Галерия

1

Десетилетието 1999 - 2010 изглежда е периодът, в който са „били изпрани“ най-много „мръсни“ пари в Гърция, според оценките на Службата за борба с легализирането на приходи от престъпна дейност, финансирането на тероризма и за контрол на декларациите за имущественото състояние.

Тази оценка бе формулирана на днешното заседание на Комисията за институциите и прозрачност на парламента, свикано за да одобри промени в състава на Службата чрез назначаването на 12 нови постоянни членове.

Става дума за лица с голям опит главно в областта на контрола, които ще заемат постове в ключови звена на Службата.

Характерна е констатацията на Йоанис Каципис, данъчен инспектор, служител на Службата за борба с икономическите престъпления, че по-голямата част от икономическите престъпления, извършени в страната, са станали в периода 1999-2010, когато чрез банковата система са „изпрани“ всички „мръсни“ пари. Както самият Йоанис Каципис, постоянен член на звеното за Разследване на финансовата информация на Службата, така и други негови колеги, подчертаха необходимостта промени в законодателството, за да няма възможност за приключване на случаите поради давност.

Парламентът вече е гласувал разпоредба, според която се променя на две години давността за случаи, по които са издадени заповеди за извършване на проверка до 31. 12. 2013, но новите членове на Службата посочват, че много случаи от преди 2007 се намират близо до срока за давност и Службите за контрол ще трябва да насочат по-голямата част от усилията си и проверките към тях.

Комисията за институциите и прозрачност на парламента бе информирана, че най-големият проблем, стоящ днес и пред Службата за борба с прането на пари, и пред другите контролни механизми на финансовото министерство, е свързан със забавянето, с което банките отговарят на исканията за проверка и предоставят данни за подозрителни сметки. Също така, по време на заседанието бе споменато, че в по-голямата част от случаите данните, предоставяни от банките, не подлежат на обработване, а забавянето на отговора може да достигне и до една година.

«Във връзка със списъка „Лагард“, Комисията за предварително разследване и икономическата криза, върху банките бе упражнен натиск да отговарят на исканията за проверка», посочи Йоанис Каципис, и отбеляза, че Регистърът на банковите сметки, който в момента вече функционира, предоставя на проверяващите органи данни, свързани със салдото по сметките, титулярите и сътитулярите, както и номерата на сметките. Той обаче не включва важни данни, като например движението по сметките, за които банките са се ангажирали, че ще бъдат вкарани в регистъра до 30. 09. 2014.

«Ако движението по сметките бъде вкарано в системата до 31. 12. 2014 ще бъдем доволни», каза Каципис.

Необходимостта Службата да бъде подпомогната повече от страна на банките подчерта Йоргос Сарандопулос, адвокат в Главна Дирекция „Финансова политика“ на министерството на финансите, който също бе определен за постоянен член на Службата за борба с „прането на пари“.

Хариклия Мавриду, генерален директор на данъчната администрация, посочи, че от юли 2013, когато бе създаден Центърът за проверка на имущества в големи размери, е извършен анализ на риска за 24 710 случаи, при които в периода 2009 – 2011 от страната са изнесени близо 9 милиарда евро. „Първоначално бяхме набелязали 436 случаи, а общо досега сме набелязали 1 200 случаи“, отбеляза Хариклия Мавриду, и информира, че проверките на подобни случаи са донесли приходи, надхвърлящи 200 милиона евро.

Според думите й, проверките са се засилили през настоящата 2014, предвид и заповедта на финансовия министър до края на май да са приключили проверките на 500 парични преводи, изпратени в периода 2009-2011.

Освен това, в последно време Главна Дирекция „Данъчна администрация“ получава нареждания за проверки от финансовия прокурор Панайотис Атанасиу, а по 80 случаи от списъка „Лагард“ в момента тече разследване.

Хариклия Мавриду подчерта наличието на проблеми в нормативната база и липсата на кадри, предвид и факта, че доскоро са работели 17 000 данъчни инспектори, а в момента са останали около 8 000.

Що се отнася до данните от банките, както подчерта тя, Регистърът на банковите сметки със сигурност е помогнал, защото вече всеки проверяващ може да види салдото по сметките в края на годината. Хариклия Мавриду обаче изрази надеждата, че подробните данни ще започнат да стигат по-бързо до проверяващите органи.