Галерия

1

Европейската централна банка обяви днес резултатите от стрес тестовете на четирите гръцки системни банки – Alpha Bank, Националната банка на Гърция, Банка Пиреос и Eurobank. Според тях общият капиталов дефицит е 4,4 милиарда евро според основния сценарий и 14,4 милиарда според най-лошия възможен сценарий.

Конкретно, капиталовите нужди на банките са следните:

- Alpha Bank: според основния сценарий - 263 милиона евро, според най-лошия 2,74 милиарда евро
- Eurobank: съответно 339 милиона и 2,12 милиарда евро
- Националната банка: 1,58 милиард евро и 4,6 милиарда евро
- Банка Пиреос: 2,21 милиарда и 4,93 милиарда евро

Ръководствата на банките изказват задоволството си от резултатите и подчертават, че те отразяват устойчивостта на сектора в много трудна и предизвикателна среда. И четирите системни банки изразиха оптимизма, че ще привлекат капитали, които ще надминат очакванията на основния сценарий. Двете банки с на-малки нужди според най-лошия сценарий – Eurobank и Alpha Bank смятат, че ще могат да покрият и тях.

Предстои управителните съвети да заседават, за да задейства процедурите за увеличаване на акционерния капитал.

Смята се, че банките ще трябва покрият общите си капиталови нужди така както ги предвижда най-неблагоприятният сценарий. На практика ще трябва да покрият поне сумата, предена от основния сценарий.

Ако една банка покрие общите си капиталовите си нужди, ще запази частния си характер. Ако покрие само основните, тогава европейските власти  ще пристъпят към разпределение на загубите върху притежателите на облигации. Размерът на въздействието ще зависи от държавната помощ. Колкото повече държавна помощ получи една банка, толкова по-голямо ще е въздействието върху притежателите на облигации.  

Ако банката не покрие нуждите от основния сценарий, тогава ще се пристъпи към ликвидация и ще бъде рекапитализирана от държавата.

Да предположим, че една банка има капиталови нужди от 5 милиарда евро според най-лошия сценарий и 2,5 милиарда според основния сценарий на стрес тестовете. От тази сума ще трябва да се извадят примерно 1,5 милиарда евро – 800 милиона от предложението, внесено от банката за размяна на облигации, и 700 милиона от създаването на вътрешни капитали (прогнозни печалби, продажба на активи и др.). Така чистите капиталови нужди ще станат 3,5 милиарда  според най-лошия и 1 милиард според основния сценарий. Банката ще трябва да пристъпи към увеличаване на капитала до 3,5 милиарда евро с цел да постигне колкото е възможно по-голямо участие на частни акционери. Ако събере под 1 милиард, ще бъде поставена в ликвидация. Ако събере малко повече от 1 милиард и са й необходими още 2,5 милиарда от държавата, тогава въздействието върху притежателите на облигации ще е голямо. Ако събере 2,5 милиарда евро от пазара и са й необходими 1 милиард от държавата, въздействието върху собствениците на облигации ще е по-малко.

Междувременно, днес в парламента ще се гласува новият закон за рекапитализацията, но много от ключовите въпроси са висящи. Той съдържа разпоредби, които ще доведат до радикални промени  в ръководствата на банките и на Фонда за финансова стабилност. Предвижда се участието на институционални инвеститори в кооперативните банки, които също ще могат да се рекапитализират от Фонда за финансова стабилност.

Спорните теми са какво ще стане с привилегированите акции на държавата, какъв ще е размерът на въздействието върху притежателите на облигации в случай, че е необходима държавна помощ, и делът на специалните конвертируеми облигации (Coco’s) и общите акции, с които Фондът за финансова стабилност ще покрие участието си.  

Това са ключови въпроси, които ще трябва да бъдат изяснени, в противен случай може да се попречи на частното участие. Въпросът за привилегированите акции предизвиква конфликти, защото Банка Пиреос и Alpha Bank са пристъпили кум изплащането им, докато Националната банка и Eurobank ги запазват.