В рамките на три години (2008-2011) бяха съкратени 157 000 работни места в строителния бранш – повече от всеки друг отрасъл на гръцката икономика – т. е. един и половина пъти повече от разкритите нови работни места за цяло едно десетилетие (1998-2008).
По-конкретно, 295-те хиляди работещи в строителния бранш през 1998 през 2008 се увеличиха до 400 хиляди, за да намалеят до 242 хиляди през третото тримесечие на 2011.
Една от основните причини за този драматичен развой е непрекъснатото свиване от година на година на Програмата за публични инвестиции, както и непрестанните съкращения в рамките на една и съща година. Характерно е, че в бюджета за тази Програма през 2011 бяха предвидени 8,5 млрд. евро, а приключи със 6,6 млрд. евро след непрекъснатите съкращения през годината (намалението бе с 22,3% или 1,9 млрд. евро).
След гласуването на Меморандум 2 Програмата за публични инвестиции за 2012 бе съкратена с още 400 млн. евро (от 7,55 на 7,15 млрд. евро).
Съкращаването на Програмата – в съчетание с общата икономическа криза – доведе до там, че всяка четвърта строителна фирма, работила през 2004, напусна бранша.
По-специално, в Регистъра на строителните фирми през периода 2004-2011 от общо 712 компании бяха заличени 176, от тях 37 само през последната година.
Тези данни са отчетени в публикувания доклад на Асоциацията на гръцките строителни компании за второто полугодие на 2011.
Докладът описва детайлно не само срива на строителния бранш, но и обяснява до голяма степен драматичното влошаване на цялостната икономическа дейност в страната. По-специално:
• производственият индекс в строителството (общо за бранша) продължава вече 12 години да се свива, като през третото тримесечие на 2011 е намалял с 9,4 % в сравнение със същия период на 2010,
• делът на строителния бранш във формирането на БВП се свива в продължение на 9 поредни тримесечия, като се отчита най-ниската му стойност за последните 12 години – едва 3,9 % през третото тримесечие на 2011, срещу 4,8 % през същия период на 2010, и 8,8 % през четвъртото тримесечие на 2006,
• общите брутни инвестиции в строителството отчитат намаление с 19,7 % през третото тримесечие на 2011 в сравнение със същия период на 2010, като продължава вече за 11 поредни тримесечия тяхното движение надолу, за да достигнат едва 4 млрд. евро, т. е. най-ниската си стойност за последните 13 години.
Вследствие на всичко това компаниите от бранша са изправени пред изключително сериозни проблеми, които се изразяват в следното:
- сериозно увеличение на процента строителни фирми, отчитащи загуби през 2010 - 29,3 % в сравнение със 17,2 % през 2009,
- увеличаване на средния размер на краткосрочните задължения с 6,2 % през 2010 в сравнение с 2009 – от 8,4 млн. евро на 9,0 млн. евро, като в резултат на това всяка компания дължи през 2010 11,8 млн. евро срещу 10,8 млн. евро през 2009,
- намаляване на средния оборот на фирмите с 16,4 % през 2010 в сравнение с 2009, от 12,1 млн. евро до 10,1 млн. евро.
Тази неблагоприятна тенденция е следствие от:
- намаляването с 28,2% на новите търгове с бюджет над 2 млрд. евро през 2011 (370 проекта за строеж с бюджет 3,5 млрд. евро) в сравнение с 2010 (516 проекта за строеж с бюджет 3,5 млрд. евро), и
- очевидното намаляване на поръчките за частни строежи, изчислени според броя на строителните разрешителни, които през първите 10 месеца на 2011 възлизат едва на 18,4 млн. кв. м., най-ниската стойност през последните 31 години, като втората най-ниска стойност бе регистрирана през 2010 - 29 млн. кв. м.
Според оценките на Асоциацията на гръцките строителни компании сред основните причини за влошеното състояние на гръцката икономика, а от там и за сериозните проблеми, пред които е изправен строителният бранш, са следните:
- неувереността или невъзможността за прилагане на необходимите промени в публичния сектор (премахване на излишните служби, приватизация, следване на прозрачни процедури по назначаване, намаляване на възнагражденията на държавните служители),
- невъзможността в продължение на три години да бъде изработен един ефективен и благонадежден данъчен механизъм, който да намали укриването на данъци, и да събира наложените данъци без да отлага това в бъдещето,
- невъзможността в продължение на две години да бъдат усвоени блокираните средства от Националната стратегическа референтна рамка за реализиране на инфраструктурни проекти и други дейности срещу безработицата,
- невъзможността да се „инжектират” свежи пари на пазара.
Според доклада, трябва да се разбере, че съкращаването на Програмата за публични инвестиции като начин за намаляване на дефицита е една особено обременяваща практика, тъй като има за последствие намаляването на БВП и то за дълъг период от време, така че крайният резултат е точно обратен на преследваната цел. Неоспоримо доказателство за това е продължаващата вече пет поредни години рецесия в страната.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
