Галерия

1

Гърция изживява може би най-драматичния си период от падането на военната хунта през 1974 до днес, а оставането на страната в зоната на еврото е поставено на карта. Правителството на радикалната левица поведе курс на рязък конфликт с европейските партньори на Атина и какъв ще бъде изходът от тази политика ще стане ясно в следващите дни. В този критичен за Гърция момент партийният орган на СИРИЗА вестник "Авги" помества статията "По-добре GREXIT, отколкото трети меморандум" в недвусмислен опит да подготви гърците за връщането на драхмата.

„Споразумението от 20 февруари, постигнато по време на заседанието на Еврогрупата, беше възможно най-добрият избор (или поне най-малко лошият) сред действителните алтернативи, с които разполагаше в онзи момент гръцкото правителство. С това споразумение кабинетът успя да избегне смъртоносния капан (чрез задушаването на банковата система), който му бяха поставили международните и вътрешни поддръжници на строгите икономии. Освен това за първи път от началото на кризата в един официален дипломатически документ бяха вписани елементите на една алтернативна логика за справяне с кризата, в противовес на схващанията, въз основа на които бяха създадени меморандумите. От друга страна, тъй като не бива да разкрасяваме положението, споразумението от 20 февруари съдържаше и сериозни отстъпки от гръцка страна, поне в сравнение с предизборната програма на СИРИЗА (Независимите гърци не са против приватизацията).

Споразумение, което не се прилага

Месец след подписването на споразумението между Гърция и Еврогрупата ситуацията е следната: правителството започва да осъществява програмата си (мерки за преодоляване на хуманитарната криза, възстановяване на държавната телевизия ЕРТ, уреждане на просрочените задължения в публичния сектор), докато техническите екипи на кредиторите са в Атина, за да получат данни за реалното състояние на икономиката на страната. Гръцкото правителство не е нарушило нито една точка от споразумението от 20 февруари, другата страна обаче, а именно Еврогрупата, не го прилага. По-точно различни среди от групата са предприели редица действия и пропуски, които водят до пълното му потъпкване.

Потъпкването на споразумението от страна на крайно консервативни среди в Европа има две проявления. Едното е непрекъснатите опити да се плъзнем от  съдържанието на споразумението към това на меморандума и петата оценка по изпълняването на антикризисната програма. При това не са само непрекъснатите споменавания на думите „меморандум“ и „тройка“ от страна на различни ръководни фактори (начело с германския финансов министър Волфганг Шойбле). По-важен е опитът да се поставят отново на масата на преговорите политики, които са извън договорените рамки и представляват част от мерките, приети от правителството Самарас-Венизелос.

Главното проявление на потъпкването на споразумението обаче е блокирането на финансирането на гръцкия публичен сектор. Почти месец след споразумението от 20 февруари не само че не е „отворено кранчето“ на кредитното финансиране, но и Европейската централна банка не позволява дори малко увеличение на допустимия лимит за емитирането на облигации, за да може да бъдат покрити донякъде финансовите нужди на държавата. Или с други думи, ако през февруари от задушаване бе заплашена банковата система, сега е ред на публичния сектор.

Безпощадна дилема

Без да имаме и най-малкото влечение към теориите на конспирацията, и запазвайки самообладание, необходимо когато човек пристъпва към политически предположения, досегашното поведение на крайните консервативни кръгове в Европа може да ни доведе до следния извод: чрез финансово задушаване те се опитват да поставят гръцкото правителство пред безпощадната дилема «трети меморандум или Grexit». Т.е. искат да доведат нещата до онзи критичен момент, когато правителството ще трябва да се подчини и да извърши предателство спрямо волята на народа, за да може да покрие основни финансови нужди на държавата и да остане в еврозоната.

Поведението им, разбира се, не е продиктувано от някаква икономическа логика. Парите, от които се нуждае Гърция (няколко милиарда) са капка в морето на европейската икономика. Освен това гръцкият бюджет има стабилен първичен излишък, а новото правителство управлява почтено публичните финанси.

Въпросът е дълбоко политически. Доминиращите сили на европейските консерватори искат да смачкат политически Алексис Ципрас и СИРИЗА, за да убият в зародиш един алтернативен политически пример с общоевропейски мащаб. Удрят по СИРИЗА, за да довършат Podemos и Sinn Fein.

Освен това бързият подем на десния популизъм в Германия тласка управляващата коалиция начело с Ангела Меркел към засилване на консерватизма, и главно – към национално „окопаване“. Тандемът Меркел-Шойбле действа много повече като германско ръководство, отколкото като европейска доминираща сила.

Труден избор

Досега гръцкото правителство е доказало, че негов основен принцип е уважаването на волята на народа. За първи път имаме правителство, чиято основна грижа е защитата на правата на мнозинството, а не обслужването на интересите на малцинството. Също така през тези първи седмици правителството показа, че освен почтеност притежава и политическа зрялост, тъй като извърши доста маневри и създаде необходимите съюзи. Това, което прави сега правителството, е да продължава да създава съюзи с цел да се излезе от безизходицата и да не успеят плановете на твърдите привърженици на строгите икономии.  Все още има шанс да успее.

Въпреки това, ако ножът опре до кокала и дилемата е «трети меморандум или Grexit», отговорът на едно правителство на общественото спасение не може в никакъв случай да бъде «трети меморандум». И това не е защото излизането на страната от еврозоната ще е царският път към просперитета, както наивно смятат някои, тъкмо обратното: Grexit означава спад на БВП и ще доведе до рестриктивна политика. Нито само защото в политически план това правителство не може да прилага политики на меморандума, залогът в момента е много по-значим от всякакви партийни интереси.

Две са основните причини, които трябва да доведат до действително болезненото решение за излизане на страната от еврозоната, ако нещата наистина стигнат до крайности. Първата е, че каквито и мерки да бъде принудено да вземе правителството, съгласно меморандума, те няма да са нито последните, нито ще отворят пътя за възстановяването на икономиката. Тъкмо обратното, спазването на рамките на меморандума от една страна гарантира непрекъснатото налагане на нови мерки, когато няма да бъдат постигани целите (непостижимите) на програмата, а от друга  страна затвърждава икономическата стагнация (с рецесия или много малки темпове на растеж), тъй като не предвижда политики за рестартиране на икономиката. Излизането на Гърция от еврозоната е много болезнено (затова и с право досега не е бил това изборът на СИРИЗА), в дългосрочен план обаче може да разкрие перспективи, които не съществуват в рамките на меморандума.  

Основната причина обаче, поради която третият меморандум не може да бъде избор на правителството, ако нещата стигнат до крайности (по вина на европейците), не е чисто икономическа. Третият меморандум би означавал безпрецедентно унижаване на гръцкия народ, особено в момент, когато изборите донесоха полъх на надежда и подем. Един унижен народ не само не може да има политическо достойнство в Европа, но няма да може да бъде продуктивен и в икономически план – психиката е основен елемент на икономическата дейност. Униженият народ ще потъне в апатия и цинизъм, като съществува опасност да се обърне към фашистките сили на мрака. Едновременно с това унижаването на гръцкия народ ще погребе лявата надежда в цяла Европа.

И така, ако нещата стигнат до крайности, и трябва да се избира между два болезнени варианта, трябва да бъде предпочетено по-малкото зло, т.е. това, което не изключва и най-малкия лъч светлина“.