Галерия

1

От седмица Гърция се намира в една от най-кратките предизборни кампании през последните години. Социологическите проучвания показват, че борбата за първото място между СИРИЗА и Нова демокрация ще бъде дерби, като през последните дни консерваторите вземат превес.

По всичко личи, че в следващия парламент ще влязат поне седем партии, а какъв ще бъде съставът на следващия – със сигурност коалиционен – кабинет остава неясно.

Гръцките избиратели ще имат възможността да проследят два предизборни дебата. В първия, който ще се състои на 9 септември ще участват лидерите на всички партии, а на втория, на 14 септември – двамата претенденти за премиерското кресло Алексис Ципрас и Евангелос Меймаракис.

Според политическия анализатор Сакис Мумдзис нещата за лидера на Нова демокрация са по-лесни, тъй като партията му отива на изборите с ясна политическа линия. За разлика от него Алексис Ципрас залага единствено на негативното отношение на избирателите към старата политическа система, бе з да им представи ясен план за това как той би управлявал страната след пълната промяна в своята политика и подписването на третия меморандум за финансова помощ.

В интервю за GRReporter анализаторът представи преценката си за изборния резултат и вероятните правителствени коалиции.

Г-н Мумдзис, СИРИЗА и Нова демокрация се очертават като водещите политически сили в Гърция. Независимо коя от тях ще спечели изборите, разликата между тях ще е малка и вероятно ще се наложи да управляват заедно. Смятате ли, че ще се стигне до такава коалиция и ако не, какви са другите възможности?

По всичко личи, че в следващото правителство ще участват три партии. Основна сред тях ще бъде партията, която ще спечели мнозинството от гласовете. Предполагам, че останалите две ще са Потами и ПАСОК.

Ако вземем предвид изявленията на представителите на СИРИЗА, съществува една малка вероятност партията да реши да състави правителство на основата на противопоставянето с меморандума за финансова помощ. Тоест да потърси за коалиционни партньори партията Народно единство на Панайотис Лафазанис и Комунистическата партия. Не знам доколко броят на депутатските места ще позволят този сценарий, но той все пак има шанс да се осъществи.

Смятам, че Потами и ПАСОК ще успеят да влязат в следващия парламент, както и че общо ще имат около 30 депутати. Ако те бъдат добавени към 125 - 130 депутати на партията, която ще спечели изборите и съответно бонуса от 50 депутатски места, съставянето на трипартийно правителство ще бъде съвсем реално.

Вероятността да се състави кабинет с участието на всички парламентарни сили ми се струва както трудно постижимо, така и нефункционално.

Ако СИРИЗА спечели изборите ще премине през един мъчителен процес на съставяне на правителство. Във вътрешността на партията съществува много силна тенденция срещу коалирането със стари партии или такива, които са гласували меморандуми. Тази тенденция приближава СИРИЗА към коалиция с Народно единство, Комунистическата партия и която и да е друга сила, която се противопоставя на меморандумите и ще успее да влезе в парламента.

Лично аз не виждам как в СИРИЗА могат да просъществуват двете тенденции. „Движението на 53-та”, което се предполага, че е обединено около Алексис Ципрас и чийто водач е бившият финансов министър Евклидис Цакалотос заявиха, че са против коалиция с ПАСОК и останалите партии, които са гласували и подкрепили меморандумите. Ситуацията е изключително неясна.

Възможно ли е нещата да стигнат до пълна безизходица?

Ако СИРИЗА спечели изборите е твърде вероятно. Ако ги спечели Нова демокрация няма да има никакъв проблем. Тя ще се коалира с Потами и ПАСОК. Възможно е да включат в коалицията и Съюза на центристите на Василис Левендис, ако влезе в парламента.

Но не мисля, че Нова демокрация желае СИРИЗА да участва в такава правителствена коалиция. Изявленията на нейния лидер Евангелос Меймаракис в тази посока са предизборни. Той иска да си създаде профил на обединител. Но в действителност няма за какво да приобщи и СИРИЗА. Опитът на Андонис Самарас с Демократичната левица беше много мъчителен. Тя поставяше пречки в почти всички решения на неговия кабинет. А следващото правителство трябва да изпълни меморандума скоростно. Следователно то трябва да е хомогенно.

Тоест, ако СИРИЗА спечели изборите е вероятно да има нови избори?

Да, това е много вероятно. Ще бъдат третите избори в рамките на една година.

А налични ли са финансите за това?

Вижте, аз очаквах, че страната ще рухне, но нещата вървят по някакъв начин. Имаме капиталов контрол, но все пак пенсиите се внасят и т.н. Предполагам, че няма да има проблем да имаме нови избори до края на годината. Освен това, чуждестранните ни партньори вече ни опознаха напълно и проявяват разбиране.

С това искам да кажа, че не трябва да смятаме, че изборите ще решат проблема изцяло.

