Галерия

1

Все по-дълъг става списъкът на действащите и бивши депутати, които са подали искове в атинския Административен съд, за да получат парични обезщетения със задна дата и с полагащата се законна лихва.

От общо 121 народни избранници, 52 са от ПАСОК и 66 от Нова демокрация. Иск е подала вдовицата на един депутат, който се е намирал в парламента като представител на лявата коалиция Синаспизмос за един мандат и на Комунистическата партия по време на втори, както и един бивш евродепутат от лявата партия ДИККИ. В списъка съществува и един бивш депутат на име Георгиос Папагеоргиу, без обаче да е ясно дали той е член на ПАСОК или Нова демокрация, понеже и в двете партии е имало народен избранник със същото име и фамилия.

Депутатите изискват да им се внесе със задна дата и законните лихви разликата между заплатата на председателя на Националната комисия за Телекомуникации и Пощи и депутатското обезщетение. Според гръцката конституция заплатите на депутатите трябва да са същите със заплатите на председателите на трите върховни съдилища в страната. Преди известно време заплатите на висшите магистрати бяха изравнени със заплатата на председателя на конкретната комисия със съдебно решение. Според ищците това изравняване е увеличило автоматично и депутатските обезщетения. Те се позовават на членовете 26, 87 и 88 от конституцията и на принципа на разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната функции, които са равностойни. В исковете се посочва, че когато представителите на една от трите функции получават по-високи обезщетения от останалите има нарушение на конституционните наредби.

Освен разликата и лихвите депутатите изискват по 10 000 евро за моралните вреди, които им е причинило неактуализирането на техните доходи. Точната сума на изискваната разлика не може да бъде изчислена, понеже исканите обезщетения са различни за всеки от ищците, според прекараните на парламентарните банки години. Според някои източници исковете са средно за по 250 000 евро на депутат.

Обявяването на списъка бе последвано от остри реакции в медиите и сред гръцкото общество. Гражданите се чудят как е възможно в този период, когато техните заплати и пенсии се режат непрекъснато да съществуват депутати, които да искат да им бъдат изплатени милиони евро.

Двете големи гръцки партии реагираха веднага. Председателят на парламентарната група на ПАСОК Василис Ексархос подчерта, че „ние отдавна сме обявили позицията си против исканията на депутатите – членове на парламентарната ни група за изплащане на обезщетения със задна дата”. Неговият колега от Нова демокрация Костас Тасулас отбеляза, че „подобни искания са абсолютно неприемливи в условията на този изключително тежък финансово момент”.

Парламентарният шеф Филипос Пецалникос пък издаде съобщение, според което, за да може да е валидна и за депутатите законната наредба за обезщетенията на съдебните функционери „е необходимо общо решение на председателя на парламента и министъра на финансите, каквото няма да бъде издадено”.

Същевременно от Нова демокрация обявиха имената на действащи партийни депутати, които се отказаха от искането си с публични изявления. Един по един много настоящи и бивши народни представители от двете партии заявиха, че дори и да им бъдат отсъдени, те няма да приемат обезщетенията. Някои казаха, че са се отказали много преди случаят да стане широко известен. Между тях са имената на бивши министри, като тези на Акис Цохадзопулос и Тасос Манделис, които са забогатели неимоверно от участието си в политиката. Техните случаи бяха разследвани от контролни парламентарни комисии, които не постигнаха особени резултати и дадоха възможността и правото на медиите да твърдят, че парламентът ги е оправдал напълно.

Във всеки случай всички са в очакване процеса, който ще се проведе в администратичния съд следващата пролет, освен ако до тогава няма масови оттегляния на исковете. В издадените досега съдебни решения за подобни случаи, независимо дали са приемали частично исканията за обезщетения със задна дата или са ги отхвърляли напълно, се упоменават гласуваните от парламента през 1964 и 1975 резолюции за равенство между месечните доходи на депутатите и висшите съдебни магистрати.