Галерия

2

1

Надзорната тройка се завърна в Атина, за да установи с голямо учудване, че ангажиментите, поети от гръцкото правителство продължават да отлежават само на хартия. Вчера представителите на Европейската централна банка Клаус Мазух и на Европейската комисия Матияс Морз се срещнаха с финансовия министър Евангелос Венизелос и се увериха, че нито единната щатна таблица в държавния сектор, нито трудовият резерв са станали факт. На разговорите не присъстваше единствено представителят на Международния валутен фонд Пол Томсън, който е в Атина, но е болен. Най-вероятно още днес ще се присъедини към колегите си.
    Единната щатна таблица все още не е влязла в Народното събрание, очаква се това да стане през следващата седмица. Според нея най-високата месечна заплата в държавния сектор ще е 2200 евро, а заедно с най-високите надбавки най-високото месечно възнаграждение ще достига 2700 евро. Това означава, че най-добре платените държавни чиновници ще загубят до 1500 евро на месец от досегашните си доходи. Възнагражденията на държавните служители бяха намалявани няколко пъти, но все още не са стигнали до ниво, приемливо за надзорната тройка.
    Най-ниската месечна заплата в държавния сектор, която в момента е 711 евро се качва на 780 евро, така че да достигне до средната месечна заплата в частния сектор. Според финансовия министър с единната щатна таблица доходите на 14,5 на сто от държавните служители ще се намалят драстично, доходите на 78 на сто от тях няма да се променят, а за 7,5 на сто ще има и малко увеличение. Намалението на доходите за най-скъпо платениете чиновници ще се въвежда постепенно.
    Представителите на надзорната тройка все още не са казали окончателното си “да” за единната щатна таблица, а с трудовия резерв съвсем откровенно не са съгласни. Не вярват, че той би могъл ефективно да намали разходите в държавния сектор и настояват за незабавни съкращения. Експертите са силно разгневени, че вместо списък с 3500 имена, които до края на 2011 да влязат в трудовия резерв, Евангелос Венизелос им представил списък само с 300 имена. Липсата на съкращения парично се равнява на сумата, която правителството обира от данъкоплатците с извънредните данъци. На масата за преговори се обсъжда дори и незабавни уволнения без обезщетения, за да няма разходи от бюджета. Тройката нееднократно е заявявала, че без драстични съкращения в държавния сектор гръцкията бюджет няма да е балансиран. Сега представителите й вече поставят съкращенията като условия, за да продължаат мисията си.
    Гръцкото правителство се е ангажирало до края на 2011 да изпрати 30 000 държавни служители в трудовия резерв, а броят за 2012 все още се обсъжда. Той ще залегне в проектобюджета за следващата година, който в момента експертите от Брюксел, Франкфурт и Вашингтон разнищват цифра по цифра и който в неделя трябва да бъде приет от правителството, за да може в понеделник да влезе в парламента. Тройката се съмнява в успеха на извънредните данъци и затова настоява за допълнителни съкращения на разходите в публичния сектор.
    Надзорниците са ядосани и заради липсата на приватизационни сделки. Правителството на Георгиос Папандреу беше обещало в рамките на септември да раздържави предприятия за 1,3 милиарда евро. Днес, последният ден на септември в хазната няма нито цент, влязъл от приватизация. Разширяването на частните дялове в държавната лотария ОПАП и в международното летище “Елефтериос Венизелос” все още е само пожелание. Към неизпълнените задължения към тройката влизат също законът за намаляването на основните и допълнителните пенсии, а също и на инвалидните. Няма напредък и със законите за намаляването на социалните помощи, за актуализирането на вредните професии и за либерализирането на пазара на труда.
За да запълва ненамаляващите нужди за пари в държавния сектор, Гърция все по-често прибягва до емитиране на полици с краткосрочен падеж. Вестник “Кефалео” разкрива, че от 2008 насам емитирането на такива полици е нарастнало 14 пъти! Нарастнала е и лихвата, при която държавата взима тези краткосрочни кредити, за да запълни неотложните нужди. Изданието цитира анализатори, които твърдят, че ако Гърция в най-скоро време не излезе на пазарите, от където да заема пари с две, три или петгодишен падеж, ще се окаже в задънена улица. Все по-честото емитиране на все повече полици с тримесечен или шестмесечен падеж на все по-висока лихва е опасно, защото страната задължава все повече.  Освен това създава несигурност, че на поредния търг Гърция няма да може да събере необходимата й сума, обявена предварително и ще се изправи очи в очи с кредитно събитие.