Галерия

1

Симона Пенева

            След задълбочено изследване Министерството на финансите на Гърция обяви, че икономическата програма на най-голямата опозиционна партия СИРИЗА ще утежни държавния бюджет с 27,2 милиарда евро. Само за първата година бюджетните разходи надвишават сумата от 17,2 милиарда евро, без да се взема предвид обявеното от опозицията опрощаване на частните дългове.  СИРИЗА си признава само за  9,362 милиарда евро, към които трябва да се прибавят и около два милиарда евро за отписването на частните дългове.

            От министерството характеризират като “небрежни” икономическите изявления на лидера на опозицията Алексис Ципрас, който обяви, че ще увеличи  Програмата за Публични Инвестиции с 4 милиарда евро, които след това е пропуснал да прибави към бюджетните разходи. Тези 17,2 милиарда евро ще увеличат дифицита на страната с околко 9% от БВП. За сравнение, в момента Гърция има първичен бюджетен излишък от 1,5% . С други думи според финансовото министерство управлението на СИРИЗА ще доведе до нова фискална криза.

            Също според финансовото ведомство цената на отписването на частните задължения ще е не два, а десет милиарда евро, като това е една умерена прогноза. Така цената на управлението на СИРИЗА или бюджетен дефицит от порядъка на 15% от БВП. Министерството на финансите пояснява, че тези изчисления са минимални, тъй като някои от предложените мерки са толкова мъгляви, че не е възможно точното им изчисляване. 

            Освен въздейстието върху бюджетния дефицит, съществува и пряка финансова стойност на заличаването на дълговете на частния сектор. То ще доведе до нарастване на държавния дълг с около 5 до 10 процента от БВП (10-20 милиарда евро), в зависимост от процедурата, по която ще се направи отписването.

            „Всичко това води до заключението, че икономическите предложения на СИРИЗА се базират на грешна рецепта и  пречат на усилията за стабилизиране на икономиката. Не рашава проблеми, а създава нови, което води до загуба на доверие, нов заем с висок данък  или нов данък за средната класа, влошаване на състоянието на финансовата система, изтичането на капитали от страната и сблъсък с нашите партньори.”, заключават от Министерството на финансите.       Дори и с изчисленията на СИРИЗА за бюджетни разходи на стойност поне 11,3 милиарда евро,  страната ще търси финансиране от пазарите и ще плаща безумни суми за лихви.  Европейската централна банка ще спре евтиното финансиране на гръцките кредитни институции, а партньорите на Гърция ще попречат на усвояването на средствата от Национална Стратегическа Референтна Рамка. Така, според министреството, отново ще има растеж на безработицата, а младежта ще бърза още-повече да осигури бъдещето си в чужбина, което ще доведе до влошаване на перспективите на страната.

            Ако изявленията на СИРИЗА се тълкуват буквално, че предложенията се извършват в рамките на балансиран бюджет, тоест без перспектива за заем, тогава предложените мерки ще трябда да се компенсират с увеличаване на данъчните приходи с около 14 милиарда евро или 2,700 евро годишно на всеки икономически активен гражданин, отново без да се взема предвид опрощаването на дълговете на частния сектор. Всеки опит да се наложат прекомерно високи данъци ще доведе до автоматично изтичане на капитали в чужбина и до още по-голямо укриване на доходи. Дори и в момента само 0,5 на сто от населението на Гърция декларира доходи по-големи от 100 000 евро. Така товара ще понесат тези, които декларират годишни доходи от 20 до 50 хиляди евро, или приблизително 1,5 милиона данъкоплатци.

            Според финансовото министерство икономическата програма на Алексис Ципрас включва и едно фундаментално противоречие. Докато източниците на финансиране, на които те се оповават, в най-добрия случай, ще се появят в дългосрочен план, то разходите, които предсказва програмата, ще се проявят пряко. Това създава непосредствен недостиг на финансиране, както и небходимостта от заем, но заем за извършване на експанзионистична фискална политика е невъзможен. Оценките за приходите от залавянето на тези, които укриват данъци, се изчисляват трудно, а също така и някои от мерките, които програмата въвежда, са в противоречие с целта за залавяне на тези, които укриват данъци. По същия начин, оценките на приходите от регулирането на просрочените задължения и преразпределението на ресурсите Национална Стратегическа Референтна Рамка  и запаса на Фонда за финансова стабилност не се документират.