Галерия

1

Банките в Гърция получиха подкрепа на ликвидността и на капитала общо 145 милиарда евро държавна помощ след разгара на дълговата кризата, сочи доклад на Eurobank EFG. 90% от тази помощ е дошла във вид на държавни гаранции за облигационни заеми, подкрепени с други елементи на техните активи, за да получат финансиране от евро-системата в размер на 125 милиарда евро. Двете основни причини за нуждата от държавна помощ на частните банки в Гърция са дълговата криза и масовото изтегляне на депозити от местните банки, което възлиза до момента на 75 милиарда евро.

След пролетта на 2010 гръцките банки бяха изолирани от капиталовите пазари и единствен източник на ликвидност остана Европейската централна банка. Тя продължи да приема гръцките държавни облигации като част от програмата за спасение на страната и срещу тях отпуска средства на финансовите институции, за да попълнят основни дупки. Подобно на много други спасителни средства PSI (участието на частния сектор в намаляването на гръцкия външен дълг) се оказа лекарство с опасни странични симптоми. Въпреки, че намали тежестта на държавния дълг с 100 милиарда евро, PSI отслаби капиталовата адекватност на банките. През февруари тази година с активирането на PSI и отбелязания частичен фалит на страната, Европейската централна банка определи гръцките държавни облигации за неприемливи. В резултат на това финансирането на гръцките банки падна от 73,37 милиарда евро през януари на 48,84 милиарда евро през февруари. През март нивото на отпусканите средства достигнаха 78 милиарда евро. Междувременно до края на март финансовата система на Гърция получи и 46 милиарда евро от фонда за спешна помощ Еmergency liquidity assistance (ELA).

След отслабване на капиталовата база на банките поради окастрянето на номиналната стойност на гръцките облигации, финансирането от фонда за спешна помощ ELA е достигнало 75 милиарда евро, предава Нафтемпорики, а от Европейската централна банка 55 милиарда евро.

От Eurobank EFG подчертават, че не става въпрос за реални средства, а главно за държавни гаранции, които дават възможност на банките да се финансират от Европейската централна банка. Докладът отговаря и на друг въпрос, който напоследък често се чува в обществено-политическите дебати. Той е защо банките са инвестирали толкова големи суми в държавни облигации, при положение, че държавата се оказва нестабилна и несигурна инвестиция.

Отговорът на гръцкия финансов сектор е, че банките не са вложили повече от обичайното в държавното кредитиране, отколкото е прието в останалите страни в Европа. По-конкретно процентът на инвестиции в държавни облигации спрямо общия обем на инвестиции на банките варира между 10%-12%. За сравнение делът на държавните ценни книжа в портфейла на испанските банки е 10%, а на италианските 11%. В Португалия е 6%. От банковия сектор поясняват, че доскоро държавни ценни книжа се смятаха за инвестиции с нулев риск, което обяснява участието на местните банки в процеса за финансиране на държавната. Печалбата от държавните облигации е била гарантирана преди началото на световната криза. В последствие Европейската централна банка е изкупувала книжата с намаление от номиналната им стойност, която надминава 50% след разгара на дълговата криза. Икономическият срив на Гърция смаза и капитализацията на финансовия сектор в Гърция.

Местните медии предават, че през 2007 стойността на банковия сектор на Атинската борса е била определена на 80 милиарда евро. Пет години по-късно тя е спаднала на 3,5 милиарда евро. От Eurobank EFG подчертават, че за периода 2007-2011 акционерите в банките не са получавали дивиденти, но са участвали няколко пъти в процеси по увеличение на капитала в размер общо на 13,7 милиарда евро, за да укрепят финансовата система.