изплати част от заема към МВФ в размер на 336 милиона евро, но и облигация на стойност 1,6 милиарда евро, чийто падеж е в края на настоящата седмица.

Междувременно САЩ са обезпокоени от влошаването на отношенията между Гърция и европейските ѝ партньори. Представители от Белия дом и американското финансово министерство смятат, че безизходицата в преговорите е опасна за световната икономика и призоваха всички страни да участват в преговорите добронамерено с цел да бъдат решени проблемите.

В тази рамка от Вашингтон вече са били предприети стъпки и то на най-високо ниво както в Атина, така и в други европейски столици. В телефонен разговор с вицепремиера Янис Драгасакис икономическият съветник на Барак Обама Каролин Аткинсън призовала гръцкия кабинет да изпълни поетите ангажименти и да ускори преговорите с Брюксел с цел те да приключат възможно най-скоро. Аткинсън, която бе тясна сътрудничка на Доминик Строс-Кан през май 2010, когато Гърция поиска помощ от МВФ посочила, че безизходицата не е в полза на никого. Тя и нейни колеги изпратили подобни послания също в Берлин и Брюксел.

Според източници Янис Драгасакис я уверил, че Атина прави всичко възможно за изпълнението на постигнатото на 20 февруари споразумение. Според него една държава – Германия се опитва да анулира договора и да наложи своите позиции и това е нещо, което гръцкият кабинет няма да приеме.

Кореспондентът на гръцкото издание Етнос във Вашингтон Михалис Игнатиу пише, че в последно време в американската столица се налага мнението, че Гърция и Европа са се върнали в ситуацията през 2010, когато Атина бе изправена на ръба на пропастта.

В американското финансово министерство се провеждат непрекъснато заседания, на които се обсъждат начините, по които САЩ да реагира в случай на „инцидент”. На тях е било решено да се продължи с натиска към Атина и Европа в посоката на преустановяване на противопоставянето, което може да доведе до много негативни последствия.

Идващия вторник заместник-министърът на външните работи Виктория Нюланд ще се срещне с гръцкия външен министър Никос Кодзиас, като една от темите, които ще бъдат обсъдени ще е и икономиката.

В ресора на Нюланд попадат отношенията на САЩ с Гърция, Кипър, Турция и Европа, както и въпросите на енергийната политика. В този смисъл, посочва Игнатиу, трябва да се смята за сигурно, че по време на срещата ще бъдат обсъдени още Кипърският въпрос, отношенията с Турция, спорът около името на Македония, ситуацията в Украйна и сигурността в Европа в съчетание с възраждането на световния тероризъм.