Галерия

1

Данък сгради се вдига за 2,5 милиона гърци, които от догодина ще трябва да плащат повече пари на държавата, защото имат покрив над главата. В началото на седмицата стана ясно, че правителството е решило да преработи гласувания миналата година закон за облагането на недвижимите имоти, като намали необлагаемата данъчна стойност на сградите от 400 хиляди евро на 100 хиляди евро.

В този диапазон влизат апартаменти между 60-80 квадратни метра, които са най-широко притежавани от средната класа в Гърция. Мярката предизвика остри реакции сред икономическите анализатори, с основен аргумент, че правителството на Георгиос Папандреу за пореден път действа прибързано и търси лесната печалба, без да взима предвид ситуацията, до която това решение ще доведе пазара. С други думи поддържането на необлагаемата основа се обезсмисля, защото почти всички собственици на имоти ще трябва да плащат данък.

В същото време казват, че отмененият през 2009 година Единен данък върху недвижимите имоти (ЕТАК), който важеше за всички се върна под различна форма с намаляването на необлагаемата данъчна основа. При приемането на властта ПАСОК обяви, че ще премахне единния данък върху имотите ЕТАК, защото не бил справедлив към собствениците на по-малки жилища в сравнение с тези, които имат голяма недвижимо собственост.

„Данъчното облагане на недвижимите имоти трябва да става с нова прогресивна система, като се натоварят най-вече големите имоти за по-справедливо разпределение на данъчното бреме”. Това беше главният замисъл на финансовия мистър Георгиос Папаконстантино преди година и половина, когато отмени ЕТАК и започна безкрайната реформа на данъчната система, която още продължава. Хората в Гърция много  често коментират, че живеят в страна, в която всичко е предпоследно. Данъчното законодателство се променя, реформира, обновява или преструктурира по няколко пъти в годината, а всяко взето решение се оказва все по-несъвършено от предишното.

Очевидно закъсалото правителство на социалистите в момента търси всевъзможни начини да изплува от блатото на непокритите разходи, като отново увеличава данъци, но не окастря разхищителния държавен сектор. Според първоначалната информация собствениците на имоти на стойност между 100 хиляди евро и 400 хиляди евро ще плащат данък от 2% от данъчната оценка. Тя от своя страна се очаква да се вдигне от есента, с цел да се изравни с пазарната стойност на недвижимите имоти и държавата да прибира по-високи данъци.

В тези условия най-затруднени ще бъдат собствениците на малки жилища или наследствени къщи в провинцията, които не носят приходи от наем, но ще имат висок данък. В този случай много икономисти съветват собствениците на подобни имоти да продават, но рецесията и липсата на ликвидност на банките замрази пазара на недвижими имоти и търсенето днес е изключително ниско, а краткосрочните перспективи са още по-мрачни.

Междувременно на британския пазар на недвижими имоти стремглаво нарастват инвеститорите от средиземноморските страни. Гръцките богаташи са едни от най-редовните и добри клиенти на посредническите бюра, които предлагат луксозни имоти в едни от най-скъпите квартали на Лондон. В районите Блекгрейвия и Найтсбридж малък апартамент от 60 квадратни метра струва между 1,2-1,4 милиона лири стерлинги и гръцки предприемачи са главни купувачи.

„Когато започна политическата криза в северна Африка и проблемите в Египет, телефоните в офиса започнаха да звънят по-често. Когато преди година се разпали проблема с гръцката икономическа криза, последва потоп от телефонни разговори”, заявява изпълнителният директор на известна консултантска фирма за инвестиции в недвижимо имущество, Марк Харис. Той обяснява, че три от всеки пет бизнес разговора се провеждат с европейци инвеститори, които искат да вложат парите си в недвижим имот в Обединеното кралство.

Цените на сградите в Лондон са скочили с 36 на сто от 2009 насам и тенденцията се очаква да се запази. За последната година процентът на европейските инвеститори на пазара на недвижими имоти в Лондон се е вдигнал от 11 на сто до 18 на сто. От тях италианците са 5 на сто, гърците 4,5 на сто, а испанците само 2,5 на сто.

Значи малкият елит от богати данъкоплатци от страните с финансови проблеми от периферията в еврозоната ще останат незасегнати от новите по-високи данъци върху недвижимите имоти, а общият товар пак ще бъде поет от средностатистическия данъкоплатец. В този ред на мисли много анализатори оценяват, че по-ниското ниво на необлагаемия размер на жилищата само ще влоши настроенията в общественото пространство в Гърция, но няма да има съществен принос за приходите в бюджета.