Все още е рано за прогнози въпреки социологическите проучвания. Дори не знам доколко те отразяват реалното съотношение между партиите, като се има предвид неуспехът им да предскажат резултат от референдума.

Усещането ми е, че колкото се доближаваме до изборите, толкова динамиката на Нова демокрация се покачва. Тя има политическа линия, докато СИРИЗА няма. Това е и основният проблем на СИРИЗА. Силната карта на радикалната левица е Алексис Ципрас, който обаче вече не е толкова „свеж” в очите на избирателите.

От друга страна Евангелос Меймаракис е една приятна изненада за Нова демокрация и смятам, че дори с малка разлика, консерваторите ще спечелят изборите и бонуса от 50 депутатски места. Ако се вземат предвид и вътрешните проблеми, пред които СИРИЗА ще се изправи след тях, за Нова демокрация няма да е трудно да постави нещата в правилната посока.

Очаквахте ли толкова бърз разпад на СИРИЗА? Днес други 83 членове обявиха, че напускат партията, за да се присъединят към Народно единство на Панайотис Лафазанис. Въпреки това нейните проценти не се покачват в проучванията. На какво се дължи това?

Както вече посочих, все още е рано да си правим изводи за резултатите от социологическите проучвания. Мисля, че реалната динамика на Народно единство ще проличи след 10-15 дни.

Преценката ми е, че тя ще спечели 5-7 на сто от гласовете. Всеки процент под 5 на сто би ме изненадал.

Това, което ми прави впечатление и предстои да видим дали ще се случи е доколко издържливостта на СИРИЗА ще се отрази на вота. Моите очаквания бяха, че радикалната левица ще отбележи доста по-ниски проценти в проучванията, защото управлението ѝ бе изпълнено с невиждани досега събития и обрати.

Защо се случва това?

Мисля, че през 6-месечното си управление СИРИЗА уреди ред въпроси, които засягат живота на хиляди граждани. Пример за това е въвеждането на 100 вноски за изплащането на пресрочени данъчни задължения. По този начин те върнаха хиляди, да не кажа милиони граждани обратно в икономиката.

Друга такава мярка беше повишаването на границата за задействане на съдебна процедура срещу длъжниците на държавата от 5000 на 50000 евро, която също облекчи хиляди граждани.

Тези неща имат своето значение. В допълнение СИРИЗА формира една много мощна социална мрежа, която според мен оправдава нейната издържливост. Не зная доколко тази сплотеност ще се изрази с 20 или 25 на сто от вота на изборите. Но със сигурност е една стабилна основа.

Смятате ли, че Нова демокрация е готова и решена да приложи предвидените в меморандума реформи? Например от партията вече твърдят, че няма да гласуват въвеждането на данъчно облагане за фермерите.

Тя ще ги изпълни така или иначе. Няма друга възможност, освен ако не реши да се самоунищожи.

Ако са поне малко сериозни ще трябва не забавно да намерят начина, по който 2,6 милиона евро от данъка върху недвижимото имущество, които се очакват само от градските имоти да бъдат ограничени под 1,2 милиарда евро. Ако искат да съберат тази сума от конкретния данък, останалата част трябва да бъде взета от земеделските имоти. Нямам предвид да намалят данъците за фермерите, а да ги увеличат. Но не зная доколко могат да направят това и доколко представителите на партията могат да преминат през тази Голгота.

Но това вече се е случвало. Андонис Самарас прояви завидна издържливост по време на своето управление. Мисля, че сега, заедно с ПАСОК и най-вече с Потами, които разполагат с много ценни кадри могат да приложат реформите.

Не съм сигурен доколко Нова демокрация вярва в нещата, които казва сега с цел да си подсигури по-голям брой избиратели и дали смята да ги предоговори с кредиторите.Мисля обаче, че кредиторите няма да бъдат толерантни към подобни своеволия.

Също така не е ясно дали Меймаракис разполага с решителността на Самарас, който според мен беше добър премиер. Той не беше добър в комуникацията, личността му не беше привлекателна за по-голямата част от обществото, докато Меймаракис е точно обратното. Но въпреки това Самарас свърши много работа. Ако Меймаракис поеме по неговите стъпки, страната ще може да се изправи на крака в доста кратки срокове.

Доколко бяха неизбежни тези избори? Можеше ли СИРИЗА да продължи да управлява с подкрепата на партиите в предишния парламент?

Не. Мисля, че ходът на Ципрас да обяви избори беше правилен. Той се поучи от перипетията на Георгиос Папандреу, който не пожела да потвърди промяната в политиката си чрез избори. Не трябва да забравяме, че Папандреу бе избран с лозунга: „Пари има”. През 2010 неговите съветници му бяха предложили да свика парламентарни избори заедно с местните с идеята, че правителството беше подписало първия меморандум за финансова помощ и реалността беше различна. Папандреу не ги послуша и след 6 месеца правителството му падна.

