Галерия

1

На критичното гласуване в гръцкия парламент миналата сряда 32 депутати от СИРИЗА гласуваха срещу споразумението с кредиторите. Последва ремонт на кабинета, при който бяха отстранени крайнолевите министри и паралелно с това бе засилено участието на коалиционния партньор – Независимите гърци в него. Тази сряда предстои вторият голям тест за депутатите от радикалната левица. Те ще бъдат приканени да гласуват първата серия от тежки бюджетни мерки и не е изключено да има нов отлив на правителствени депутати.

До момента не е ясно какъв може да бъде техният брой и доколко той ще постави под съмнение доверието в правителството. Това, което се вижда ясно обаче е, че тактиката сред тях е „не гласувам за мерките, но подкрепям правителството”.

В същото време вече се забелязват първите опити на кабинета да избегне строгите условия на споразумението. По-рано днес източници от финансовото министерство заявиха, че търсят начин така че да попречат на представителите на надзорната тройка да влязат в сградата, за да прегледат състоянието на гръцката икономика. Паралелно с това стана ясно, че от проектозакона, който ще се гласува в сряда са оттеглени мерки като премахването на ранното пенсиониране и данъчното облагане на фермерите.

Оправданията на депутатите от СИРИЗА, че „не подкрепяме споразумението, но трябваше да го приемем” поставят под риск стабилизирането на ситуацията в Гърция и увеличават риска от Grexit, твърди икономическият съветник и коментатор Георгиос Прокопакис. В интервю за GRReporter той предупреди, че задълбочаването на съюза между СИРИЗА и Независимите гърци и тихото съгласие на Златна зора крият опасности за гръцкото общество.

Г-н Прокопакис, смятате ли, че правителството е в състояние да приложи тежките мерки, които се предвиждат в споразумението с кредиторите?

Смятам, че не и дори бих добавил – в никакъв случай. Ремонтът на правителството е един от знаците за това, че то не възнамерява да приложи сериозни мерки с изключение на тези, които се прилагат с министерски подпис. Тоест намаление на заплатите, увеличение на данъците и прочие. Конкретното правителство няма да направи абсолютно нищо в посока прилагане на реформи. Неговият състав е крайно нереформаторски и по-скоро „намирисва” на избори. Планът е да се даде малко време за утвърждаването на съюза между СИРИЗА и Независимите гърци с цел на по-късен етап да има избори. Не мога да знам доколко те ще се състоят. Но със сигурност съставът на кабинета е предизборен, какъвто беше и последният кабинет Самарас след ремонта през юни 2014, когато в него влязоха популисти и бяха преустановени всички опити за прокарване на реформи.

В сряда предстои гласуването на още по-тежки мерки. Доколко е вероятно правителството да остане невредимо след този вот?

Не зная доколко ще остане невредимо. Усещането е, че още по-голям брой депутати от СИРИЗА няма да ги подкрепят, като броят на подкрепящите кабинета депутати  може да спадне под 120 от първоначалните 162.

Ако 106-та депутати от проевропейските партии (Нова демокрация, Потами и ПАСОК) гласуват в полза на мерките и съответно броят на депутатите от СИРИЗА и Независимите гърци, които ги подкрепят е 110 например, сборът дава едно много силно мнозинство за тях. Доколкото разбирам, според конституциятав една такава ситуация правителството продължава да се ползва с доверието на парламента. Никоя от партиите няма да внесе вот на недоверие и следователно, проблем няма, но само формално.

В политически смисъл, а и в същността на нещата обаче има, и то огромен. Защото ако тази ситуация с депутатите на СИРИЗА, които не подкрепят проектозаконите, но твърдят, че подкрепят правителството продължи, в даден момент премиерът ще бъде принуден да го реши. Тази подигравка трябва да спре, защото едно правителство, което е опозиция на себе си не може да стигне много далеч.

Как определяте действията на опозицията? Правилна ли е нейната позиция и какви действия  смятате, че трябва да предприеме?

Аз от самото начало твърдя, че това престорено национално единство е много голяма грешка. Позицията на проевропейските партии, че ще гласуват всички свързани със споразумението проектозакони всъщност е неполитическа позиция и не предоставя никакъв изход от ситуацията.

