Галерия

1

Две денонощия преди изтичането на крайния срок, в който Гърция трябва да представи на кредиторите своите предложения за сключване на споразумение събитията в Атина се развиват главоломно.

В речта си пред праламентарната група на Нова демокрация новият преходен председател на партията Вангелис Меймаракис заяви, че премиерът не се ползва от неговото доверие. Той предупреди, че няма да участва в ново заседание на политическите лидери, ако преди това не се проведе парламентарно заседание, на което премиерът да разясни какви са неговите намерения. Според източници в Нова демокрация обсъждат начини да прекъснат вероятността правителството да предизвика излизане на Гърция от Еврозоната дори чрез предизвикването на предсрочни избори.

За това доколко опозицията може да противодейства на риска от Grexit, защо правителството вече шести месец не може да се споразумее с кредиторите и как успя да спечели проведения миналата неделя референдум GRReporter разговаря с адвоката и бивш председател на либералната партия Драси Антипас Карипоглу.

Г-н Карипоглу, какви действия могат да се предприемат на политическо ниво, за да бъде избегнат Grexit?

В момента всички действия на политическо ниво са в ръцете на правителството. Никой друг не може да му наложи да направи нещо.

А за да падне?

Първо е необходимо то да поиска да си тръгне. Формално съществува възможността за внасяне на вот на недоверие, но той няма мнозинството в парламента. Засега правителството има мнозинството. Вторият избор е оставка на президента на републиката.

Смятате ли, че това е възможно да се случи?

Не зная какви биха могли да бъдат неговите намерения. Вярвам, че ако нещата стигнат до пълна безизходица това ще бъде един избор.

Кога ще дойде този момент? Поставените от кредиторите срокове са ясни.

Да, но една оставка на президента няма да промени това. Дори той да подаде оставка днес, е необходим цял месец, за да се разтури парламентът. Трябва да се извършат всички процедури за избор на нов президент, те да се окажат неуспешни. В рамките на този месец правителството и парламентът ще функционират нормално.

Единственото съществено действие, което може да бъде направено е политическият персонал и гражданите с мирни демонстрации да притиснат правителството да представи предложение на кредиторите и да сключи споразумение с тях. Така че в неделя, когато ще се проведе среща на върха на лидерите на страните-членки на Европейския съюз да не бъде поставен въпросът за излизане на Гърция от него.

Другият избор е правителството да не успее да сключи споразумение. Излизането на Гърция не е нещо, което ще се случи за един час. Една такава процедура ще продължи няколко месеца и по юридически и практически причини. В този случай всички проевропейски сили в страната ще трябва да решат как да реагират. Тогава ще проличи каква е позицията на президента, както и какво искат гражданите на Гърция в крайна сметка. Аз вярвам, че те са за оставането в Европа и еврото, но това е нещо, което до момента става ясно само от социологическите проучвания.

В неделя се проведе референдум, който за мен е една от най-големите измами в съвременната гръцка политическа история. Г-н Ципрас излъга хората безскрупулно. Те не гласуваха в полза на излизането на Гърция от Европейския съюз. От друга страна обаче ние не можем да се позовем на това, защото на практика му дадоха карт бланш – казаха му да преговаря и да не предприеме тежки бюджетни мерки.

Но той не им обясни, че ако тези мерки не бъдат предприети Гърция е вероятно да се озове извън ЕС. Проевропейските сили се опитаха да им го кажат, но не успяха да ги убедят. Хората повярваха, че Алексис Ципрас ще отиде в Брюксел, за да постигне по-добро споразумение.

Така, в момента не знам дали той иска да постигне такова споразумение, дали може да го направи, дали има подкрепата за това от страна на партията си и в крайна сметка дали гласоподавателите искат страната да остане в Европа. В една демокрация социологическите проучвания не са достатъчни, за да твърдиш подобно нещо.

Смятате ли, че въпреки всичко правителството все пак ще се опита да сключи споразумение с кредиторите?

Гледам на това като на една вероятност. Смятам обаче, че най-вероятното е да не успеят. Днес проследих речта на премиера в Европейския парламент и като грък се засрамих от нея. Това бе една възможност за него да се обърне към представителите на всички европейски народи, а той избра да им произнесе една реч, предназначена за партийната му публика, която се състои от фанатици, антиевропейци и хора, които искат Гърция да напусне ЕС.

Притесних се също и когато чух демократичните лидери на парламентарните групи в Европейския парламент - сред които не поставям Марин Льо Пен и Найджъл Фарадж, които му казаха „Браво, Алексис! Изведи страната си извън Еврозоната” – да говорят толкова пренебрежително за гръцкото правителство. И Вебер, и Питела, който беше малко по-учтив, дори и Зелените му казаха, че не е наред.

Наистина не разбирам какво точно и дали изобщо има нещо на ум г-н Ципрас. И дали единственото, което го интересува е просто да бъде премиер. Зад себе си обаче има една партия, в която е много силно течението на хората, които искат да наложат в Гърция една „народна република”.

Нека да кажем това недвусмислено. В Гърция въпросът с неспазването на демократичните правила вече стои много сериозно. Тук е поставена под опасност самата демокрация, не просто еврото или оставането в Европа. Чуват се сценарии за закриване на телевизии и дисциплинарни гонения на журналисти. Всичко това не може да продължи за дълго време, а ние да се просто наблюдатели.

