Галерия

1

Между другото една от целите на противниците на електронното гласуване е този референдум да мине незабелязан, като е насрочен заедно с местните избори, на които избирателната активност много често е много ниска. А за българите в чужбина няма почти никаква информация, понеже изборите са местни, а понеже те не могат да гласуват в тях, референдумът минава абсолютно незабелязан. И ако не бяхме ние, които започваме да действаме в социалните мрежи, много хора досега нямаше да разберат нищо. За мен фрапиращото е точно това – как искат този референдум да мине, без никой да разбере.

Важно е също хората, които живеят в България да разберат, че местните избори и референдумът са две съвсем различни неща. Че могат да не гласуват на местните избори, защото примерно не им харесват кандидатите за кмет или общински съветници, но могат да гласуват отделно за референдума. Те не са свързани и това е нещо, което много хора не знаят и понеже са решили да не гласуват на местните избори, ще пропуснат и референдума. Смятам, че е много важно това да се знае.

Какви ще бъдат посланията на кампанията, чийто представляващ сте? Какво цели тя и кои са най-целевите групи?

Основното послание за мен е да се обединим, да бъдем заедно. Само всички заедно ще можем да се борим против статуквото. Това означава да бъдем включени и всички българи, които живеем в чужбина.

Целевите групи в България са младите, хората с двигателни увреждания, хората, които искат да променят това статукво. Нека се припознаят тези, които искат това.

Вие живеете в една държава с много голяма традиция в организирането на референдуми и изобщо в пряката демокрация. Кое е най-ценното от швейцарския опит, което може да бъде внесено в България?

Най-ценното за мен е това, че правителството се допитва до гражданите. Искат мнението на гражданите. Това са референдумите. Такива има по няколко пъти в годината и швейцарският народ решава как иска да живее.

Противниците на електронното гласуване в България плашат, че с референдуми ще се провеждат избори, че системата ще бъде пробита…Няма нужда първият електронен вот да е свързан с избори. Той може да се проведе като допитване, за да могат гражданите да се произнесат по някакъв въпрос.

В Швейцария управляващите се допитват до гражданите, а в България те правят това, което устройва политиците на най-високо ниво, за да може да се запази статуквото. Виждаме какво се случва и със съдебната реформа, колко е трудно да се пробие там. Това е една жестока борба, защото се страхуват, че така ще се наруши абсолютният им контрол.

В България не само, че няма традиция да се провеждат референдуми, но има хора, които гласуват на изборите, а смятат, че участието в референдуми е безсмислено. Как ще ги мотивирате да гласуват сега и изобщо, защо е важно да се гласува на референдумите?

Защото тези, които не искат да гласуваме на референдуми искат да ни кажат: „Вие нищо не разбирате, нищо не знаете и не може да решавате”.

Не, напротив, гражданите могат да решат. И виждаме, че от две години това, което се случва в България се случва само под гражданския натиск. Всякакъв начин на разчупване на статуквото и борбата с корупцията се случва само, защото гражданите надигнаха глава. Същото важи и за референдума. Гражданите имат право да заявят какво искат и какво не искат. През всичките тези години статуквото целеше да обезвери хората. Това е най-силното му оръжие. И много лесно е да се каже, че няма никакъв смисъл от гласуване, че така или иначе нещата са наредени. Но няма откъде да чакаме някой друг да ни помогне. Ние сами трябва да го направим – гражданите на България. Никой няма да ни поднесе решението в готов вид, защото статуквото не иска това, а само нашата гражданска опозиция, нашата гражданска сила – да бъдем заедно за коренни промени.

Използвам възможността да ви задам един въпрос, който не е по темата, която обсъждаме, но занимава обществото. Свързан е с Григор Димитров, срещу когото се надигнаха много гласове, включително от страна на изявени спортисти за неучастието му в срещата между България и Унгария за купа Дейвис. Какво е вашето мнение по този въпрос?

Аз вчера написах един статус в профила ми във Facebook по този въпрос. Две изречения: „Спрете се, хора! Сега и Григор ли ще намразите?”.

Нямаме право да съдим без да знаем какъв е животът на един тенисист. Разбирам, че хората са разочаровани, но от друга страна Григор имаше много тежка година. Ние планираме състезанията и подготовките си с една година напред. Явно това е щяло да наруши цялостната му програма предвид търсенето на нов треньор и изобщо колко тежка беше годината за него. Имаше много напрежение, трябваше да защити много резултати от миналата година и трябва абсолютно перфектно да подготви и следващата година.

Това са дилеми, които ние сме имали много често. Нека просто да кажа, че нещата стоят така за него през тази година. Да не говорим колко пъти Роджър Федерер трябваше да откаже да играе за Швейцария, защото тенисистите имат приоритети. Личните им кариери са по-важни, защото Григор така или иначе представя България и Роджър – Швейцария по целия свят. В момента Григор е най-известният българин. Кои сме ние да говорим, че не е постъпил морално и не е помислил за България. И, за да го кажа директно: Ненавиждам критики от хора, които говорят за морал, а живеят в една от най-неморалните държави в Европа. Как може да се съгласяваме да бъдем управлявани от хора като Пеевски и прочие и да твърдим, че Григор е неморален. В това има много голямо разминаване.