Галерия

1

Дялът на сивата икономика в Гърция е 24,3% от БВП, а оборотът на недекларираните сделки за 20 години е скочил от 21 до 27 милиарда евро през 2011. Страната с най-нисък дял на сивата икономика към БВП в Европа е Швейцария (7,8%), а с най-висок е България (32,3%).  Данните бяха представени от професор Фредерик Шнайдер, който е данъчен специалист в Института за икономически политики в Johannes Kepler, Univercity of Linz. Той говори на осмия годишен данъчен форум в Атина, организиран от Гръцко-американската търговска камара. Тази година темите на форума се съсредоточиха върху проблемите, които възникват от хиперрегулацията и данъчната некоректност.

Шнайдер каза, че колкото по-голяма е разликата между брутния и нетния приход на гражданите, толкова по-вероятно е да се задълбочи сивата икономика. Високите удръжки за социално осигуряване и данъци предразполагат гражданите да търсят начини да избегнат разходите. “Никой не укрива данъци, за да спести пари. Всички, които укриват данъци искат да придобият нещо в краткосрочен план”. Сериозна предпоставка за развитие на сивата икономика е сложната и объркана законова система. Европейските страни по подразбиране са хиперрегулирани, като по-тежките случаи са в периферията на еврозоната и страните от бившия Източен блок. Там корупцията е особено засилена. Шнайдер обясни, че системата трябва да се опрости и облекчи. Качеството на предоставяните услуги в държавния сектор също може да повлияе на задълбочаването или на намаляването на сивата икономика. Колкото по-тежки се процедурите в публичния сектор, толкова се повишава рискът за избягване на изпълнението на установените процедури.

Шнайдер даде няколко различни примери как държавата може да намали ефекта на данъчната некоректност и сивата икономика. Един от тях е данъчната амнистия. Според специалиста тази мярка може да се окаже нож с две остриета. В Швеция например данъчната амнистия е имала голям успех, като законодателят е наложил изключително строги наказания в случай на нарушение след прилагането на мярката. Данъчният специалист подчерта, че амнистията за данъчно некоректните трябва да се прилага веднъж на 25-30 години. Ако данъчната амнистия се прилага по-често държавата започва да предразполага данъчно некоректните да продължат укриването на задълженията си към нея.

Професорът добави, че рецесията също предразполага разширяването на корупцията. Хората са склонни да извършват важни процедури “по втория начин”, като заобикалят бюрокрацията, което влошава състоянието на реалната икономика. Ефективна мярка за борбата с данъчните престъпления в Германия е залагането на строг надзор и редовен контрол на лицата под риск.

"Един данъчен служител с 20-годишен опит може лесно да се ориентира кой данъкоплатец най-вероятно укрива приходи", обясни Шнайдер. Данъчните служители могат да направят първична документална проверка на базата, на която да изпратят уведомително писмо до "заподозрения". В него те описват причината, поради която смятат, че фирмата или физическото лице укрива данъци и посочват конкретна сума, която съответства на неплатения според контролните органи данък. "Ако той не плати зададената сума, му се прави проверка. Ако е чист и няма какво да крие, няма защо да се притеснява от проверката. Ако има някои недекларирани доходи или активи, може сам да прецени дали сумата, която данъчните искат от него е по-голяма от наложения му данък или глоба в случай на проверка".

Зорзета Лали, която е ръководител от гръцка страна на специалната група за подпомагане на реформите в Гърция към Европейската комисия (task force) също говори на форума. Тя е категорична, че сложността на данъчното законодателство е един от основните недостатъци на гръцката данъчна система. Лали смята, че постоянната смяна на данъчното законодателство също е решаващ фактор, който засилва нестабилността и недоверието на бизнеса към средиземноморската страна. "Не може бизнесът да се чувства сигурен, след като всеки шест месеца законодателството се изменя. Законите не отменят един друг, а се трупат един върху друг". Оттук идва и твърде натоварената законова регулация, която създава проблеми на данъкоплатците.

Най-сериозният стимул за възвръщане на икономическия ръст е данъчната система, заяви изпълнителният директор на холдинг Vivardia Никитас Потулакис. Подобно на други бизнесмени в Гърция той също подчерта, че системата не разпределя правилно тежестта на данъчното бреме над гражданите. Главният проблем е, че данъчно коректните носят на гърба си постоянните повишения на ставките. В същото време държавата вече десетилетия не успява да се пребори ефективно с тези, които отказват да плащат данъци и използват дупките в системата, за да не покриват задълженията си. Бизнесменът настоява, че по-ниското данъчно облагане в съчетание и разпростиране на обхвата на данъчна основа ще даде сериозен тласък на гръцката икономика. Той отбеляза, че гърците все още не вярват в коректното разпределение на приходите от данъци и докато държавата не възвърне тяхното доверие, ще продължава да съществува сериозно укриване на приходи и данъчна некоректност.