Вие бяхте един от малкото коментатори, който твърдяхте от самото начало на управлението на това правителство, че то не иска да сключи споразумение с кредиторите. Как предвидихте това?

Казвах това, което виждах. Тези хора страдат от манията си. Те са неспособни в пълния смисъл на думата и нямат никаква идея за това, което се случва извън техния микрокосмос. Мислеха, че ще успеят да изнудят целия свят, както и че Гърция може да покрие своите нужди сама и да се издържа от собственото си производство. И внушаваха тези свои „героични” сценарии на хората.

Но трябва да знаете, че в Гърция не сме наясно с историята си. Всички постижения на новогръцката държава са постигнати с помощта на западните ни съюзници. И ако в определен момент стигнахме до икономическо благоденствие и достатъчно добро функциониране на демокрацията, го направихме именно защото бяхме част от Запада. Във всички останали случаи, в които направихме обратното Гърция бе сполетяна от катастрофи, последвани от разрушени човешки животи и човешки страдания.

За пореден път тези безмозъчни, глупави и непознаващи историята хора целят да направят същото. Да обвинят за всичко „чужденците” и да удовлетворят собствената си мания. Подобен на този кабинет не мисля, че е имало в друга страна от Запада. Това един истински цирк от хора, които живеят в своя свят и нямат никакъв контакт с реалността. Познавайки конкретните хора знаех от самото, че искат да удовлетворят манията си и кафеджийския марксизъм, който проповядват през целия си живот. Бях сигурен, че не искаха и не можеха да работят за постигането на споразумение.

Сега, когато се стигна до фазата на гнева на гражданите не разчитам нито на честността, нито на прозрението им. Надеждата ми е само в инстинкта на самосъхранение, който е наличен у всички измамници. Да разберат, че без споразумение в понеделник няма да могат да платят аванса на държавните служители, няма да могат да платят никога повече пенсии и да се справят с гнева на хората, които ще разберат, че са били измамени. Надявам се, че страхът за собствената им кожа – казвам това толкова директно – ще ги принуди да подпишат някакво споразумение. Ако не подпишат, това ще бъде много лош момент за страната и те много скоро ще се оттеглят от властта, подгонени от хората. Тогава ще трябва да се намери някой, който да възстанови тази страна от нейните разрушени останки.

В момента обаче хората не могат да си представят размера на катастрофата, която ще последва. В продължение на толкова години живяхме добре. Виждате, че 85 на сто от младежите подкрепиха отрицателния вот. Те не могат да си представят, че без споразумение ще се разделят безвъзвратно със смартфоните, таблетите, шегичките и кафето по заведенията и няма да могат да отидат в никоя европейска страна. Те не са преживели нещо подобно, то е много далеч от техния опит. Правят своята революция и не ги обвинявам за това – млади са. Но те действително не могат да си дадат сметка, че ще се уповаваме на милосърдието на външния свят под формата на хуманитарна помощ, за да имаме достъп до храни, лекарства и горива. Те просто не мислят за това. Когато обаче това ще се случи, те ще бъдат първите, които ще се разгневят. Ние, по-хладнокръвните ще се притечем, за да спасим това правителство от линча. Защото ако продължат така хората ще ги гонят, за да ги изгорят.

Виждате ли някакъв лъч на надежда сред опозицията?

Вижте, заседанието на политическите лидери преди два дни беше трагично. Още преди началото му коментирах, че ще бъде огромна грешка от тяхна страна да дадат на Алексис Ципрас правото да ходи в Европа и да твърди, че има съгласието на опозицията. Трябваше да го поставят пред отговорностите му. Да му представят своите предложения и да му заявят, че ако иска да следва политика – продукт на собственото си вдъхновение, само той ще носи отговорността за последствията от нея. И също така да изискат да им изясни най-после каква точно е тази политика, защото никой не ни я представи досега. Затова лидерите на партиите трябваше да настояват да им я представи и при негов отказ да заявят пред гражданите, че премиерът не иска да каже какво възнамерява да направи, следователно не могат да се споразумеят с него.

Виждам все пак, че г-н Теодоракис, който според мен постъпи съвсем погрешно по време на заседанието в понеделник вчера е заявил открито, че действията на правителството представляват предателство. Това е правилно и го поздравявам за това.

Днес имаме реакции и от страна на Нова демокрация и ПАСОК. Това е добре. Може би е късно, но все пак по-добре късно, отколкото никога.

Но опозицията не е достатъчна. Всъщност на това се дължи и вотът на референдума, въпреки че хората не са доволни от г-н Ципрас. Те разбират, че нещо не е наред, но не искат старите управляващи да се завърнат във властта. Г-н Самарас закъсня да разбере това и подаде оставката си много късно. А общо мога да кажа, че опозицията, и по-конкретно проевропейските партии не разбират, че не могат да стоят и да чакат неуспеха на управляващите, за да поемат властта след това. Дните за страната приключиха. Вече броим часове до катастрофата. Надявам се поне шокът да ни събуди и да не се наложи да преживеем и други нещастия, за да се вразумим. Преминахме през достатъчно премеждия. Но не мога да изключа вероятността да е нужно да преминем и през други. Просто се надявам да не се наложи.