Мнението ми е, че 39-те процента положителен вот на референдума бяха загуба от една страна, но от друга това беше един много висок, последователен и твърд процент, като се имат предвид непосилните условия, при които вотът протече. Освен това, обективно той е по-висок от 36-те процента, с които СИРИЗА спечели изборите през януари.

Вместо да „подари” тези 39 процента на Ципрас, проевропейската опозиция трябваше да ги използва като условие за създаването на твърд проевропейски фронт, който няма да позволи игри с предсрочни избори, каквито разиграва Ципрас в момента. Да не говорим, че този процент беше постигнат без никаква централна намеса. Тоест той спокойно можеше да бъде по-висок ако беше наличен конкретен политик, който да оглави позитивния вот. Така че, мнението ми, че „белият чек”, който опозицията предоставя на правителството в условия на „политически рекет” е грешка.

От момента, в който кабинетът има необходимото мнозинство в парламента, въпреки че на практика е вероятно да го подкрепят едва 123 депутати от СИРИЗА и Независимите гърци, опозицията може да заяви: „Ние сме за приемането на мерките, но понеже премиерът не отстъпва за абсолютно нищо, няма да вземем участие в гласуването”. Това ще принуди кабинета да прокара мерките с мнозинство от 194 депутати. Така посланието на опозицията към Алексис Ципрас ще е: „Излез напред, осигури си подкрепата на останалите 98 – 100 депутати, от които се нуждаеш и гласувайте. Ние ще подкрепим прилагането на мерките, но няма да гласуваме в парламента”. По този начин нещата стават ясни. Докато в момента той просто се крие зад пръста си, като че ли Юнкер,  Шойбле и т.н. не знаят, че 229-те положителни вота миналата седмица не означават нищо, защото правителството няма никаква подкрепа. Във всеки един момент който от СИРИЗА поиска може да го свали. Ако не се постигне споразумение между проевропейците в СИРИЗА и проевропейската опозиция, няма да има никаква стабилност.

Как виждате ролята на Алексис Ципрас в политическите събития от тук нататък? Той продължава да е най-популярният гръцки политик и след сключването на споразумението.

Такава беше целта от самото начало. Всички усилия бяха насочени към установяването на перонизма в Гърция: излъчването на народен водач, след когото застават всички, без значение дали имат леви или десни разбирания. Просто се приемаш за „човек без риза на гърба си” („дескамидадос” в Аржентина) и заставаш зад Ципрас, а само един господ знае какво точно прави той.

Вече по всичко изглежда, че политическото решение за Гърция преминава през разчистването на сметките във вътрешността на СИРИЗА. Ако Ципрас направи това е вероятно да имаме решение, което ще дойде от проевропейската част на СИРИЗА с помощта на опозицията, независимо дали ще има избори или не. Но с това гласуване на мерки, в които СИРИЗА не вярва, с реториката на министрите срещу тях и с предложения от типа на „да вземем парите и да изчезнем” нещата вървят към пълна безизходица.

Лошото за Гърция е, че тук нямаме един политик като Уинстън Чърчил, който да поеме нещата в ръцете си. Алексис Ципрас прокарва профила на млад и некорумпиран политик, но от друга страна до момента не е направил абсолютно нищо. Дори и за прилагането на мерките, които се предполага, че правителството е предложило от самото начало. Гражданите не са усетили никакъв натиск от страна на правителството на СИРИЗА, докато същото това правителство подписва най-тежките мерки, които бихме могли да си представим. Точно тук се намира оксиморонът и не зная на какво се основава тази негова популярност. Но ако не направи това разчистване в СИРИЗА, независимо в коя посока, за да могат партньорите – кредитори, опозицията, а и гражданите да разберат какво точно се случва, ситуацията ще продължи да е безизходна.

