Галерия

1

100 милиарда евро по-лек ще стане гръцкия външен дълг след споразумението на европейските лидери и международните банкови организации за окастряне на гръцките честни облигации, държани от частни финансови фондове с 50%. В момента гръцкия външен дълг държан от частните инвеститори е на стойност 206 милиарда евро. 103 милиарда евро от него ще бъдат орязани, като в следващите три седмици Агенцията за управление на външния дълг ще изготви сценариите, по които това ще стане. Шефът на агенцията Димитрис Христодуло обясни, че има четири основни механизма, по които да се намали номиналната стойност на гръцките държавни облигации, но конкретните оферти ще бъдат изготвени индивидуално преди края на 2011.

Освен участието на частните собственици на облигации, европейските лидери решиха, че институционалната помощ на Гърция ще продължи. До края на годината Европейската комисия и международни финансисти ще изготвя новата помощна програма за Гърция, която ще важи до края на 2014 и ще е на стойност 100 милиарда евро. Други 30 милиарда евро  ще се дадат за рекапитализация на гръцките банки.

След последните решения става ясно, че Гърция ще получи общо институционални помощни заеми от еврозоната и Международния валутен фонд на обща стойност 240 милиарда евро. 110 милиарда евро бяха отпуснати на средиземноморската страна след подписването на първия Меморандум за финансова помощ през май месец 2010 година. Останалата сума от 130 милиарда евро бе одобрена тази седмица и трябва да помогне на Гърция да „върже гащите” до 2014.

Успоредно с поемането на гигантската помощ, страната трябва най-сетне да се заеме сериозно със структурните реформи и в края на 2012 да има първичен бюджетен излишък. Големият реверанс на баките определено не е доброволен, но когато са изправени пред ултиматума „Или опростете 50% от гръцките заеми, или ще загубите всичко, защото страната фалира” не оставя големи възможности за маневри в преговорите. Крайната цел е външният дълг да стане 120% от БВП през 2020, а Гърция сама да си покрива нуждите без допълнително кредитиране.

Новата помощна програма ще бъде пусната в действие от следващата година, а в Атина ще бъдат назначени постоянни надзорници, които ще следят всекидневно работата на местните министри, за да се гарантира изпълнението на поетите от Гърция ангажименти.

След две години ходене по мъките и провал на първия Меморандум за финансова помощ, последван от неизпълнимата Средносрочна програма, германският канцлер Ангела Меркел призна, че плановете за тримесечни надзорни мисии на тройката не са дали желания ефект. Тя подчерта, че тази програма ще бъде придружена от допълнителни на механизмите за надзор на изпълнението на реформите, което в случая на Гърция се оказва наложителна мярка. Дори приятелски настроения към непослушните средиземноморци представител на Европейската комисия Хорст Райхенбах подчерта, че когато европейските данъкоплатци са инвестирани значителна сума пари в гръцкото възстановяване, присъствието на надзорната тройка е наложителна.

В общия климат на разочарование и гняв, гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос заяви, че идеята да се назначат постоянни надзорници в Атина, докато тече помощната програма е било идея на гръцкото социалистическо правителство. Изказването бе дадено на извънредна пресконференция за представяне на резултатите от срещата на върха и предизвика иронични усмивки в присъстващите журналисти, главно защото изявлението на Меркел по въпроса на постоянния надзор в гръцката столица вече беше известно. 

Въпреки, че над главите на гръцките министри ще стоят надзорници, Ангела Меркел подчерта: „Програмата е за Гърция и отговорността за нейното прилагане е на гръцките власти”. В рамките на новата програма ще се поиска съдействието на национални експерти, които ще работят в тясно и постоянно сътрудничество с гръцкото правителство и Тройката. Те ще осигуряват консултации и съдействие в планираните процеси, за да се гарантира навременно и пълно изпълнение на реформите, се казва в заключението от срещата на върха на лидерите от Европейския съюз. Експертите ще подпомага тройка в оценката на съвместимостта на мерките, предприети от гръцкото правителство в рамките на ангажиментите към програмата. 

Гръцките банки ще бъдат подплатени с нужните средства за рекапитализация, без които няма да се разминат. Местните финансови институции са най-тежко засегнати от орязването на стойността на външния дълг. Те имат голям пакет от държавни облигации в своето портфолио и 50% или повече процентовото намаление ще наруши сериозно финансовите им баланси. В подкрепа на банките са предвидени 30 милиарда евро, а за стимулиране на местната икономика ще се активират приватизационните процеси и програмата „Слънце” (за продажба на електричество от фотоволтаични паркове в Гърция), от които се очаква още 15 милиарда евро в помощ на икономическото развитие.

До колко сметките на Меркел и Саркози за развитието на гръцката криза ще излязат верни все още не е известно. Някои коментатори приемат радушно новата договореност, други очакват, че окастрянето на дълга ще е по-дълбоко. Преговорите между евролидерите и банковите организации продължават, а Гърция седи на столчето на позора и чака, какво ще отсъдят за нея. Участието на Международния валутен фонд в продължението на гръцката спасителна програма още не е сигурно, но Европа призова финансовата институция да продължи до сега отсъдената й ролята.