Ципрас обаче явно си е взел поука и свика избори, за да провери доколко промяната в политиката му се приема от избирателите. И правилно, защото просто нямаше да може да продължи да управлява.

Според Вас, преходно явление ли е Зои Констандопулу? И как трябва да ѝ противодейства гръцкото общество?

Не зная дали ще е преходно явление. Аз имам една теория, която поддържам от доста време. И тя е, че колкото по-добре се развива икономиката на страната, толкова подобни декадентски явления ще изчезват. Тоест, ако Самарас нямаше пред себе си изборите за президент и можеше да управлява до края на мандата си всички тези явления щяха да изчезнат.

Такива явления не бяха налични в гръцкото общество през 80-те и 90-те години на 20-ти век и след това. Те възникнаха по време на кризата.

Днешната ситуация е тотално невиждана за гръцкото общество. Тя създаде и невиждани досега политически поведения.

Г-жа Констандопулу и други като нея ще продължат да съществуват. Такъв пример е и Василис Левендис, за когото част от обществото се сети изведнъж след 20 години на забвение. Но като оставим настрана нейната личност, тя е и умна, и способна. Ако си постави правилни цели – ще оцелее на политическата сцена. Но ако пожелае да се възползва от една реторика против меморандума – ще изчезне, защото, както вече казах, колкото икономиката ще се подобрява, толкова нейната фигура ще избледнява.

Зои Констандопулу има възможността да се активира в друга посока. Има способността, публика и връзки в политиката. Ясно е, че има политически амбиции, след като не се присъедини към партията на Панайотис Лафазанис, а предпочете просто да си сътрудничи с нея.

Остава да видим какви действия ще предприеме, но във всички случаи не смятам, че е явление, което трябва да занимае гръцкото общество. Това беше разбираемо досега, понеже беше председател на парламента и не успя да застане на височината на институционалната си роля. Но в ролята ѝ на обикновен депутат, нейните думи няма да означават нищо повече от думите на останалите 299 депутати.

Държа да отбележа, че не аплодирам подобни явления.

Как ще се разпределят по време на изборите 62-те процента на негативния вот на референдума?

Те може и да се изпарят. За да сме точни, процентът от 61,3 на сто не беше хомогенен. С „не” гласуваха противниците на меморандума, привържениците на драхмата, противниците на бюджетните съкращения и прочие.

Докато позитивният вот от 38,7 на сто беше много компактен. Всички бяха за Европа, за еврото, за меморандумите.

След промяната в политиката на Ципрас процентът на негативния вот най-вероятно ще изчезне. Не мисля, че силите, които съставят фронта срещу меморандума ще постигнат този резултат. Цифрите го показват. Докато на предишните избори сборът бе 51 на сто, сега едва ли ще надхвърли 40 на сто.

Смятате ли, че е висок процентът на избирателите, които действително подкрепят идеята Гърция да напусне Европейския съюз и НАТО? Защото негативният вот изрази точно това.

Да, така е. Тенденцията беше силна. Моята преценка е, че хората, които искат излизане от ЕС и НАТО са между 25 и 30 на сто от избирателите.

Как ще гласуват те? Ще гласуват ли и за СИРИЗА?

Вижте, 5 - 6 на сто подкрепят Комунистическата партия, 6 – 7 Златна зора, 7 на сто СИРИЗА, както сочат последните проучвания. Допълнете процента на партията Народно единство на Панайотис Лафазанис и така стигаме до 25 на сто. Към него можем да допълним процента на крайнолявата Антарсия и всички останали и стигаме до почти 30 на сто.

Този процент е много висок за една европейска държава. Към него трябва да смятаме също и поддръжниците на Независимите гърци.

Те ще успеят ли да влязат в следващия парламент?

Мисля, че ще успеят. Панос Каменос е като котките – със седем живота. Но съществува вероятността в навечерието на изборите да се формира силно течение в полза на Нова демокрация и то може да остави Независимите гърци извън парламента.

Какво ще предопредели вота на гръцките избиратели на тези избори?

Въпросът е много добър, но е трудно да бъде даден отговор. След завоя на СИРИЗА към меморандума гърците се затрудняват в избора на партията, за която да гласуват. Мисля, че извън компактните ядра на партиите, залогът ще е дали избирателите ще искат да накажат Ципрас за промяната в политиката му и отхвърлянето на всички обещания, което означава, че ще гласуват или за Нова демокрация, или за Народно единство. Възможно е обаче да му дадат още един шанс, защото е млад и малко или много го смятат за „неизхабен” и принуден да плаща за предишни грехове и пр.

Казвам това с големи резерви, тъй като разликите в процентите са много малки. В момента няма данни, които да ни позволят да твърдим, че избирателите са гласували по един определен начин.