Правителството очевидно се опитва да спечели време. Дори срокът за подаване на данъчните декларации бе изместен за края на август. Ако и тази седмица премине гладко и без сътресения, никой няма да разбере нищо до септември. И ако не се предприемат никакви други мерки освен покачването на ДДС, което може да се усети в цените на стоките, Ципрас ще се опита да яхне тази вълна на временна популярност, да свика избори, да ги спечели  и да утвърди своето господство. Но, повтарям, като Ципрас, не като СИРИЗА и не като лява политика. И това е много опасно, както посочих вече с примера на Хуан Перон. Защото в цялата схема участват хора като лидера на Независимите гърци, които организират народни веселия със знамена на Византия и националистически песни на Синтагма. Това поражда съмнения доколко си демократ или националсоциалист. Това е една лудост, която си мислехме, че сме отминали през последните 30 години и която заплашва геополитическата позиция и ролята на Гърция в региона. И всичко това да  се случва само за да може някой да спечели изборите и да е в добри отношения с почитателите на конспирации на Каменос и националистите.

Тук искам да отворя една скоба, за да кажа колко опасно и странно е това и колко опасни са съюзите, които вероятно се сключват. Това е причината за моите опасения, които от доста време ме карат да твърдя, че започват да се забелязват признаци на мусолинизъм. Показателен за това е фактът, че Златна зора не се възползва изобщо от референдума, за да пропагандира позициите си. Те не използваха телевизионното време, което им се полага по закон, за да ги изложат, нито изпратиха свои представители в изборните секции. Практически се скриха, но в същото време направиха това, което искаха. Ден след референдума се проведе среща на политическите лидери, на която техният лидер не беше поканен, но Златна зора не реагира по никакъв начин. През цялото това време, в което политиката се движеше в добра за тях насока те не казаха нищо и се скриха, за да не уплашат хората. Кои хора? Онези, които въпреки че подкрепиха отрицателния вот са категорично срещу фашизма. Не съм в състояние да зная дали това е било продукт на политическо споразумение с някои от правителството или просто политика на Златна зора. Надявам се да е било само второто. Но не можем да се правим, че не чуваме, когато при внасянето на споразумението в парламента Никос Михалолякос заявява: „Другари от левицата, предадохте ни”. Кой печели и кой губи в тази ситуация и какво можем да очакваме да направи крайната десница в утрешния ден? И дали за всичко ще са виновни тежките мерки или тези луди хора, които в опита си да спечелят един ненужен и глупав референдум, помагат на крайната десница. Засега ситуацията е, да кажем, добра, но когато хората започнат да се затрудняват във всекидневието си от тежките мерки, както ще се случи след няколко месеца, тогава ще разберем какво означава змийското яйце Златна зора и кой го е излюпил. Тогава пак ще започнат обвиненията към Шойбле и другите. Но кой Шойбле? Тук е наличен чист политически ход в една и съща посока.

Отминала ли е опасността от Grexit?

Разбира се, че не. Тя е непрекъснато пред нас. Дори мостовият заем, който бе отпуснат днес в същността си е двойно обезпечен с гаранции, като и двата „пакета” са в ущърб на Гърция. Единият от тях са печалбите от гръцките държавни облигации, които се намират в ЕЦБ и са използвани за гаранции. И понеже различни европейски страни искат да са предпазени в случай на Grexit като гаранция е обвързана част от бюджета на ЕС, който е предназначен за Гърция. Така че това, което и формално виждаме в документите е, че всички се опасяват от Grexit.

Колкото нещата тук се развиват зле може да има Grexit  в резултат на инцидент. Ситуацията засега се спасява благодарение на това, че ЕЦБ продължава да отпуска ликвидност, но и това ще има някакъв лимит.

В момента влоговете в гръцките банки са 120 милиарда евро, а ликвидността от Фонда за спешна ликвидност , гаранциите  и директното финансиране от ЕЦБ са в размер на над 125 милиарда. В резултат на това гръцката банкова система е абсолютно нестабилна. Ако не се предприемат действия в посока на връщане на пари в банките, задействане на икономиката и т.н. – процес, който ще продължи с месеци – рискът от Grexit не може да изчезне.

Това, което бе избегнато бе той да се случи с „политическо” решение, каквото беше предложението на германския финансов министър за 5-годишно изключване на Гърция от Еврозоната.

Наличен е и политическият страх. Когато гръцкото правителство не прави абсолютно нищо, каква реакция може да се очаква от парламентите на страните от Еврозоната? Много от тях дадоха разрешението си за започване на преговорите за трета спасителна програма – меморандум номер 3. Това също е много рискован процес, в който във всеки един момент съществува рискът от Grexit.