Галерия

1

Днес се навършват четири месеца от последните избори. „Новото“ правителство управлява вече 120 дни. Равносметката от този период не е особено обнадеждаваща, пише журналистът от capital.gr Петрос Лазос. Освен някои законопроекти с цел удовлетворяване на искания на партийната клиентела, в решаващата област –икономическата, няма нищо ново. Цялото внимание на финансовото министерство е съсредоточено в процеса на преговорите. Резултатите обаче по същество са нулеви.

Едновременно с това пазарът се разпада, а финансовите показатели се влошават непрекъснато. Вече е отчетено едно тримесечие с отрицателен икономически растеж, а всичко показва, че вървим уверено към второ такова тримесечие. Нито един от грандиозните предизборни планове не е гласуван в парламента, какво остава да е приложен.

За да се развие икономиката са необходими инвестиции. Както частни, така и държавни. В страна като Гърция обаче, която има сериозни финансови проблеми, вторият вид инвестиции е трудно до невъзможно да бъдат осъществени. Следователно тежестта и планирането трябва да се насочи към първия вид. Правителството обаче направи ли нещо в тази посока през изминалите четири месеца? Осъществи ли поне едно от многото неща, които трябва да станат, за да дойдат инвестиции в страната? Категорично не. Дори не се опита да осъществи някои от гротескните „планове за растеж“, които предизборно казваше, че има. Нали знаете, онези, които му бяха готови, но не ги казваше, за да не разберат за тях партийните противници.

«Но правителството води жестоки преговори, за нас». Правилно. Да оставим настрана това „за нас“ за момента, когато дойде сметката. И нека попитаме просто как се справя с преговорите. Може би там имаме някакви резултати? До петък следобед всичко беше неясно и мътно. Различните слухове и многото сценарии, които партийната/правителствена машина се погрижи да бъдат разпространени, ни бяха дезориентирали и объркали за това какво в действителност се случва и какво не.

За щастие обаче, на 21 и 22 май в Рига се проведе Среща на върха на Източното партньорство. Там гръцкото правителство очакваше „политическо съгласие“, вместо това обаче стана ясно, че „царят е гол“.

И германският канцлер, и френският президент бяха кристално ясни. Както и Кристин Лагард от далечно Рио де Жанейро. Напълно ясна е репликата на Ангела Меркел: «крайният резултат трябва да бъде постигнат с участието на трите институции и е необходима много интензивна работа». Или с други думи, всяко евентуално споразумение трябва да включва задължително и Международния валутен фонд, а политическо съгласие не може да има, ако няма съгласие във връзка с мерките и реформите. А за да стигнем дотам, е нужна много, много работа.

Каква беше реакцията на правителството? Залови се здраво за работа, за да навакса изгубеното време? Не, разбира се. Проведе си съвсем спокойно планираното двудневно партийно събиране на Централния комитет. Където отново бяха разисквани коронните теми – за неподписване на „споразумение за меморандум“, за неплащане на Международния валутен фонд през юни и за добрите страни на излизането от еврозоната. Т.е. посланието е „няма да се поколебаем да разделим страната или да я унищожим“. Стига да убедим „туземците“ и да триумфира партията.

Сега обаче „туземците“ вече знаят. Корабът плува в най-трудните води. Трудни, но пък вече прозрачни. Пълни с рифове и подводни камъни, но посоката е кристално ясна. Правителството избира партийния интерес пред общия. Лично аз, единственото нещо, на което се надявам, е всички да си спомнят докъде води тази стратегия, прилагана през последните 193 години, откакто Гърция е независима държава. Преди да е станало по-късно, отколкото вече е...